Децата ютюбъри - в мрежата на мнимата любов и автентичната омраза

В „Звездните деца“ френската писателка Делфин дьо Виган разказва историята на Мелани, сладка като триста торти инфлуенсърка, майка квачка, която превръща децата си в ютюб звезди. Четете и завиждайте, както беше казал Маяковски по съвсем друг повод.

Адриана Попова 25 November 2023

Снимка: getty images/guiliver

В „Звездните деца“ френската писателка Делфин дьо Виган разказва историята на Мелани, сладка като триста торти инфлуенсърка, майка квачка, която превръща децата си в ютюб звезди. Четете и завиждайте, както беше казал Маяковски по съвсем друг повод.

Започва се с едно отвличане. Дете на богато семейство изчезва, дни по-късно идва и искането на откуп. Началото прилича на филм с Лиъм Нийсън, но баналността на сюжета е привидна. Интересното не е в разплитането на криминалния случай, въпреки че има и съспенс, и полицайка с методичен ум (все пак Шерлок Холмс е първородният грях на всеки детективски сюжет).  

Майката на семейството Мелани Кло е известна влогърка, която поддържа канала „Щастлива ваканция“, най-добре осребрения във Франция. Основните герои във видеата са двете ѝ малки деца – момченцето със зелените очи Сами и момиченцето с русите къдри Кими. Милиони наблюдават от екраните си как сладките ангелчета разопаковат подаръци (жанрът в Ютюб се казва ънбоксинг), как пазаруват, насочвани от майка си, как невероятно много се забавляват в атракционните паркове. Фирми се надпреварват да им изпращат подаръци за разопаковане и да сключват договори за хиляди евро с майката. Това, естествено, предизвиква завист – у други влогъри и ютюбъри, у съседите им в затворения жилищен комплекс. Педофилите са във възторг от вида на малките по бански край басейна, от късите им роклички и панталонки на училищните тържества. Похитителят може да е всеки от милионите лайкващи, от завистниците, но и от хората, които обвиняват майката, че експлоатира децата си, като ги кара всеки ден да се снимат с часове и ги превръща в роби на Ютюб.

Родителите може и да твърдят, че децата им се забавляват и им харесва да са известни, но според един от героите в книгата, нарекъл се Рицар на мрежата, малките са жертва на домашно насилие. И тъй като явлението е сравнително ново, никой още не знае как това ще се отрази в годините напред на психиката на ютюбърските звездички, така лишени от личен живот, от място и време, в което да се скрият от родителя с включената камера на телефона, да играят с любимата си играчка, дори когато тя е мърлява и не става за показване пред последователите.

А иначе Мелани Кло е самата прелест, тя е майка квачка и съпруга мечта, с нужната доза пайети и усмивки, последователите ѝ не я напускат дори след като престава да снима децата си и на преден план е само и единствено тя; подкрепят я, засипват я със сърчица, букетчета, целувчици. Учудващо голяма е привлекателната сила на баналното в лицето на Мелани – бившето незабележимо момиче, станало вълшебница на социалните мрежи; тя не е нито жертва, нито палач, а просто гений на своето време, когато всеки е „администратор на собствената си публичност“. Делфин дьо Виган ни дава „професионалната“ ѝ предистория, която започва с първия френски „Биг Брадър“ – риалитито хипнотизира Мелани със светкавичната слава на участниците си, с магическото изчезване на границите между вътре и вън.

Образът на майката е ключов за творчеството на Делфин дьо Виган. Най-знаковият ѝ роман „Силна е нощта“ е посветен на майка ѝ, самоубила се след години на психическо страдание. Мелани Кло е като че ли образ в другия край на махалото – щастлива, сладка като торта, отворила като че ли всичките врати на сърцето си за своите почитатели. Но дали това я прави по-добрата майка?

„Звездните деца“ излиза във Франция през 2021 година (безупречният български превод е на Росица Ташева под логото на „Колибри“), а година по-рано там приемат закон за регулация на детския труд в социалните профили на родителите в Ютюб, Фейсбук, Инстаграм, Тик-Ток и т.н. Снимането на видео с деца под 16 г. се приравнява на работата на децата актьори и модели с ограничено време на снимачните сесии. Отчетена е и т.нар. сива зона (времето, през което детето е снимано, докато си мие зъбите, обува се, т.е. докато върши ежедневни дейности).

Според закона по-голямата част от печалбата от детското съдържание в родителските профили се превежда в защитена сметка на детето, което ще може да тегли от нея при навършване на пълнолетие. Платформите са длъжни да трият детско съдържание, ако детето пожелае, независимо дали родителите са съгласни. Престъпилите закона могат да лежат в затвора до 5 години и да бъдат глобени до 75 000 евро.

В България червеният светофар вероятно ще светне, след като подобни закони бъдат приети на ниво Европейски съюз. А дотогава инфлуенсърстващите родители са оставени на съвестта си – дали отчисляват пари по сметки на децата си, дали им оставят време за почивка, дали рано дошлата известност не е лоша услуга, която ги изолира от приятелите им, дали не ги прави прицел на омраза.  

Според „Льо Фигаро“ Делфин дьо Виган не съди в тази книга, но какво са тогава думите на разследващата полицайка за „тези мрежи, обявени за социални, наситени с мнима любов и автентична омраза“? Дьо Виган не е просто регистраторка, тя се възползва от таланта си, за да бъде нелюбезна по френски.  

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР