Изложбата на Паоло Роверси в музея на модата Galliera в Париж е първата на жив моден фотограф, която институцията представя.

„Важно е да организираме изложби, докато творците са сред нас и могат да ни разкажат своите истории. Направихме изложбата заедно с Паоло Роверси, в сътрудничество. Без него резултатът щеше да е съвсем различен“, споделя Силви Лекалие, куратор на изложбата.

Истинска легенда, Паоло Роверси е един от водещите модни фотографи с неподражаем стил, издигнал всяко изображение до статут на произведение на изкуството. „Трудно е да датираме снимките му, защото всяка една е отражение на състояние, върху което времето сякаш няма въздействие“, допълва Лекалие. Неуморен експериментатор, Роверси търси през цялата си кариера начини да изрази себе си, посрещайки дори грешките като възможности. Сред характерни техники, с които е известен е използването на Polaroid, осветяването с фенерче или манипулирането на негативи за създаване на все по–въздействащи изображения. Фотографът не крие възхищението си от Ман  Рей и Ъруин Блуменфелд. Като тях работи в студио, предпочита естествената светлина, семплия фон, дългата експозиция, за която казва: „Тя оставя време на душата да излезе на повърхността и на случайността да се намеси.“

Изложбата, която представя 140 от най–известните изображения на автора, но и такива, които не са показвани досега „припомня на посетителите, особено на по–младите, занаятчийското, ръчно, пластично измерение на фотографията“, казва Силви Лекалие.

Роверси е роден в Равена през 1947 г. Първата снимка, направена от младия Паоло, е тази на 18-годишната му сестра, на път към абитюрентския си бал. Още от тогава красотата, елегантността, модата завинаги остават свързани с творчеството му. През 1971 г започва да учи право в Болоня, но се премества в Университета по литература и философия, където записва специалността Изкуства, музика и спектакъл. Междувременно учи да проявява снимки в мазето на родния си апартамент. След стаж при фотографа Невио Натали отваря в Равена малко студио, в което прави семейни портрети. През 1973 г. решава да пробва късмета си в Париж. Приятелката му, стилистката Попи Морени му отваря вратите на модния свят във френската столица. Роверси има голямо желание да стажува при Ги Бурден, един от фотографите, на които се възхищава най-много. Но той не го приема под претекст, че не харесва зодията му.  Явно Лорънс Сакман, английски фотограф, не се е интересувал от астрология, защото отваря с охота вратите на ателието си. При него Роверси научава колко е важна техниката, за да може да изрази, това което иска. Все още си спомня думите му: „Стативът ти трябва да е стабилен, но очите и духа–свободни“.

През 1975 г младият фотограф започва да има успех– негови снимки са публикувани за първи път  в списание  Elle, радва се на първа корица за Depêche Mode и на първи поръчки за магазините Galeries Lafayette. През 1981–83 г. реализира рекламните кампании за козметичните продукти на Christian Dior. По същото време дебютира дълга кариера с модния бранд Comme des Garçons, както и с Yohji Yamamoto и Romeo Gigli. През 1990 г. по време на серия портрети с Люси дьо ла Фалез и Амира Казар, цветен негатив Polaroid е проявен по погрешка върху черно– бял позитив. Резултатът толкова му харесва, че решава да развие тази техника, която се превръща в негова запазена марка. Срещата му с Франка Созани, главен редактор на Condé Nast в Италия е началото на ползотворно сътрудничество за  Vogue Italia и Uomo Vogue. От 1998 до 2003 г. работи в парижкото ателие на художника Теодор Жерико, където развива много от специфичните техники, с които е известен.

В продължение на тридесет години работи с Polaroid, като дори се шегува, наричайки го Paoloroid. Обича да припомня, че е роден в годината, в която тази специфична техника на заснемане е създадена (1947 г). И въпреки че намира в него отговор на творческите си търсения, не му се подчинява. Дори напротив– опитва да изиграе основните му търговски примамки– бързината и възможността за минимална намеса на потребителя –като увеличава времето за експониране и непрекъснато експериментира. Апаратът е неговата лаборатория, която същевревременно не предлага възможност за контрол или ретуш. „След всяко натискане на копчето се молиш в продължение на една минута“, е споделял през годините. Всяка негова снимка  е уникална, от една страна– експеримент, от друга–завършено произведение. Инцидентите и изненадите са чести. Роверси обича тази несигурност и я дори я очаква. Крехкостта на образа, получена с Polaroid развива стила и естетиката му. Изображенията са по–неясни, обгърнати в мистерия, сякаш мимолетни като в сън...Може дори да се говори за духовна и интроспективна фотография– за Роверси всеки кадър е като път към откровение.

Изображенията на Кирстен Оуен, модел, често заставал пред обектива му, отразяват именно тази еволюция. Те са като съвременна интерпретация на портретите, които е реализирала фотографката Джулия Маргарет Камерън през викторианската епоха, и която Роверси често цитира: „Правя фокус не когато картината е ясна, а когато е красива.“

2008 г. бележи края на производството на фотоапарати Polaroid, което принуждава Паоло Роверси да се обърне към цифровата фотография. Продължава от време на време да работи с любимата си техника, например за проекти с Acne Studios. През 2021 г. прави официалната снимка на Кейт Мидълтън, херцогиня на Кеймбридж, днес принцеса на Уелс.

Фотографът не обича да анализира работата си, но споделя: „Мога само да кажа, че студиото е моят свят, а моделът е неговият център. Модните дизайнерите са композитори, чиято партитура аз интерпретирам с моя фотоапарат като цигулка“.

Изложбата може да бъде видяна до 14 юли 2024 г.