„Гърция: Непознатите Циклади“ е вълнуващо пътешествие из красотата на гръцките острови. Книгата-фотоалбум показва онези късчета земя, които са малко познати и много автентични: Аморгос, Кеа, Фолегандрос, Тинос, Куфонисия и т.н.

Къде медът се прави от мащерка, а листата от каперси са неразделна част от салатата, коя е най-святата църква в Гърция и кой е островът с най-изумрудени води в южната ни съседка, може ли човек да открие пусти плажове дори през август и как се оцелява без медицинска помощ в радиус от девет часа с ферибот – книгата дава отговор на тези и други въпроси. Към пътеписите има и полезна информация за островната група на Цикладите.

Автор на снимките и текстовете е Вера Александрова – журналист, любител фотограф и блогър, а редактор е създателят на списание EVA Милена Попова.

Предлагаме ви откъс от книгата.

Помня времето, когато пътеводителите бяха безценни. Заемаха огромна част от библиотеката ми и ги споделях само с най-близките си приятели. С навлизането на интернет всичко се промени. Сега е доста по-лесно човек да се ориентира и да получи съвет. Мрежата прелива от информация, а сайтовете бъл-ват заглавия като: 10 неща, които да направите,
7 храни, които да опитате, или 5 места, които непременно да посетите.

За Плака, столицата на остров Милос, няма да използвам пътеводител. Не съм прочела нито ред какво да видя или къде да ям. Паркирам колата си в края на селището и тръгвам из него с ясното намерение да се изгубя.

Единственият ми ориентир е Кастро, или крепостната част на Плака. В миналото хората живеели там, защото мястото им давало както сигурно убежище, така и добър поглед към евентуални нашественици по вода. Когато пространството отесняло, обитателите му започнали да се преселват и в подножието на хълма. Точно из него крача сега и свивам ту вляво, ту вдясно. Така попадам на “Palaios Pastry” – старата сладкарница. Представлява двуетажна къща, в която приготвят десерти. Не ми остава друго, освен да се изгубя сред тавите с баклава, кадаиф, сиропиран кекс, шоколадови тортички и какво ли още не. Из  целия салон витае изкусителен аромат, но аз съм силна, удържам се и поръчвам „само“ три порции. Гушвам си таблата с чинии и сядам на сянка в градината.

Нея си я бива, скромна е и гледа към крепостния хълм. Има цветя, лек бриз и най-важното – типичните дървени столове със  седалка, изплетена от въжета. Неудобни са, скърцат и оставят червени следи по голите ми крака – ясен знак да тръгвам и да продължа с изгубването си сред още гледки и ястия.

Минавам край съседния ресторант “Arhondula”, над чиито маси се срещат омайни и щедро разцъфтели бугенвилии. По-надолу по улицата откривам площад с настилка от красиво подредени бели и черни камъни. Образуват различни фигури, в центъра на които стои църквата „Панагия Корфиатиса“. Заседявам се на терасата пред храма, защото гледката оттук си струва всяка минута.

Белият лабиринт на Плака е прекрасен, но е време да го сменя с този на Адамас или Адамантас. Това е пристанището и вероятно най-лъскавата част на Милос. Обитава се от около 1300 постоянни жители, чиято прехрана е свързана с туристическата индустрия.

Селището e разположено стъпаловидно. Крайбрежната му част е заета от марина и ресторанти, а по-високите улици се обитават от бутикови хотели, заведения с прекрасна гледка и няколко църкви.

Плажът на Адамас е миниатюрен. Разположен е непосредствено до фериботния терминал. Ползва се предимно от туристи, които правят прощално къпане в морето миг преди да отплават към дома.

Аз съм тук, за да се наслаждавам на плажовете и морето, затова напускам пристанището и карам по шосето към летището. От дясната ми страна се шири спокоен залив. Нарича се Папикину и предлага безплатни зони за паркиране, две таверни и много естествена сянка. Под дърветата е пълно с млади двойки и семейства с деца, а морето е топло и изключително плитко.

Още пò на юг пътят ме отвежда до Фириплака, плаж, разположен в подножието на пъстроцветни скали. Тук има плажен бар, чадъри, шезлонги и оживление. Входът в морето е по-стръмен, а южният вятър образува големи вълни.

Местните твърдят, че на Милос има над седемдесет плажа. По-важното е, че са много различни един от друг. Не се и опитвам да посетя всичките, а просто карам и спирам там, където морето ме изкушава. Така на следващия ден се озовавам на Платиена.

Плажът е в североизточната част на Милос и се отличава  с копринения си пясък. Настанявам се, после изгубвам часове в реене из морето, четене и съзерцание. Слънцето свети в очите ми и залива водната повърхност с милион диамантени звезди. Те скачат, гонят се, преследват яхтите и зареждат сетивата ми с онова усещане, което само морската шир е способна да сътвори.