Ал Пачино може всичко, може го с поглед - да ранява, да крещи от болка, да убива, да обича, да съблича, да потъва в дълбините на страданието и самотата, да влиза в душите. Пачино е вселена в киното. Чепат характер, драматичен човек.

Рядко дава интервюта и отказва да говори за личния си живот. Искал хората да не свързват героите му с неговата лична история. Казват, че е труден характер, особняк, чепат, но и че е от тези, които като влязат в една стая, я пълнят с присъствието си.

По актьорството се запалва на 14, когато гледа „Чайка“ на Чехов, играна от пътуваща трупа в един водевилен клуб в Бронкс. Приет е в авторитетното High School of the Performing Arts, но ученето не му върви. Зарязва училището на 17 въпреки несъгласието на майка си. Скарват се и той бяга от дома си.

Живее на улицата – в изби, пансиони, долнопробни хотели. „Бях като в комуна. Отида някъде в квартала на гости. Вляза в апартамента на някой приятел и започвам от хладилника. Ако видя вътре кюфтенце, веднага го плячкосвам. Бачкал съм в зарзаватчийница, дрогерия, супермаркет, бил съм пощальон, чистач, продавач на обувки, хамалин, разпоредител.

Като разпоредител се хванах на бас с един колега, че ще накарам хората от опашката за билети да се наредят от другата страна на улицата. Обясних им угрижено, че за да не се образува тълпа пред салона, трябва да изчакат отсреща пред входа на мола. И те се втурнаха да се местят. Спукахме се от смях. Спечелих баса и ме уволниха.“

Работи и като домоуправител за по 14 долара на седмица. Обръща ги в бири, които изпива веднага, но поне има къде да спи. Започва да играе в ъндърграунд пиеси. Първият му голям хонорар е 25 долара в един театър. „Помня как отидох в бара, взех си едно мартини и един сандвич и все още имах пари. Почувствах се богат.“

Никому неизвестен, Пачино отказва 11 филма преди да изиграе първата си роля на 29 години – в лентата „Аз, Натали“. Обявяват го за обещаващ млад талант. Следващият му филм е „Паника в Нийдъл Парк“. Играе наркозависим. В тази роля го забелязва Франсис Форд Копола и го кани за Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. „С мен приключи ерата на красавците“ – смее се Пачино.

„Славата ме удари тежко и изведнъж. Не бях подготвен, не можех да се справя. Никога не съм харесвал признанието, въпросите, публичността. Често ми се искаше да избягам и да се скрия. Въпреки 15-те години на сцена и няколкото филма, „Кръстникът“ беше филмът, който преобърна всичко. Всички се побъркаха. Привиквах към това 10 години. Не давах интервюта, не можех да изляза на улицата. Машината на славата е като приливна вълна. Беше ме подхванала яко. Славата е грях, защото Господ знае много добре кой си."

В галерията ни сме събрали впечатляваща колекция от 83 снимки, с които отбелязваме 83-я рожден ден на Ал Пачино. Вижте ги, насладете им се!