Тя е актриса, която с всяка поява на сцената ужилва журналистите - ролите й са толкова спорни за тях, че дълго след премиера си чешат писалките. Те я нападат, а тя не се дава, воюва до дупка, спори, защитава се.

В гилдията също е нееднозначна фигура - колегите не я долюбват, режисьорите я търсят. Приключи снимките в главна женска роля в новия филм на Николай Волев "Огледалото на дявола", по време на които получи комоцио. Режисьорът Роберт Стуруа я избра за ролята на Дева Мария в постановката "Дванайсета нощ" в Националния академичен театър. Спечели кастинг за роля в израелски сериал, заради която острига и боядиса косата си черна.

Мнението за нея е от бездарна до много талантлива, нестандартна, до болка истинска.

За мен Касиел Ноа Ашер е странно съчетание от по детски ококорени ясно сини очи и неприкрита ярост за себедоказване. Един демоничен възел от наивност, непрестореност, коварство, жива мисъл, порочност, арогантност, съблазън, скрит в бебешка кожа. Да я тълкува, който както си иска.

начална информация

зодия скорпион
цвят червен
любим град лисабон
аромат vice versa на yves saint laurent
заведение отвъд алеята зад шкафа

Новото ти име Касиел Ноа Ашер свързано ли е с намерение за някаква промяна в живота ти? Казват, че човекът прави името…

След като имам в биографията си заглавия от рода на "Авангардната Красова пикае на сцената", "Деса Красова мастурбира върху скелет" или безумното "Деса не се срамува от тялото си и от това, което то произвежда", няма как да не изглеждам в представите на хората като една огромна onaniermashin, с която репортерки с басмени полички и пъпчиви почитатели на фолк подлагат на изпитания несъществуващото си либидо. Все пак да те изнасилват всяка седмица вестниците е не особено приятно, а и крайно нехигиенично.

Но като следя печата, и Касиел си го отнася достойно, така че и Йехова да се кръстя, пак няма да променя същността си. Аз се успокоявам, че който не живее скандално, умира. Така твърди Иван Станев, а той ми е любим и трябва да го слушам.

Той ли е Мъжът на живота ти?

Мъжът, който искам да присъства в живота ми, се казва Иван Станев и се занимава с режисура в Германия.

В какво се изразява чувството ти към него - в единомислието, в желанието да бъдеш по-често с него, да имаш още деца от него?

Възхищавам му се, доколкото суетата ми позволява. Иван ми помогна да открия принадлежността си към театъра. Той написа един култов текст още преди да емигрира, който се нарича "Актьорът-любител". Аз искам да съм актьора-любител. Не печеля от театър. Не гледам сериозно на себе си. Нямам нездрави амбиции. Пристрастена съм единствено към играта. Аз любя театъра. Благодарна съм на Иван и за нашия син Зуи Ицхак, който вече е на две години и половина и иска да убие баба си. Държа в ръцете си единственото ценно нещо, което не мога да захвърля или откажа.

Детето ми е нещото завинаги. Оттам нататък притежанието на един мъж за мен е абсурдно, измамно, нищо повече от обмяна на навици. Предпочитам да останем завинаги като две фигури от стъклопис на двата края на Европа. И между нас да бушуват войни, да се суетят кротки делнични народи, да се вихрят празненства…

Можеш ли да живееш без мъж?

Не. Моята героиня от "Амок" Изе казва: "Обичам мъже, които не страдат от раздвоение и имат огромни твърди работи." Напълно съм съгласна с нея.

Можеш ли да обичаш по различен начин различни мъже?

Единственото условие е да ме вълнуват и привличат. Обичам всичките момчета, които с доверието си към текста и мен помогнаха "Амок" да се случи. Бях влюбена във всеки от тях като жена. Когато преводачът Даниел Папаро ми четеше за първи път превода на пиесата, аз го желаех заедно с думите на Клодел. В деня на премиерата заедно със сценографа Христо Чобанов ковахме пирони по огледалния декор и аз се загледах в ръцете му.

И ми се прииска да целувам тези ръце, които така еротично превърнаха тази ужасно нетеатрална, направо хвърлена сред базара в НДК зала, в живо пространство. Влюбих се в сценографа си. С Филип, Юлка и Гого (партньорите) дотолкова се вживяхме за три месеца репетиции, че почти изиграхме историята на живо. И се харесвахме, и се ревнувахме, и се предавахме - точно като героите. Аз за пръв път се сблъсках със сексуалната власт на режисьора, с шанса да манипулираш и хипнотизираш. Имаше дни, в които се чувствах като шарлатанин, който пробутва боклуците си вместо истинско любене например…

Помагаха ли ти чувствата да изградиш спектакъла, или ти пречеха?

Да, помагаха ми. Една нощ ми се обади Филип (Аврамов, който нашумя с ролята си в "Писмо до Америка"- б.р.) и каза, че са ми приготвили изненада. Отидох в някаква "грустна" квартира, където за около час бях всмукана от тайния мъжки свят. Има един начин за бързо напиване - нареждаш в редичка чаши с бира, а върху тях - чашки с текила, смесваш и изпиваш на екс, колкото можеш. В почивките редуваш кокаин. Зад нас телевизорът бълваше порно, което никой не гледаше.

