За трета поредна година студенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ създадоха поредица от кратки, 30-секундни, въздействащи видеa, посветени на информационната кампания #Променикартинката, призоваваща към опазване на околната срeда от замърсяване с неправилно изхвърлени цигарени фасове и към отговорно потребителско поведение. Проектът е част от колаборацията между Националната академия и „Филип Морис България“ – компанията, която стои зад екологичната кауза.

Девет екипа от студенти във втори курс по режисура, операторско майсторство, драматургия, монтаж, звук и продуцентство представят по провокативен и въздействащ начин своя поглед как да „променим картинката“, като отправят апел за социално отговорно поведение и опазване на околната среда.

За вдъхновението и създаването на видео-творбите, посветени на #ПромениКартинката, за обучението в НАТФИЗ и ролята на киното за промяна към по-добро и устойчиво бъдеще, разговаряме с второкурсниците Деница Ганева и Александър Паунов  –  млади режисьори,  част от екипите, създали кратките филмчета.

Кино с кауза – има ли почва у нас?
Д. Ганева: Смятам, че всеки филм застава зад кауза, дори тя да не е глобална. Киното предлага хиляди начини за въздействие и ако то е насочено към това да ни прави по-добри хора, ще е актуално навсякъде по света.
А. Паунов: Ще кара зрителя да размишлява ден, седмица, месец, някой дори може да се присъедини към каузата. Така действа киното, затова е важно за каква цел се използва.

Апел за отговорност към околната среда или апел за възпитание се крие във вашите видеа, посветени на информационната кампания #ПромениКартинката?
Д. Ганева: Възпитанието е отговорност на семейството, докато изкуството, онлайн съдържанието или рекламата могат да задвижат вече съществуващи модели на поведение. За съжаление, едно видео, колкото и интересно да е, не може да промени цялостната нагласа на човек, особено ако той поначало не е ангажиран със света, в който живее. Така че по-скоро с работата си целим да напомним на хората, че нещо толкова малко като един неправилно изхвърлен цигарен фас може да нанесе огромни щети на природата. Надяваме се чрез силата на киното да ги накараме да се замислят и да променят поведението си, така че да опазим околната среда.  
А. Паунов: Социалната реклама „Срам“ има за цел да припомни на всички, които са забравили, какво означава да пазим природата чиста. Апелът е тези, които замърсяват,  да се засрамят от щетите, които нанасят на околната среда. Ако осъзнаеш къде грешиш, значи си в правилна посока. Уви, все още трябва да си припомняме, че е срамно да изхвърляме неправилно цигарени фасове и други отпадъци и да замърсяваме природата.

Каква може да бъде силата на изкуството, и по-специално на киното, според вас – повече да информира или да променя?
Д. Ганева: Още от първата прожекция киното се е наложило като изкуство, което кара хората да се вълнуват. Така че, ако във филмите си информираме за нещо, то неминуемо ще е по начин, който събужда и чувства. А ако се окаже, че филмът е докоснал дотолкова някого, че е променил нещо в него, то може да се каже, че е достигнал най-висшата си цел – тази, която се простира отвъд всичко обяснимо…
А. Паунов: Изкуството има и двете функции. Не мога да ги разделя, защото само когато човек е информиран, може да се промени към по-добро.

Мислите ли, че вашето поколение е по-отговорно към околната среда? Възможно ли е бъдеще, в което всички са отговорни по опазването на природата – без замърсяване с фасове и други отпадъци?
Д. Ганева: Моето поколение осъзнава сериозността на екологичната криза, която настъпва с изключително бързи темпове. Надявам се все повече хора да възприемат опазването на околната среда като необходимост, сравнима с нуждата от приятели, любов и личностно израстване. Трудно е да се живее без хора, които те обичат и подкрепят, но без чист въздух, води и почви, в които да отглеждаме храната си, съществуването ни е невъзможно.
А. Паунов: Поколението Z гледа много различно на всичко. За жалост, за нас всичко вече е изтъркано, банално или трудно ни впечатлява. Затова е много важно начинът на предаване на информация да се усъвършенства. Ако се подходи по-креативно, шансът посланието да достигне до хората е голям.

За трета поредна година се реализира успешното партньорство между НАТФИЗ и информационната кампания на „Филип Морис България“ #ПромениКартинката. Вие как гледахте на видеотворбите, посветени на кампанията, от предишните издания – като вдъхновение или като „летва“, която трябва да надскочите?
Д. Ганева: За социалната реклама, особено когато тя е част от ежегодна информационна кампания като #Промени картинката, е от голямо значение едно послание да не спира да въздейства. Затова и подходът всяка година е различен. Хората в днешно време са облъчени от огромно съдържание в социалните мрежи. Нашите социални реклами целят не само да привличат вниманието, но и да провокират към осъзнаване на проблема и към действия и отговорно поведение. Миналогодишните видеа са пожънали успех и отговорността, която се падаше на нас тази година, беше да продължим разпространението на посланията по нов въздействащ начин.
А. Паунов: Благодарен съм, че попаднах точно в третото издание на проекта, защото смело мога да заявя, че сме надскочили задачата. Разбира се, че миналогодишните видеа са прекрасни, но определено усещам положително развитие. Може би догодина ще са още по-добри. И това ни радва, защото е в името на добра кауза.

С какви други действия и начин на поведение в личния си живот „променяте картинката“ и как вие лично давате пример?
Д. Ганева: Изхвърлям отпадъците си разделно и се стремя да използвам колкото се може по-малко пластмаса в ежедневието си. Използвам торбички, бутилки, хигиенни и други принадлежности за многократна употреба и се стремя да купувам козметика с нисък въглероден отпечатък върху природата, която не се тества върху животни. В родния ми дом компостираме и произвеждаме храната си сами, а когато съм в София, се стремя да купувам зеленчуци и плодове от пазари и местни производители.
А. Паунов: Много е важен личният пример и смелостта да се изкажем, когато има проблем. Преди да се запозная с кампанията, ме беше срам да кажа на някого да си вдигне изхвърления фас от земята. Сега, без значение къде съм и с какви хора съм, веднага ще направя забележка. Постепенно хората около мен наистина започнаха да се усещат. Следователно е много важно да изкореняваме проблемите като говорим за тях, колкото и да е трудно.

Материалът се публикува с подкрепата на „Филип Морис България“.