На 16 декември в Арена София по покана на Fest Team предстои първият у нас концерт на една голяма световна звезда – Лаура Паузини. Той е част от турнето в подкрепа на петнайстия ù студиен албум Anime Parallele (Parallel Souls). Една от песните в него е Davanti a te, която певицата и мъжът ù Паоло Карта изпълниха в деня на сватбата им миналата година под формата на брачни клетви.

Турнето отбелязва трийсетгодишната кариера на италианката, която има номинация за „Оскар“ и награди „Златен глобус“, „Грами“ и „Латино Грами“. Лаура говори четири езика и е пяла на 15. Била е треньор в мексиканската и в испанската версия на международния телевизионен риалити формат за пеене The Voice и съдия в испанския The X Factor.

Пее на сцена от деветгодишна заедно с баща си, който е пианист в бар в Болоня. Баща ѝ е свирил за Фрида Линстад от ABBA и е част от група, чиито членове по-късно създават бандата Pooh. Става известна с победата си на Сан Ремо като изгряващ артист с дебютния си сингъл „La solitudine“. Тогава е на 19 години.

Правила е дуети с Лучано Павароти, Ричард Маркс, Тициано Феро, Алехандро Санс, Шарл Азнавур, Джони Холидей, Кайли Миноуг и Андреа Бочели. Писала е песен с Мадона. Във видеото към песента ѝ „Io sì (Seen)“, написана за игралния филм на Netflix – The Life Ahead, участва София Лорен. Това е номинираната ѝ за „Оскар“ песен. Говорим с Лаура в Зуум месеци преди концерта ѝ в София.

Здравей, Лаура! Знаеш ли, предишното ни интервю беше преди десет години по повод на албума ти “20 – The Greatest Hits” и тогава ми каза, че то е първото ти за България.

Така ли?

Да. Дъщеря ти беше на девет месеца. И много ме впечатли, защото беше решила да я вземеш със себе си на турне.

О, да! Радвам се да те видя отново, благодаря ти! Аз наистина взех Паола с мен на турне, и то на най-дългата ми обиколка. И това не беше първото ѝ пътуване. Беше на четири месеца, когато Бионсе ме покани да се включа в благотворителния ѝ концерт Chime for Change в Лондон в подкрепа на осведомеността и за финансиране на образованието, здравето и правата на жените и момичетата в цял свят. (На този концерт пеят и Дженифър Лопес, и Рита Ора. На сцената говорят Салма Хайек, Мадона и Джейда Пинкет Смит. – б.а.) Не исках да го пропусна. И се обадих на лекаря на дъщеря ми Паола да попитам дали е възможно тя да пътува със самолет. Той я посети и каза, че е окей.

Така че на три месеца тя летя със самолет. И малко ми е неудобно да го кажа, но беше перфектна. Усмихваше се през цялото време в самолета. В Лондон разгледа любопитно града от количката си.

Когато стана на 9 месеца, отново попитах доктора дали мога да я взема с мен на турне. А това е много по-различно и по-трудно от просто да е за пет дни в друг град. Оказа се, че мога да я взема с нас на път. И Паола издържа. Турнето продължи две години. Ходихме навсякъде – Северна и Южна Америка, Европа. Бяхме в Австралия, Русия. Пропуснах България! Така че ето ни 10 години по-късно. Отново ще пътуваме дълго и помолих моята агенция – моля ви, нека отпразнувам 30-ата си годишнина на сцена в България. Да пея в София. И накрая ми помогнаха да организирам това шоу.

Какво знаеш за България?

Познавам теб! И това е добро начало, защото си красива и симпатична.

Много благодаря!

Не знам много. Само неща, които сме учили в училище. Предпочитам да открия града не четейки по сайтове, а разхождайки се.

Можеш ли да ми препоръчаш какво да разгледам?

С удоволствие, когато дойдеш, Лаура! Сега имам 10 минути за интервю с теб и те са много ценни за мен. Извинявай, че ще отложа отговора за София!

Да. Да!

Разкажи ми моля за новия ти албум. Какво имаш предвид със заглавието Anime Parallele?

„Паралелни души“. Той е посветен не на начина, по който изглеждаме, а на това, което е в нас. Посветен е на мира и уважението към хората, които не са като нас, към различните. Всички ходим по едни и същи улици, но в същото време се движим в паралелни светове и вселени. Мислим по различни начини, обичаме различно, вярваме в Господ или не. И е хубаво да се научим как да уважаваме различните. Това не е лесно. И е нещо, за което говоря от 30 години насам. И ето – 30 години по-късно се оказва, че продължавам да живея в свят с войни, расизъм и хора, които делим на категории. Мисля, че е важно, особено след пандемията, да кажа: Опитайте да чуете/да слушате различната музика на много различните от вас хора и се опитайте да ги уважавате!

Сигурно на това учиш и дъщеря си.

Да, от самото начало. Разказвам ѝ, че макар да сме различни – католици, мюсюлмани, черни, хетеросексуални, гей, всички преди всичко сме хора. И след това правим избори, следвайки инстинктите си, мислите си. И да уважаваш мисленето и идеите на другите означава да заслужаваш да живееш и да срещаш хора.

Тя интересува ли се от пеене? Все пак е в семейство на музиканти?

Не знам как е в България, но у нас към дъщерите или синовете на известните личности се отнасят като към хора с протекции. И има дискриминация. Не са приети добре. Вътре в себе си се надявам тя да не стане певица, но за да съм честна с теб, ако тя го поиска, ще стане, защото няма да я спра и да ѝ поставям ограничения. Искам да я оставя да бъде това, което иска и чувства. Сега е само на 11 и има нужда да открие много неща. Открива света на музиката заради мен, заради баща ѝ, който е китарист, продуцент, заради брат ѝ от предишния брак на баща ѝ, който също е певец и пише текстове на песни. Дядо ѝ – баща ми, свири на пиано по барове. Така че музиката е част от живота ѝ от самото начало. Ще я оставя да продължава да сбъдва мечтите си.

За какво мечтае?

За всичко – да пее, да свири на пиано, в което е по-добра от мен, да бъде актриса и е в театрално училище. Репетират за представление. Тренира художествена гимнастика. Иска и да рисува. Със сигурност ще се занимава с изкуство, защото всичко артистично я привлича.