И аз - една жена с трима мъже, без да се докоснем…Това странно прекарване роди идеята за "шокиращите" диапозитиви, които прожектираме в края на спектакъла - трима голи мъже и една предизвикателна жена. Какво от това?

Удоволствие ли е за теб разголването на сцената? Извоюва си имидж на ексхибиционистка.

Аз деля творците на два вида: едните се заселват в рани, а другите - в къщи. Раната на нашата лична публика, избрала да гледа "Амок", е страстта. Страстта може да бъде неизразимо хубава, когато се изтръгне от контрол и условности, когато отново стане сляпа и безразсъдна…Като актриса обичам да се ровя в тази рана и да разказвам за нея. А нищо не може да се разкаже истински без голямо безсрамие.

И голото тяло е един от езиците, които използвам, за да бъда разбрана. Случайният характер на мнения от рода на това, че съм ексхибиционистка, или че модата на актовия театър била отминала, или че голото тяло опорочава храма-театър, ме отвращава. Явно тук объркват театъра с манастир или забавачка. Това е все едно да кажеш на Модилиани: "Не рисувай актови портрети, защото Рембранд вече го е правил." Смешно е.

Добрият съвременен театър е еклектика. Той използва всички средства да накара публиката, а и актьорите да преживеят катарзис, да намерят спасение отвъд мъглата на битието. Добрите артисти ми приличат на черноборсаджии по време на война - предлагат всичко за продан - от белите си дробове до собствената си идентичност. Собственикът на завeдението "Отвъд алеята зад шкафа" Станислав Раковски също се включи в тази търговия и спонсорира рекламата за спектакъла. Може би защото тайната му мечта като на повечето меценати е да играе.

Защо си мисля, че много от зрителите идват в залата не за друго, а за да видят голото ти тяло?

На тези хора ще кажа единствено: Гола съм толкова красива, че всеки евтин воайор след спектакъла ще изглежда недъгав.

Какво от себе си влагаш в героинята си Изе?

Все ми се струваше, че трябва да премина през някакво болестно състояние, за да се вмъкна в тази бясна жена Изе. Преди премиерата гладувах две седмици, за да се пречистя и да отслабна. Един ден ми призля, нахраниха ме с някаква вафла. Започнах да повръщам. Дълго след това ходех като отровена. Изе се втурва в изстъпления на тялото и душата, за да се събуди, да се съживи. Аз също съм предизвикателна и арогантна. Обичам свръхестествената възбуда.

Шест месеца от живота ми миналата година преминаха в борба за спечелването на субсидия, след това цензура, протестни подписки, отново търсене на пари и накрая откриването на този верен екип. Все едно че живеех в нелегалност, все едно че правех незаконни неща. И постепенно Изе започна да се появява. Докато защитавахме текста пред някакви чиновници, аз докосвах героинята си, сънувах я. И двете не ни задоволяваше еднократното прелъстяване.

Ние искахме пълно омайване, абсолютна принадлежност, жертви - все неща, непостижими в този оразмерен свят. В последните дни на репетициите момчетата дори се стреснаха от преображението, което ставаше с мен пред очите им. Бях фанатична, авторитарна. Дори Юлка Вергов напусна генералната репетиция с коментара, че се държа с тях като Господ с овцете.

Ти страхуваш ли се от смъртта?

Не, само тъгувам, че бях дете, а вече не съм. Преди няколко дни си сложих за пръв път почистваща маска на лицето - от тези, стягащите като гипсова отливка. И след 10 минути вече можех да се насладя на бръчките, които ме очакват в следващите 10 години. Тази чудесна маска отбеляза първия ден от остатъка на моя живот…

Всяка сутрин се събуждам за възвишени дела, а в крайна сметка се задоволявам с безсмислено бърборене. И поначало в тази призрачна страна така нареченото вдъхновение се изражда във влудяващо бърборене. Примирявам се. Явно щом оставам в България, нещо в мен е решило да наблюдава смъртта отблизо. Една италианка гледа за селекция "Амок" и каза, че представлението й напомня за "Целувката", известната картина на Густав Климт. Само че върху златната боя сме плиснали катран. Това ми хареса. Смъртта обсебва с черното си златните прашинки на нашата вяра, любови, целувки…

Касиел, ти можеш ли да бъдеш опасна?

По цели дни изгарям от желание да извърша покушение срещу парламента, министерствата, където огромна група бездарни муцуни с раздути хранопроводи словоблудстват ежечасно. Когато вървя между хората в тази страна, усещам напрежението в лицата им като тежка болест. Сигурно това се нарича "опасен".

Ако сега забременееш, би ли оставила детето?

