В живота на създателката на фестивала, обединил литературата и киното в съвършен съюз, наречен CineLibri, всичко е сякаш нанизано по конец. И ако беше филмова героиня, щеше със сигурност да е вдишала първата си глътка въздух като литературен персонаж, който по-късно е оживял на голям екран. С дисциплината, работохолизмa и организираността си напомня за Миранда Прийстли, която най-напред подреди модата и света около нея в книгата на Лорън Уайзбъргър, а после оживя във филмовата адаптация „Дяволът носи Прада“. Като всичко важно, случващо се в литературата и седмото изкуство, музата е животът – и зад образа на Миранда стои вездесъщата главна редакторка на Vogue Ана Уинтур.

Та донякъде Жаклин и Ана си приличат – правят невъзможните неща възможни, обичат реда и дисциплината и не могат да съществуват без верния екип около себе си.

За девета поредна година Жаки и колегите ѝ зарадваха киноманите и четящите хора в България с фестивал, в чиято селекция бяха включени много интересни филми. Една голяма част от тях са фаворити на международни фестивали, а в рамките на CineLibri 2023 спечелиха сърцата и на българската публика. Вече стана традиция в комуникацията на фестивала и премиерните заглавия да се поставя акцент върху устойчивото съществуване и отговорността ни за бъдещето на планетата Земя. Важна роля в това има и  информационната кампания #ПромениКартинката, която алармира за глобалния проблем със замърсяването на околната среда с неправилно изхвърлени цигарени фасове и призовава към отговорно потребителско поведение. Зрителите на CineLibri имаха възможността да се запознаят с темата през серията от кратки филмчета, вдъхновени от посланията на кампанията, създадени от талантливите студенти на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – млади режисьори, продуценти и сценаристи в модул „Социална реклама“, част от вече 2-годишната колаборация между кампанията и НАТФИЗ.

Деветото издание на CineLibri носеше вдъхновеното от Кафка послание „Метаморфози“. Промяната, казват, е най-постоянното нещо в живота ни. В началото на всяка прожекция гледахме много интересни видеоклипове, заснети от студенти на НАТФИЗ, вдъхновени от кампанията #ПромениКартинката. Какво е за теб промяната, личната еволюция и пресечната ѝ точка с предизвикателствата на съществуването ни в добър баланс с природата?

Промяната е най-важната движеща сила на прогреса. Светът се върти и ние не можем да го спрем. Нищо не е статично. Човек се променя с всяка секунда на съществуването си, затова не трябва да се плашим от промяната, а да я опитомим. Промяната идва като необходимост. Отношението ни към околната среда се нуждае от промяна. В глобален и индивидуален аспект. Така наречените малки жестове, които зависят от нас, са не по-малко важни от действията на международните организации. От малки жестове зависят големи неща. Индивидуалното може да повлияе колективното. Отговорността е на всички, които живеят на планетата.

По-осъзнат човек ли си, откакто стана майка? Какви са твоите стъпки в посока на устойчиво бъдеще, опаз-
ване на планетата чиста?

Същата съм си, но приоритетите ми са променени. Какъв свят ще оставим на децата е един от малкото въпроси, които не ми се виждат лишени от смисъл. И разбира се, темата за опазването на околната среда е изключително важна, защото без планета няма бъдеще. Толкова е просто. Много хора си мислят, че днес са добре и няма значение какво ще стане в бъдеще, но това бъдеще ще ни застигне много бързо и е противоестествено да не мислим в перспектива, а само за злободневния си комфорт. Всички стъпки в посока опазване на околната среда са легитимни. Аз лично като ежедневен жест не изхвърлям никога нищо извън обособените места, сортирам отпадъци, когато имам възможност – ходя повече пеша, провокирам чрез CineLibri и „Колибри“ публични дебати по темата – чрез филми, книги, но и чрез друга символична или практическа подкрепа на зелената кауза.

Литературата и киното (те са основата на създадения от теб фестивал) често рисуват апокалиптични картини за бъдещето на човешкия вид. По ирония на съдбата поставен под въпрос най-вече заради безразсъдните действия на хората по отношение на баланса им с природата. Не се ли научихме да съжителстваме в хармония с общия ни дом, който трябва да опазваме чист и спретнат?

Да, именно затова прожектираме подобни филми, за да подтикнем хората да се замислят. Планетата ни е толкова изумително красива и благосклонна към нас, защо не отвръщаме със същото, за мен е мистерия, вероятно проблемът се корени в дуализма на човешкото битие, разумът логично осъзнава необходимостта от грижа за единствения ни дом, но разрушителните сили също са част от нашата натура и понякога взимат превес.

Джейн Гудал, сър Дейвид Атънбъроу – все вълнуващи личности, които се опитват да заразят със своя пример хората, така че да проумеят важността на уравнението човек–природа–живот–бъдеще. Кои са твоите примери в тази посока?

Личният пример на обикновения човек е важен за мен в този случай. Възхищавам се на всички доброволци и асоциации, които отделят от личното си време за тази кауза, колко е хубаво и вълнуващо да направиш едно място по-красиво и чисто, да засадиш дърво или растение, да спасиш животинче…

Може ли киното и литературата да повлияят на осъзнатостта на хората и наистина да променят картинката в посока еволюция към по-добро?

Да, разбира се. Това е смисълът на всяка книга или филм, която защитава някаква кауза, дори тя да е завоалирана със средствата на изкуството. Важно е, разбира се, как ще се сподели това послание, така че да провокира зрителя или читателя да се замисли, да промени действията си.

С какво не спират да те изненадват зрителите на фестивала, който събира книгите и литературата?

Може би изненадват не е точна дума, но ме радват безкрайно с будния си ум, несекващото любопитство, хъса, с който си избират и посещават събития, запалените коментари след прожекциите, разнообразието на вкусовете и интересите им. Нашата публика е доказателство, че в България има много интелектуален, творчески и като цяло позитивен заряд.

Казват, че една птичка пролет не прави, но и културният живот в София стана по-интересен и запомнящ се благодарение на CineLibri.

Ти и екипът ти сте добър пример за устойчивост в развиването на една идея, която първо е заживяла в сърцето ти. Устойчивост и зрели решения трябват и за прокарване на идеята за промяна на потребителските навици.

Какъв съвет можеш да дадеш в тази посока?

Както в случая на CineLibri, така и когато говорим за по-големи и мащабни каузи, като тази на планетата, първо ни трябва любов, вяра, постоянство и несломим дух. Успехът на CineLibri се дължи освен на тези огромни движещи сили, и на сплотеността на нашия екип. По същата логика, ако хората си дадат сметка, че Земята е ОБЩА кауза, може би ще са по-силни в борбата за опазването ѝ и ще са по-отговорни по отношение на следите, които оставят след себе си.

Материалът се публикува с подкрепата на „Филип Морис България“.