мария петрова в минало, сегашно и минало в бъдеще
Мария дойде в новия офис на редакцията и събра възхитените погледи на мъжката част от колектива, а, честно казано, и на женската. Тя е обградена с онова меко сияние, което притежават само щастливите жени. Изряден маникюр, просто да не повярваш, че мие шишета и сменя памперси, великолепна коса, грижлив грим и семпли, но много елегантни дрехи.
Мариана Антонова 26 December 2006
В края на ноември Мария Петрова - трикратна абсолютна световна шампионка по художествена гимнастика и съпруга на легендарния вратар на българския национален отбор по футбол Боби Михайлов, роди дъщеря Елинор. Дни след излизането от родилния дом 24-годишната майка изглежда все така зашеметяващо, както я помним от състезанията.
Мария дойде в новия офис на редакцията и събра възхитените погледи на мъжката част от колектива, а, честно казано, и на женската. Тя е обградена с онова меко сияние, което притежават само щастливите жени. Изряден маникюр, просто да не повярваш, че мие шишета и сменя памперси, великолепна коса, грижлив грим и семпли, но много елегантни дрехи.
Висока и слаба, тип Мерилин Монро с тънък кръст и съблазнителна извивка на ханша, стройни крака и чисто лице. Само малко по-едрият бюст подсказва, че става дума за жена, която кърми бебе.
Всъщност звездното бебе беше планирано - като идея - да бъде на корицата на ЕВА заедно с майка си. Направихме почти военна организация: в толкова часа вземаме Мария от вкъщи, в толкова идва гримьорката, в толкова започват снимките и звъним на таткото да докара Елинор в студиото. Мария хареса идеята и като истински Скорпион се пребори с притесненията на близките - бебе не се изнася до 40 дни и т.н. Само че заваля първият сняг и обърка плановете ни.
Пред очите ни Мария направи рязък завой в живота си от звездната слава към тихия семеен уют. "Някои казват, че човек може да промени съдбата си, други - че тя е строго определена. Винаги съм се питала кое е вярното. Говорихме за това с Илиана Раева и тя ми го обясни с кутия, в която има една цигара. Кутията е като моята съдба, която върви водоравно. Колкото може да промени положението си цигарата вътре, толкова и аз мога да променя предопределения ми път.
Мога да тръгна по лесен или по труден, но ще отида все на едно място. Тогава разбрах, че съм избрала моя път и той не е от лесните." Пътят на Мария тече в три времена - минало, сегашно и минало в бъдещето. Всеки период носи свои характеристики и емоции, които извайват образа на момичето, влязло през 1995 г. в рекордите на Гинес. "Разбрах съвсем случайно. Каза ми съседка и ми подари книгата."
шеметният танц
Мария с охота се връща към годините на световните победи и отново спонтанно изживява чувствата си. 1993 г., първа титла на абсолютна световна шампионка. "Беше много хубаво. Испанците са доста темпераментни и едвам излязохме от залата. Тогава за първи път се почувствах като …не мога за кажа изгряваща звезда, а като човек, който значи нещо за хората и им е създал радост, тръпка, емоция. Беше стряскащо. Питаха ме: Сега щастлива ли си?
Бях абсолютно неадекватна. Реех се в пространството и не знаех къде се намирам. Не виждах нищо, не чувах дори химна." 1994 г., втора титла на абсолютна световна шампионка. " Бях по-улегнала, изпитах задоволство от това, че наистина съм го направила и че не беше толкова трудно. И радост от заслуженото, защото се чувствах наистина добра. За пръв път исках да изляза да играя, да покажа какво мога, страхът го нямаше." 1995 г., трета титла на абсолютна световна шампионка. "Много по-измъчена, по-трудно спечелена победа. И може би най-свидна, защото се изприказваха доста приказки, че вече си имам приятел (Боби), че не съм тренирала достатъчно и няма да спечеля рекорда.
Тогава на стълбичката чувствах себе си, чувах химна, бях неописуемо щастлива, че показах и доказах, че мога да го направя когато кажа и когато искам." След всяка победа Мария се отказва от спорта, качва 10 кг, после ги сваля и отново се връща в тренировъчната зала. Най-трудна се оказва борбата с психическото напрежение. На 21 години наистина казва сбогом на големите състезания и се захваща да подрежда личния си живот.
семейството, боби
Запознават се на 23 декември 1994 г. ("Помня датата!") на награждаването със спортен Икар. Тя е определена за номер едно сред жените, той - за фаворит сред мъжете. След церемонията Боби я кани на обед. "Беше много галантен, целуна ми ръка. Беше ми интересно що за човек е вратарят на националния ни отбор по футбол. Но не беше любов от пръв поглед.
Просто започнахме да се срещаме и в един миг осъзнахме, че не става дума само за взаимна симпатия, а за нещо по-сериозно. Според мен такова чувство не може да избликне от пръв поглед, то идва постепенно и затова е много по-дълбоко. От пръв поглед е влюбване, а това е обич, любов." Минават под венчило на 27 юли 1998 г. Той е на 35 години, тя - на 23. Мария кани родителите си на сватба по телефона, вестта ги сварва на маса с приятели.
Баща й пребледнява, помислили, че му е станало лошо, после, разбира се, дошли радостта и поздравленията. "Когато разбраха, че ходим с Боби, като всички нормални родители първо се стъписаха - по-голям от мене и с две деца от първи брак. След това нещата се нормализираха. Ясно им беше, че съм направила избора си. Много съм романтична. Не знам кой ще ме свали на земята, а и не искам."
бисера и николай
Бисера е на 16 години, Николай на 11. "Естествено около тях има задължения, но като съм решила да бъда с този мъж, значи съм приела и децата му. Винаги съм знаела, че ще живеем заедно." Запознава се с децата на Боби чак когато решават да се оженят, защото не могат да си позволят да ги ангажират с връзката си, преди да са сигурни, че няма да се разделят. Първата среща е трогателна, Бисера и Николай й подаряват рисунки и писма.
"Може би тогава не знаех с какво се захващам и не осъзнавах цялостната ситуация. Тя дойде в последствие и я приех като нещо нормално." Започват съвместния си живот в Англия, бащата на Боби помага на Мария да влезе в ролята си на съпруга и майка и да поеме семейните задължения. "Всяка една такава връзка е свързана с трудности, с възходи и падове, но влезе ли в нормалното русло, се получава истинското семейство.
Човекът до теб ти става по-близък, чувстваш отговорност към него и към децата му. Защото общо се грижим за тях, помагаме им да пораснат и да поемат пътя си, без да остане и капка горчивина от раздялата на родителите им." Сега Мария може да разказва с часове за Бисера, която е мъжко момиче, и за Николай, който е по-нежен, чувствителен и любвеобилен. Да се хвали, че много й помагат, че са приели с радост сестричката си. Бисера и Николай й викат Мими, Боби е избрал за галено име на жена си едно малко, пъргаво животинче с будни очи и дълга опашка. ("Моля ти се, не го пиши!")
Мария дойде в новия офис на редакцията и събра възхитените погледи на мъжката част от колектива, а, честно казано, и на женската. Тя е обградена с онова меко сияние, което притежават само щастливите жени. Изряден маникюр, просто да не повярваш, че мие шишета и сменя памперси, великолепна коса, грижлив грим и семпли, но много елегантни дрехи.
Висока и слаба, тип Мерилин Монро с тънък кръст и съблазнителна извивка на ханша, стройни крака и чисто лице. Само малко по-едрият бюст подсказва, че става дума за жена, която кърми бебе.
Всъщност звездното бебе беше планирано - като идея - да бъде на корицата на ЕВА заедно с майка си. Направихме почти военна организация: в толкова часа вземаме Мария от вкъщи, в толкова идва гримьорката, в толкова започват снимките и звъним на таткото да докара Елинор в студиото. Мария хареса идеята и като истински Скорпион се пребори с притесненията на близките - бебе не се изнася до 40 дни и т.н. Само че заваля първият сняг и обърка плановете ни.