Не зная. Понякога искам да изпитам отново онези ужасни утробни болки на раждането. Има моменти, когато ревнувам, че майка ми угажда на Зуи, обръща му огромно внимание и забравя, че и аз съм дете, нищо, че нося обувки №39. Друг път децата ми наподобяват малки чудовища, които изсмукват свободата. Моят син има приятелче, което направо прилича на масов убиец.

Струва ми се, че по лицето на едно дете мога да прочета какво ще му се случи, когато порасне. Страхувам се от посредствеността. Гадно е да се родиш посредствен в свят, който всяка минута ражда гениални открития.

Каква жена играеш за Единствения?

Не обичам естествените спокойни срещи. Затова за вечеря с любимия се гримирам и обличам като леко момиче. В същото време в акъла се старая да не отстъпвам на Нобелов лауреат.

 

Как обслужваш собствената си женска суетност?

Карам хората постоянно да говорят за мен. Като млъкнат, аз започвам да говоря за себе си. В живота съм по-суетна отколкото в работата - там суетата може да убие. На сцената например много търпя - издържам на студ, на бой, на всичко. В живота си не.

За какво харчиш парите си?

Две години след като се върнах от Израел, ходех само с два пуловера и с два панталона, които се разпаднаха от носене. Бях в шок, не ме интересуваше външността ми. Харчех всичките си пари за детето. Сега, като имам пари, си купувам всичко, каквото ми харесва - обичам дрехи за специални случаи и места, за нощни клубове. Искам винаги да съм облечена като за прием в дворец, където има някаква тайна. Обичам скъпи гримове, екстравагантни дрехи…

Привързваш ли се към вещи?

Като изгубя нещо свое, не страдам. Не съм вещоманка. Но имам един златен шадай (еврейска звезда), който никога не бих искала да изгубя. Имам и едни пръстени, направени от обеците на баба ми, на тях също много държа, не защото са златни, а защото имат история - разсечени са две огромни обеци и от тях са направени пръстени за всички внучки. Иначе аз харесвам повече фалшивите камъни. Не се впечатлявам от изумруди и диаманти.

Може би защото съм израснала на сцената с блясъка на фалшивите бижута, които е носила майка ми и другите актриси… Важно е как седят накитите на един човек, а не колко струват. А като ме питаш за вещи, единственото, което обичам, е куфарът - да сложа в него вечерна рокля, 3-4 чифта хубави бикини, високи токове, парфюм и четка за зъби…
След всичко, което ми разказа дотук, бих се изненадала, ако твърдиш, че си привързана към домакинската работа.

И аз, и майка ми не сме добри домакини, затова къщата ни е доста разхвърляна. Отвреме-навреме мама хваща прахосмукачка и парцал, аз - никога. Не зная как се пуска автоматичната пералня и затова пера на ръка. Нямаме пари за ремонт на жилището, затова падат плочки, тече оттук-оттам. Оставили сме това старо аристократично жилище да запада. Мога да готвя, но го правя само два -три пъти в годината за специални гости. Иначе я караме на сухоежбина. За детето само правим салатки.

Ти какво най-много обичаш да похапваш?

Червено вино в големи количества - горчивка, реколта 1993-94 година. През лятото от сутрин до вечер обичам да пия мента с прясно мляко в съотношение 2 към 1. Луда съм по сладолед - в "Отвъд алеята зад шкафа" правят домашен сладолед с цели карамелизирани орехови ядки. А вкъщи ям само варени яйца, мога да излапам 3-4 наведнъж. Сутрин филийка хляб, но никога пресен, а препечен. И ягоди обичам, и шоколад.

С кого и как спиш?

Когато спя сама в леглото си, обличам бархетна мъжка пижама, за да ми е топло. Като спя, трябва да съм много покрита, защото прозорецът ми винаги е отворен. Ако съм с мъж, след като приключим с любенето, свалям специалното бельо, пак обличам пижамата и настоявам да спя в отделно легло. Не съм по деленето на обща тоалетна, по размяната на дъх в едно легло. Според мен това е едно от най-ужасните неща в брака.

Единственият човек, на когото съм позволила вече две години и половина да споделя спалнята ми, е синът ми Зуи. Толкова е сладък, че му прощавам, дето ме вдига нощем да му приготвям храна. Смятам обаче скоро да го отделя и да го науча да се справя сам.

Каква никога не би могла да бъдеш?

Не искам да омръзна, не искам тази прекалено жълта публичност да ме износи и изхалтури, не искам да съм болна от страшна болест като левкемия например. Не искам да се сбъднат всичките ми желания - би било скучно.

Кое те прави нещастна?

Преди известно време като лепяхме с момчетата плакати на "Амок" из София, зад нас застана един луд клошар и прошепна: "Имам страшна тайна. В града не останаха вече пари за погребения на мъртвите и затова правят труповете на кюфтета и кебапчета." На другата сутрин се заглеждах в "ходещите кюфтета и кебапчета". Никой не търсеше свобода, а подобие на свобода. Хората тук открай време са се блъскали за заместители. А и свободата, както твърдят, е само усещане - каква е разликата дали СИ, или МИСЛИШ, ЧЕ СИ свободен?