Синдромът на самозванеца, оказва се, е точно обратното. Това е психическата нагласа човек да омаловажава и обезценява себе си, качествата си и постиженията си, което поставя значителна бариера пред разгръщане на потенциала му. И го кара да се подценява, колебае и самосаботира.

Едноименната книга на Виктория Викторова (изд. КИБЕА) е първото за България по-сериозно проучване на тази тема. Написано интелигентно, задълбочено, с отговорност към читателите. Описващо самия синдром, засегнатите от него, възможните негативни последици и разказващо истински истории. Заедно с това в него може да намерите и съвети и техники за справяне. Самата Виктория, както признава, има сериозен опит в тази област. „Синдромът на самозванеца. Как да излезем от сянката му“ е реализираното й желание да напише книга по повод на своя трийсетгодишен юбилей.

Виктория работи като репортер и редактор в печатни и онлайн медии още от гимназията. Завършва бакалавър по журналистика и магистратура по обща психология на английски език в СУ „Климент Охридски“. Впоследствие става предприемач и специалист по маркетинг. Работи и като психотерапевт.

Кои са най-често засегнатите хора от синдрома на самозванеца?

Най-често това са високоефективни и успешни хора, често дори на ръководни позиции. Появата му е много вероятна в творческа или друга среда, в която резултатите трудно се измерват по обективен начин. Ето защо творческите натури са толкова засегнати от него. Той засяга и повечето IT специалисти, които често смятат, че са успели да направят нещо, което „да работи“, но крият, че според собствените им критерии не са го направили „достатъчно добре“. В академичните среди Синдромът на самозванеца също е силно изразен, най-вече сред навлизащите учащи и преподаватели. Там сравняването с по-висококвалифицираните личности е непрестанно, но с времето и трупането на научни степени по естествен път намалява.

Какви са причините, които го предизвикват?

Не може да се каже с пълна точност, но проучванията в САЩ за момента сочат, че най-засегнати са хора, чиито родители са били или твърде изискващи и критични, или твърде защитаващи и меки. В първия случай детето попива тази критичност и смята, че справя перфектно с всяка задача и винаги трябва да заслужава одобрението на околните. Във втория - то свиква на безрезервна любов, подкрепа и потвърждение, че е перфектно във всичко. Сблъсъкът с реалността впоследствие го изправя пред невъзможността да се справя идеално с всичко и да получава похвали непрекъснато.

Има и трети вариант – при родител с тежка зависимост или сериозен психически проблем, когато на детето му се налага да „порасне бързо“ и да поеме отговорности, неприсъщи за възрастта му. Тогава започва да смята, че околните винаги ще разчитат на него и не може да ги разочарова, а междувременно го преследва и усещането, че винаги може да направи И ОЩЕ.

Какви са рисковете, свързани с този синдром? Какви последствия може да има?

Постоянният стрес, че не се справяме достатъчно добре или ще „бъдем разкрити като измамници и самозванци“ води до редица психически и физически проблеми. Тревожността и потенциалната депресия се подразбират, често срещано е влошаването на съня. То, заедно с постоянно завишените нива на кортизол, може да доведе и до проблеми със сърцето и диабет. Човек може и да не осъзнае какво му се случва, защото то е плавно, а често се изразява и в оставането на токсично работно място например, защото не смятаме, че сме достатъчно добри за друго. Както и че заслужаваме повишение на заплатата, което също може да доведе до неудовлетвореност и стрес.

Ето защо, ако Синдромът на самозванеца е в тежка степен, е добре да започнем да се борим с него максимално бързо.

Как?

Осъзнатостта е ключова, за да може да разглеждаме всяка ситуация с необходимата доза критичност, и то спрямо собствените ни мисли и чувства. Тук полезни са техники от когнитивно-поведенческата психотерапия. В книгата съм дала и десетки методи за справяне като например воденето на определен вид тракери. Те ни позволяват нагледно да видим прогреса или последователността си в определени направления. Изключително полезно е и да говорим открито с хората, на които се възхищаваме и с които се сравняваме. Най-често вместо да се окажем „разобличени“ и засрамени, се оказваме разбрани и подкрепени. Всеки е изпитвал неувереност (и понякога продължава) и да чуем, че се случва и на хора, които имаме за личен пример, помага неимоверно. Стъпките могат да са много, но най-важното е да използваме справедливо мерило за собствените си постижения, прогрес и качества.

Коя е най-трудната за излекуване история, която сте чули от хората, с които работите?

Покрай книгата си вече съм говорила лично с поне 200 души по въпроса. Тепърва ми предстои да работя като психолог с част от тях. Не мога да посоча конкретна история, но най-трудни за повлияване са хората на изкуството: художници, музиканти, писатели. Дейността им е толкова субективна, че е трудно да бъдат убедени, че са страхотни, ако те не харесват достатъчно творбите си или се сравняват със свои конкуренти или световноизвестни артисти. Това понякога спира изцяло творческите им усилия и ни лишава от потенциално гениални произведения на изкуството.

Как ви помогна за собствената ви трансформация писането на тази книга?

Тя ми доказа, че има тема, по която съм наистина компетентна и че съм последователна и способна да завърша голям проект. Все неща, в които преди се съмнявах и заради които съм се самобичувала. Виждам и ефекта – куп хора ми разказват какво са променили в живота си благодарение на нея – вътрешната ми реалност започва да се слива с външната. Най-после започвам да се чувствам толкова компетентна, колкото околните ме виждат от години.

Защо посветихте книгата на баща ви?

Първо, защото той заложи в мен любовта към книгите и влечението към писането. Баща ми е един от най-интелигентните хора, с които съм общувала, и един от най-големите ми съмишленици. И на второ – защото в нощта, в която на сляпо изпратих първата си глава до издателството, той си отиде. По странен начин той и книгата остават завинаги свързани за мен.

Какво е MindFit?

Това е компанията за психотерапия като социална придобивка, която създадох с група брилянтни професионалисти преди 5 години. MindFit предоставя психологически консултации и психотерапия от близо 40 внимателно подбрани и проверени специалисти на служители в компании-клиенти.