Елоди Вердан е дизайнерка на обувки, която срещам по време на световното изложение за обувки MICAM през есента. Тя е една от дванайсетте млади дизайнери от цял свят, избрани от жури от модни експерти, които представят своите първи колекции под шапката на проекта Emerging Designers.MICAM Milanoе световен подиум, задаващ тенденциите в модата и в производството на обувки. Той се провежда два пъти годишно на 64 000 кв. м в панаирното градче Rho Fiera и в неговите рамки около 1500 компании - 900 италиански и 600 международни от над 30 различни държави излагат колекциите си за есен/зима и пролет/лято за следващата година.

Елоди е завършила моден дизайн в Женева и седем години работи за плетивата на Louis Vuitton. През 2019 г. решава да последва истинската си страст: дизайна на обувки. Придобива ноу-хау, работейки за водещи марки обувки и след това създава устойчива колекция, която да отговаря на собствените й етични и екологични ценности. И така се появява марката й Shoe, в която няма компромис с дизайна, комфорта, качеството или цената.

Уважението към устойчивата мода съм наследила от баба ми и дядо ми – ми обяснява тя. – В момента, в който дядо ми си купуваше сако, слагаше в един от джобовете му листче с датата и годината на покупката. Дрехите му бяха с различно предназначение - за ходене на меса, на работа, за празник. В днешно време напълно сме забравили това. И много ме натъжава, че качеството на дрехите и обувките много е паднало. Сакото, с което съм облечена, е на баба ми.

Възможно ли е?

Напълно. То е на поне 40-50 години. И това е, защото тъканите са били по-добри, дрехите са се шиели с повече внимание. Аз искам да възстановя важността на продуктите. И всичко това струва скъпо, но защото остойностява много неща. Мисля, че хората трябва да започнат да си дават сметка, че производството на дрехи струва много.

Занимавала сте се с плетиво.Как започнахте да правите обувки?

Да, бях дизайнер на плетива в продължение на седем години за Louis Vuitton. Започнах работа там много млада, веднага след като завърших модната академия и когато става дума за модна къща от подобен ранг, не можеш да избираш в кой отдел да започнеш. Но беше много интересно и научих много неща. Само че обувките винаги са ми били страст. Минала съм много обучения на тази тема. Ходила съм немалко уъркшопи, стажове във фабрики, за да изградя уменията си и да разбера за производство на обувки. Желанието ми да правя обувки е свързано и с фрустрацията, че не съм намерила идеалната обувка. Обувка, която едновременно ще има дизайн, който ми харесва, която ще е удобна и ще има височина на тока, не прекалено висока, за мога да се чувствам в кожата си и да тичам спокойно по парижките улици.

Идеята за началото на марката ми беше да създам продукт, в който да няма компромис между стила, комфорта и цената.

Как се решихте да напуснете Louis Vuitton?

Вече не отговаряше на моите ценности. Имаше много работа, непрекъснато нови продукти, непрекъснато нови колекции и не се спирахме никога. Работата ни превръщаше в машини. Бях вече на 32 г. и усещах, че въпреки че компанията е толкова престижна, моето време в нея е отминало. Научих много неща. Работих с Ким Джоунс (дизайнер на Louis Vuitton от 2008-2011) и беше великолепно. Беше невероятен опит!Но имах нужда да работя върху мои собствени проекти. А и тази компания, като всяка голяма компания също си има проблеми. Един от тях е поставянето на един единствен дизайнер на преден план. Въпреки че съм работила прекрасно с него, но все пак всички други се оказват в сянка, макар че може да произвеждат занаятчийски изработени, великолепни продукти. А и тази истерия – да се работи повече, да се изработва повече. Не съм докрай съгласна с Бернар Арно.

По време на локдауна ли се решихте на промяната?

Малко преди това. И през локдауна се чувствах прекрасно, защото все едно светът се забави, за да си поеме въздух. А аз работих много, много рисувах. Модели, проекти.

Прави ми впечатление, че цветовете на ботите ви са само бяло и черно?

Да, класически цветове. Започнах работа през ноември 2021 и това е първата ми колекция. Предстои да изработя и модели в пастел, но те ще са по-скоро за лятото.

А защо избрахте тази форма?

Защото много обичам 70-80-те години и открих един винтидж калъп, по който ги създадох. Такъв е моделът и защото го изработих така, че да е удобен на мен самата - моите крака са малко по-широки отпред и повечето обувки много ме убиват. С тези мога да се отпусна и да са ми удобни, като в същото време са елегантни.

Каква е цената им?

В магазините се продават за 450 евро. И тя не е висока, защото идвам от модна къща, в която се работи с хубави продукти и имам този маниер на работа. Кожата е купувана от складовете за висша мода в Париж и сертифицирана Rich and Leader Working Group. Обувките са лепени, но с шити детайли, токовете са изработвани допълнително и специално. Идеята ми беше да оценя занаятчийството. Всичко това е специална изработка и цената е по-висока.

Къде ги продавате?

На този етап само с предварителни поръчки. Работя с два бутика в Париж, които се казват Centre Commercial. Те са създатели на марката Veja и продават много брандове.

Колко време бих могла да нося тези боти? И с какво ви привлича идеята за устойчивост в модата?

Ако ги поддържате и се грижите за тях – сменяте токовете, поддържате боята – около 10 години. След това не се знае. Най-крехкото място е токът. Аз не виждам смисъл в това да правя нетрайна мода, нещо, което да бъде изхвърлено.