Радостина Чапразова: Заедно напред

Радостина Чапразова от Фондация „Арете“ – България е една от дамите в специалния ни проект "15 истории на успеха"

Калина Константинова 16 January 2024

Снимка: Костадин Кръстев-Коко, личен архив

Радостина Чапразова завършва политически науки и масови комуникации в Американския университет в Благоевград. Била е стажант в Европейската комисия, генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и равни възможности“.  Работила е като експерт в отдел „Управление на проекти“ към дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на икономиката и енергетиката и е била част от екипа на Институт „Отворено общество“ – София.

През 2022 година е председател на Борда на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“, а през декември 2023-та изтича шестгодишният ѝ мандат като член на Борда. Има над 20-годишен опит в гражданския сектор, където мобилизира ресурси и участва в политики и застъпничество за равни възможности на уязвимите общности. От десет години е част от екипа на Младежка фондация „Арете“ – България, основана от бивши и настоящи доброволци и служители в сферата на местното развитие. Мисия на фондацията е да изгражда устойчиви социални мрежи и ролеви модели в ромската общност, които се подкрепят помежду си за постигане на образователни, професионални и лични успехи.

Г-жо Чапразова, Фондация „Арете“ е създадена от чужденци. В този смисъл, трудно ли ни е на нас като общество да разбираме проблемите на ромите, да търсим конкретни решения и най-вече да живеем заедно? Необходим ли ни е поглед отвън, който по-трезво да анализира ситуацията?

Младежка фондация „Арете“ – България, е създадена от двама американци, бивши доброволци от Корпуса на мира. По време на престоя си в България са имали възможност да работят в ромски общности и са видели необходимост от допълнителни образователни възможности за ромите и други групи в неравностойно положение в България.   

Външният поглед винаги е полезен, във всяка сфера, но ако картината не е очертана, не са зададени параметри и няма граници, ще си остане просто поглед в нищото. В нашия случай ролята на тези двама души действа отрезвяващо, кара много хора да се замислят къде са пробойните в нашето общество и дали не е време да започнем да ги запушваме. Решението е било просто – трябва да насочим вниманието на ромската общност към образованието. За съжаление, в годините се оказа, че проблемите са от всякакво естество, защото се е действало късно, бавно... Наследили сме проблеми, които продължават да се натрупват.

Разбирането на проблемите на ромската общност, търсенето на конкретни решения и живеенето заедно като общество може да бъде предизвикателство, но не би следвало да е трудно.

Необходимо е да изградим отворено и взаимно разбирателство, да се ангажираме с диалог и да приемаме разнообразието като богатство. Създаването на пространство за взаимно уважение и сътрудничество е ключов елемент в постигането на хармонични отношения между различните общности в обществото.

Какви са най-големите предизвикателства във вашата работа?

Ромите обогатяват обществата на всяка страна, в която живеят. И все пак те са най-уязвимата и в най-неравностойно положение етническа общност, изправена пред множество предизвикателства в ежедневието си. Мнозинството от ромите все още живеят в голяма бедност, социално изключване и дискриминация, което често означава ограничен достъп до качествено образование, работни места и услуги, ниски нива на доходи, жилищни условия под стандартите, лошо здраве и по-ниска продължителност на живота.

Настоящото положение на младите роми в България съдържа многобройни предизвикателства и изисква спешни действия за гарантиране на равни възможности и достъп до образование, заетост и участие във всички сфери на социално-икономическия живот. Поради ниския си икономически статус и все по-разширяващите се социални неравенства много ромски младежи нямат самочувствие и рядко търсят възможности за подобряване на наложения им социален статус. В много случаи заради липса на подкрепа, достъп до информация и възможности те не могат да посрещнат предизвикателствата на съвременното общество, тъй като отпадат от училище и се завъртат в порочния кръг на дълготрайно безработните и неактивните граждани на страната.

Финансовите ограничения и нестабилността в достъпа до ресурси са едно от предизвикателствата в осъществяването на дългосрочни и устойчиви програми за подкрепа на ромските младежи.

Занимавате се с много инициативи, помагате на толкова много младежи. Всяка една от програмите ви участва в създаването на много силна мрежа. Има ли все пак някоя програма, която особено се отличава с тежестта си?

Всяка от програмите и инициативите на фондацията е в отговор на нуждите на младежите, с които работим. Много от тях са иновация и първи по рода си програми, изпълнявани в България. За всяка от тях са инвестирани много мисъл, време и усилия, така че да гарантираме техния дългосрочен положителен ефект. Затова е трудно да отлича програма. Въпреки всичко наша запазена марка остават лагерите и менторските програми на „Арете“.  
Националните ни лагери „Заедно напред“ и лагери за момичета са уникални по начина, по който продължават да вдъхновяват и подкрепят ромски момичета и момчета от цяла България в стремежа им към високи образователни постижения, насърчават себепознание и самоуважение през ценностите, културата и традициите в ромската общност, развиват социални и лидерски умения; изграждат култура на взаимопомощ и доброволчество, помагат на младежите да намират начини за преодоляване на половото неравенство, дискриминацията и речта на омраза. До момента 1000 младежи са участвали на лагерите. От тях 99,7% продължават образованието си и завършват гимназия при 14,8% средно за страната; 63% от възпитаниците на лагерите стават студенти в университет при 1,16% средно за страната.

Дълбоко вярваме, че менторството играе решаваща роля за личния и професионалния успех.  

Академичното менторство е ключова програма на фондацията от 2013 г. и в годините се оказа изключително необходима и успешна. Чрез менторска подкрепа от университетски преподаватели 539 студенти от ромски произход са се интегрирали по-добре в новата академична среда и по този начин са увеличили шансовете си за академичен успех. Средно около 98% от студентите в програмата за академично менторство продължават образованието си и се дипломират.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР