Тя има в колекцията си „Оскар“, „Сезар“, БАФТА, както и отличия от трите големи световни филмови фестивала в Кан, Венеция и Берлин. Само след няколко месеца Жулиет Бинош ще навърши 60 години, а 40 от тях е посветила на киното.

Харизмата, красотата, класата и талантът ѝ са завладявали поколения. Има трудно детство, именно това я подтиква да търси начини да изрази емоциите си. Така идва актьорството. То, както и киното, са семейна традиция – баща ѝ и майка ѝ са актьори и режисьори. Паралелно с това в схемата влиза и любовта ѝ към рисуването, която остава и до днес.

Пробивът ѝ e с “Hail Mary” на Жан-Люк Годар, когато Бинош е само на 20 години. Следват множество успешни филми, сред които класическата трилогия на полския режисьор Кшищоф Кешловски „Три цвята“, като за „Синьо“ Бинош печели награда „Сезар“ за най-добра актриса. През 1996 г. идва и една от най-известните ѝ роли – на Хана във филма „Английският пациент“. Толкова е брилянтна, че никой не може да свали очите си от нея и емоцията, която излъчва. Жулиет печели „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса за тази роля, както и БАФТА, Европейска филмова награда и много други. Само четири години по-късно следва и ролята ѝ в „Шоколад“. Отново е номинирана за „Оскар“, а филмът става любим за поколения наред.

Самата Бинош неведнъж е споделяла, че не обича повторенията и с всеки нов филм експериментира с нов тип персонаж. Освен себе си, Бинош вярва, че хората трябва да променят и света, в който живеят. Въпреки активните си граждански позиции обаче тя продължава да вижда мястото си изцяло в киното, а не в политическия активизъм. Впечатляващите ѝ роли са толкова много и в толкова много жанрове. Била е омъжена два пъти и е майка на Рафаел и Хана.

С втория ѝ съпруг Беноа Мажимел участват заедно в „Страсти в кухнята“, независимо че от години вече са разделени.  За него Тран Ан Хунг спечели наградата за режисура на тазгодишния кинофестивал в Кан. Жулиет Бинош е в ролята на Йожени, уважавана готвачка, партньор в кухнята и в живота на Доден Буфан – изтънчен гастроном и кулинарен шеф. Проследяваме отношенията им, докато приготвят храна за отбрани гости във време на приближаваща опасност. Много красива и емоционална история, преплетена с духа на епохата.

Срещаме се с Жулиет Бинош в Кан, където заедно с Беноа Мажимел и Тран Ан Хунг представят филма.    

Какво беше преживяването ти с готвенето във филма?

Това, че прекарахме толкова време в готвене, ме накара да искам да готвя. Иначе, когато мога, винаги го избягвам. Във филма обаче готвенето е все едно го правиш за любим човек или за приятели, а не ежедневно задължение.

Как се подготви за това, то е като хореография?

Имахме кратки репетиции, но сме актьори и трябваше да се адаптираме бързо, наистина е като танц. Стиковахме се помежду си, както и с камерата.  После опитах някои от рецептите – като граховата супа, оказа се много вкусна наистина. Колегите, които ни помагаха, бяха сериозни готвачи и когато не снимах, бях на уроци по готвене при тях. Най-важното, което научих, е с колко много масло може да се готви. Аз обикновено използвам олио, но то не беше подходящо за постигането на автентичен френски вкус. Освен това емоцията, която влагаш, винаги се усеща.

Твоята героиня говори много за слънцето. Какво събужда слънцето в теб?

Вярата, нуждата да създавам, нуждата да обичам и да виждам красота. Хората имаме нужда от баланс и да сме на места, където се чувстваме в мир със себе си.

Кое е най-важното нещо във връзката между двамата герои?

Приближаващата се смърт изостря спешността във всичко, както и болката, от това, че ще се разделят. Самата аз винаги съм имала интересна връзка с идеята за смъртта, тя е част от живота и го прави по-истински. Да можеш да бъдеш откровен със себе си и с другите, невинаги е лесно. Отново трябва да се разделиш със страха.