Пред очите ни Мария направи рязък завой в живота си от звездната слава към тихия семеен уют. "Някои казват, че човек може да промени съдбата си, други - че тя е строго определена. Винаги съм се питала кое е вярното. Говорихме за това с Илиана Раева и тя ми го обясни с кутия, в която има една цигара. Кутията е като моята съдба, която върви водоравно. Колкото може да промени положението си цигарата вътре, толкова и аз мога да променя предопределения ми път.
Мога да тръгна по лесен или по труден, но ще отида все на едно място. Тогава разбрах, че съм избрала моя път и той не е от лесните." Пътят на Мария тече в три времена - минало, сегашно и минало в бъдещето. Всеки период носи свои характеристики и емоции, които извайват образа на момичето, влязло през 1995 г. в рекордите на Гинес. "Разбрах съвсем случайно. Каза ми съседка и ми подари книгата."
шеметният танц
Мария с охота се връща към годините на световните победи и отново спонтанно изживява чувствата си. 1993 г., първа титла на абсолютна световна шампионка. "Беше много хубаво. Испанците са доста темпераментни и едвам излязохме от залата. Тогава за първи път се почувствах като …не мога за кажа изгряваща звезда, а като човек, който значи нещо за хората и им е създал радост, тръпка, емоция. Беше стряскащо. Питаха ме: Сега щастлива ли си?
Бях абсолютно неадекватна. Реех се в пространството и не знаех къде се намирам. Не виждах нищо, не чувах дори химна." 1994 г., втора титла на абсолютна световна шампионка. " Бях по-улегнала, изпитах задоволство от това, че наистина съм го направила и че не беше толкова трудно. И радост от заслуженото, защото се чувствах наистина добра. За пръв път исках да изляза да играя, да покажа какво мога, страхът го нямаше." 1995 г., трета титла на абсолютна световна шампионка. "Много по-измъчена, по-трудно спечелена победа. И може би най-свидна, защото се изприказваха доста приказки, че вече си имам приятел (Боби), че не съм тренирала достатъчно и няма да спечеля рекорда.
Тогава на стълбичката чувствах себе си, чувах химна, бях неописуемо щастлива, че показах и доказах, че мога да го направя когато кажа и когато искам." След всяка победа Мария се отказва от спорта, качва 10 кг, после ги сваля и отново се връща в тренировъчната зала. Най-трудна се оказва борбата с психическото напрежение. На 21 години наистина казва сбогом на големите състезания и се захваща да подрежда личния си живот.
семейството, боби
Запознават се на 23 декември 1994 г. ("Помня датата!") на награждаването със спортен Икар. Тя е определена за номер едно сред жените, той - за фаворит сред мъжете. След церемонията Боби я кани на обед. "Беше много галантен, целуна ми ръка. Беше ми интересно що за човек е вратарят на националния ни отбор по футбол. Но не беше любов от пръв поглед.
Просто започнахме да се срещаме и в един миг осъзнахме, че не става дума само за взаимна симпатия, а за нещо по-сериозно. Според мен такова чувство не може да избликне от пръв поглед, то идва постепенно и затова е много по-дълбоко. От пръв поглед е влюбване, а това е обич, любов." Минават под венчило на 27 юли 1998 г. Той е на 35 години, тя - на 23. Мария кани родителите си на сватба по телефона, вестта ги сварва на маса с приятели.
Баща й пребледнява, помислили, че му е станало лошо, после, разбира се, дошли радостта и поздравленията. "Когато разбраха, че ходим с Боби, като всички нормални родители първо се стъписаха - по-голям от мене и с две деца от първи брак. След това нещата се нормализираха. Ясно им беше, че съм направила избора си. Много съм романтична. Не знам кой ще ме свали на земята, а и не искам."
бисера и николай
Бисера е на 16 години, Николай на 11. "Естествено около тях има задължения, но като съм решила да бъда с този мъж, значи съм приела и децата му. Винаги съм знаела, че ще живеем заедно." Запознава се с децата на Боби чак когато решават да се оженят, защото не могат да си позволят да ги ангажират с връзката си, преди да са сигурни, че няма да се разделят. Първата среща е трогателна, Бисера и Николай й подаряват рисунки и писма.
