Може и да са минали 10 години, но Робин Уилямс ще живее още дълго. Чрез филмите и чрез колегите и приятелите си.

Списание Vanity Fair се обръща този месец към Сали Фийлд, Мат Деймън, Ал Пачино, Робърт де Ниро, Джулиан Мур и още повече от дузина актьори, които са работили на снимачната площадка заедно с тъжно-веселия и невероятен Робин Уилямс. Те разкриват любопитни и мили подробности за човека и таланта.

От образа шедьовър на Мисис Даутфайър до знаменития монолог в „Добрият Уил Хънтинг“, заради който Уилямс печели и своя „Оскар“, четете надолу.

„Добротата беше първото ми впечатление. Никога не приемаше, че работата му е свършена, докато не накара всички да се чувстват комфортно и щастливи.“ Сара Мишел Гелар („The Crazy Ones“)

„[Докато снимахме „Мисис Даутфайър“], моята задача беше просто да реагирам на каквото и да направи той. Напълно ми хареса това усещане да стоиш на пръсти. Не можеше човек да види каква е мисис Даутфайър от сценария. Тя се превърна в собствена форма на живот главно благодарение на него.“ Сали Фийлд („Мисис Даутфайър“)

„Познавахме го като най-забавния човек на света и си спомням, че имахме това очакване. Сигурен съм, че е изпитвал този [натиск] през цялото време. Но го открих много повече като актьор, обучавал се в Джулиард: сериозен, тих, замислен. Още дори не бяхме започнали репетициите, а той изрецитира онзи дълъг монолог на пейката в парка, безупречно. Дойде напълно подготвен, но също така беше готов да изхвърли всичко и да даде по-добра идея. Наистина добър урок за мен като млад актьор за това какво правят великите хора в този бизнес. Работеше с размах. Има сцена, в която той ме хваща за врата. Вратът ми кървеше, защото той беше толкова разстроен в този момент, че героят му загуби контрол. Тогава видя врата ми и ми се извини.“ Мат Деймън („Добрият Уил Хънтинг“)

„Познавах го само по работа и той беше един от най-внимателните и приятни хора, които някога съм срещал в този контекст. Той е свръхчувствителен, което е част от дарбата му, и изненадващо кротък.“ Ал Пачино („Опасно безсъзнание“)

„Робин живееше, когато играеше. Има страхотно усещане за игра в това, което правеше. Можем да опитаме всичко, да променим всичко. Той донесе много радост с процеса си. Това беше нещо прекрасно за мен като пример в началото на моята кариера.“ Джулиан Мур („Девет месеца“)

„Идваше при теб с огромно количество уязвимост. Интересуваше се от общуването с хората. Имаше нужда да те накара да се смееш. И имаше същата енергия в гримьорния стол, в шест или седем сутринта, пускайки шеги. И ти си казваш: „Как е възможно това?“ Джулиан Мур („Девет месеца“)

„Когато бях дете, носът ми беше счупен. Робин и аз имахме сцена, в която се борехме [физически] и ръката или лакътят му се отметнаха и удариха носа ми. Ходих на лекар. Това, което той всъщност направи, беше да го върне обратно към начина, по който трябваше да бъде. Той го пренастрои. (Смее се.) Но се чувстваше ужасно. Казах: „Не, не, не, ти направи нещо невероятно.“ Робърт де Ниро („Пробужданe“)

„Без значение колко сериозна беше сцената, която щяхме да направим, неговият хумор винаги беше там. И това изобщо не беше разсейване. Ако не друго, това ми помагаше още по-лесно да се върна към сцената. Благословия.“ Робърт де Ниро („Пробужданe“)

„Никога преди не съм споделяла тази история. Бях в караваната пред съдебната зала, където снимахме сцената с развода. Баща ми беше получил инсулт преди няколко години и беше в медицински център. Получих телефонно обаждане от лекаря, че баща ми е починал, масивен инсулт. Попита ме дали искам да го сложат на реаниматор. Казах: „Не, той не искаше това. Просто го пуснете. И моля, наведете се и му кажете: „Сбогом от Сали“. Разбира се, не бях на себе си. Дойдох на снимачната площадка, опитвайки се с всички сили да играя. Не плачех. Робин дойде, издърпа ме от снимачната площадка и попита: „Добре ли си?“; „Да, защо?“; „Не знам, просто си помислих [да попитам] това.“; „Не, не съм добре, Робин. Баща ми току-що почина.“; „О, Боже мой, трябва да те изведем оттук веднага.“ И той го направи. Снимаха без мен през останалата част от деня. Имах възможност да се върна в къщата си, да се обадя на брат си и да се погрижа за всичко. Това е страна на Робин, която хората рядко познават: беше много чувствителен и интуитивен.“ Сали Фийлд („Мисис Даутфайър“)