Преди няколко години бях поканена на световния Фестивал на бойните изкуства в Киото. Имах късмета да седя на почетната маса. И не само да бъда редом с някои от водещите японски майстори на бойни изкуства, но и да седя до едни от титаните на тая индустрия в Япония. Трудно е да се отделят едните от другите. Всъщност много от японските майстори на бойни изкуства са едновременно с това и водещи бизнес лидери в Япония.

Тяхната компания ме накара да пожелая да се представя във възможно най-добра светлина. Всички притежаваха съвършено безупречна стойка. Усещах, че се налага да положа съзнателни усилия за подобряване на стойката си, за да съм достойна за техния пример. Даже в начина им на хранене се четеше такава изкусност и увереност. Все едно наблюдавах как танцуват. И в същото време бяха така спокойни и добронамерени.

Мъжът от лявата ми страна се представи като практикуващ джудо. Оказа се, че освен това е и изпълнителен директор на голяма софтуерна компания. Попитах кое го е привлякло в света на бойните изкуства. И как би могъл едновременно с отговорната си длъжност да поддържа времеемко и изискващо физически усилия хоби. Отговорът му беше простичък. „Исках да бъда по-добър човек“, сви рамене и се усмихна. После ми каза, че току-що е бил победен от млада олимпийска надежда. Завързахме разговор за джудото като олимпийски спорт. Моят събеседник сподели, че храни смесени чувства по тоя въпрос. Той не гледаше на джудото като на спорт, а като на изкуство. Златните, сребърните и бронзовите медали не се вписваха в него. По традиция преди всеки мач състезателите отиват да се поклонят в светилището на доджо (тренировъчната зала). Ако учителите им присъстват, бойците се покланят и на тях. Този ритуал съдържа в себе си усещане за покой и уважение, както и съзнанието, че битката е въпрос на живот и смърт.

Бизнесът, разбира се, процъфтява на базата на конкуренцията, но не бива да си позволяваме да забравим колко важни са нашето отношение, ценности и индивидуалност за начина ни на работа. Ако дадена компания или служител са си изградили репутация на искрени, приветливи и притежаващи вътрешна сила, дребните загуби и погрешни стъпки могат да бъдат преодолени с чест: един вид уважение към нашите „конкуренти“. Подготовка за нашите „битки“. Проява на милост при нашите „поражения“. Както е и в бойните изкуства, тези ценности позволяват да се справим и с много по-разочароващи резултати. Но ако непрекъснато жадуваме победа, може да вземем зле информирани решения, да не окажем на колегите си уважението, което заслужават, или да забравим колко важно е всичко това.

Така че, също като джудото, бизнесът е повече изкуство, отколкото спорт.

Откъсът е от книгата „Силата на чова“ на Акеми Танака, издадена от „Сиела“ в превод на Анелия Янева. Чова е японско учение за постигане на хармония в живота.