"Може би тогава не знаех с какво се захващам и не осъзнавах цялостната ситуация. Тя дойде в последствие и я приех като нещо нормално." Започват съвместния си живот в Англия, бащата на Боби помага на Мария да влезе в ролята си на съпруга и майка и да поеме семейните задължения. "Всяка една такава връзка е свързана с трудности, с възходи и падове, но влезе ли в нормалното русло, се получава истинското семейство.
Човекът до теб ти става по-близък, чувстваш отговорност към него и към децата му. Защото общо се грижим за тях, помагаме им да пораснат и да поемат пътя си, без да остане и капка горчивина от раздялата на родителите им." Сега Мария може да разказва с часове за Бисера, която е мъжко момиче, и за Николай, който е по-нежен, чувствителен и любвеобилен. Да се хвали, че много й помагат, че са приели с радост сестричката си. Бисера и Николай й викат Мими, Боби е избрал за галено име на жена си едно малко, пъргаво животинче с будни очи и дълга опашка. ("Моля ти се, не го пиши!")
елинор
Когато се появява съмнението, че е бременна, Мария решава да провери с тест. "Беше много смешно. Купувах един, втори, трети, за да съм съвсем сигурна, и накрая Боби не издържа: Ще ми го кажеш ли най-после като хората, или сам трябва да се досетя. Така че новината се разбра от поредния тест." Бременността минава леко, без болки и повръщане, в шести месец плува в морето, до последния момент пътува.
Обтрива гърдите, ханша, бедрата и корема със специално олио за бременни от Германия, за да се предпази от стрии, но е категорична, че при бременност не може да се избяга от тях. Започва от 60 кг и наддава 14. Елинор се ражда със секцио 3500 г, с дължина 51 см. "Исках да родя нормално, но не можах - преносване, никакво разкритие. От друга страна съм щастлива, че родих със секцио, защото много ме беше страх." Когато Елинор се появява, Мария се чувства като при първото световно. "Бях неадекватна, не знаех къде се намирам. Явно така изживявам големите емоции."
Веднага след раждането сваля 8 кг, досега се е разделила с още 3. План-програмата обаче е да отслабне с 6 кг и да влезе в нормата си от 57 кг при ръст 175 см. Смята да започне да прави упражнения, след като се оправи от операцията. Няма да е фитнес, защото й е скучно, а нещо непременно с музика. Доволна е, че не страда от вълчи апетит и уверява, че просто не й остава време за ядене. Храни Елинор на три часа с кърма и дохранване.
Съжалява, че няма достатъчно мляко и смята, че когато бебето премине изцяло на изкуствена храна, кърменето ще й липсва. "Защото е много сладка, когато суче. Една такава беззащитна, това ме умилява." Като всяка прясна родилка охотно разказва за проблемите си - първо имала много кърма, изцеждала се, след това й се запушили каналите. "Въобще, лоши гърди за кърмене." Нейният следродилен стрес продължава точно три дни. "Бях ужасена от непрекъснатия тричасов ритъм на хранене, умирах за сън."
Многодетното семейство едвам се побира в двустаен панелен апартамент. През пролетта очакват да влязат в нова двуетажна къща, където всеки ще има отделна стая. И двамата с Боби са участвали в проектирането, сега избират цветовете - бежово, бордо, оранжево, жълто, меки есенни тонове. Мебелите пък ще бъдат нещо средно между авангард и класика. "Помага ни архитект дизайнер, защото не искам да стане нещо кичозно или пък прекалено стерилно.
Но без нашите идеи за къщата няма да ми е уютно да живея в нея, защото няма да го има нито моя дух, нито духът на Борислав."
художествената гимнастика
Мария е оставила вратата към любимия си спорт отворена и не смята да я затваря. Студентката от ВИФ е член на управителния съвет на Федерацията по художествена гимнастика и съдия. Смята, че това ще бъде бъдещата й професия, в тази роля ще помага за възраждането на българската школа в ефирния танц. Достойна роля, но напълно лишена от блясъка на състезателка номер едно в света.
"Точно аз не бих могла да се поддам на изкушението да правя само кариера, въпреки че имах реална възможност. Никога не бих се отдала толкова на работата, че да забравя семейството. Опитвам се да бъда балансиран човек. Не бих искала, когато стана на 35 години, да се обърна назад и да ми се иска да повторя всичко отново, защото съм останала сама.
Това не е страх от самотата, а предпочитание към любовта и семейството. В китайската религия плюсът и минусът са затворени в един кръг, т.е. мъжът и жената са едно цяло. Значи трябва да вървят в живота заедно. Може би ранното съзряване при нас, спортистите, ме е научи на тази женска мъдрост."
Обтрива гърдите, ханша, бедрата и корема със специално олио за бременни от Германия, за да се предпази от стрии, но е категорична, че при бременност не може да се избяга от тях. Започва от 60 кг и наддава 14. Елинор се ражда със секцио 3500 г, с дължина 51 см. "Исках да родя нормално, но не можах - преносване, никакво разкритие. От друга страна съм щастлива, че родих със секцио, защото много ме беше страх." Когато Елинор се появява, Мария се чувства като при първото световно. "Бях неадекватна, не знаех къде се намирам. Явно така изживявам големите емоции."
Веднага след раждането сваля 8 кг, досега се е разделила с още 3. План-програмата обаче е да отслабне с 6 кг и да влезе в нормата си от 57 кг при ръст 175 см. Смята да започне да прави упражнения, след като се оправи от операцията. Няма да е фитнес, защото й е скучно, а нещо непременно с музика. Доволна е, че не страда от вълчи апетит и уверява, че просто не й остава време за ядене. Храни Елинор на три часа с кърма и дохранване.
Съжалява, че няма достатъчно мляко и смята, че когато бебето премине изцяло на изкуствена храна, кърменето ще й липсва. "Защото е много сладка, когато суче. Една такава беззащитна, това ме умилява." Като всяка прясна родилка охотно разказва за проблемите си - първо имала много кърма, изцеждала се, след това й се запушили каналите. "Въобще, лоши гърди за кърмене." Нейният следродилен стрес продължава точно три дни. "Бях ужасена от непрекъснатия тричасов ритъм на хранене, умирах за сън."
Многодетното семейство едвам се побира в двустаен панелен апартамент. През пролетта очакват да влязат в нова двуетажна къща, където всеки ще има отделна стая. И двамата с Боби са участвали в проектирането, сега избират цветовете - бежово, бордо, оранжево, жълто, меки есенни тонове. Мебелите пък ще бъдат нещо средно между авангард и класика. "Помага ни архитект дизайнер, защото не искам да стане нещо кичозно или пък прекалено стерилно.
Но без нашите идеи за къщата няма да ми е уютно да живея в нея, защото няма да го има нито моя дух, нито духът на Борислав."
художествената гимнастика
Мария е оставила вратата към любимия си спорт отворена и не смята да я затваря. Студентката от ВИФ е член на управителния съвет на Федерацията по художествена гимнастика и съдия. Смята, че това ще бъде бъдещата й професия, в тази роля ще помага за възраждането на българската школа в ефирния танц. Достойна роля, но напълно лишена от блясъка на състезателка номер едно в света.
"Точно аз не бих могла да се поддам на изкушението да правя само кариера, въпреки че имах реална възможност. Никога не бих се отдала толкова на работата, че да забравя семейството. Опитвам се да бъда балансиран човек. Не бих искала, когато стана на 35 години, да се обърна назад и да ми се иска да повторя всичко отново, защото съм останала сама.
Това не е страх от самотата, а предпочитание към любовта и семейството. В китайската религия плюсът и минусът са затворени в един кръг, т.е. мъжът и жената са едно цяло. Значи трябва да вървят в живота заедно. Може би ранното съзряване при нас, спортистите, ме е научи на тази женска мъдрост."
ТВОЯТ КОМЕНТАР
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА