Лятото винаги е красива приказка за членовете на многобройната фамилия Василеви. Освен прочутия властелин на цигулката – Васко Василев, семейната вила на Карадере, която създават с много любов родителите му, музикантите Петър Василев и Красимира Талигарова, посреща трите им дъщери, техните избраници и няколко внучета. Истински интернационален лагер, в който основните двигатели са децата на Петър и Краси, чиито имена започват все с буквата В. Традицията тръгнала от дядото на Васко – Васил, а Ванеса Мей, най-известната ученичка на цигуларя, предложила да продължават да кръщават децата във фамилията с тази буква.

Вивиан Василева е най-малката в семейството, но има големи планове. В началото на лятото предизвика бурни аплодисменти при съвместното изпълнение с прочутия си брат по времето на концерта му на стадион „Юнак“, а през пролетта ще има серия изяви – в зала „България“ и в рамките на Мартенски музикални дни в Русе, където ще свири в композиран за нея концерт “Oraculum”.

Събра кураж да излезеш на една сцена с прочутия си брат Васко Василев. Какво е усещането да си част от дуендето Василев?

Енергията на брат ми ми е много близка. Аз израснах с неговата музика и концертите му и чрез него за първи път усетих какво означава тази магия и как душата ти може да бъде докосната от мелодията, хармонията, ритъма.

Родителите ви са музиканти и като че ли сега баща ви Петър има повече свободно време да се занимава с вас и вашата кариера. До каква степен допускаш съвети и насоки от страна на музикалните си роднини?

Нашите родители винаги са намирали време да ни подкрепят, и сега, и по-рано, когато още работеха. Уважавам тяхното музикално мнение и съм винаги отворена към техните идеи и критики. Когато има време за това, и брат ми ми дава ценни съвети. Никога няма да забравя нашето първо съвместно изпълнение – първият ми запис, когато бях на 15 години. По онова време той беше концертмайстор на нашия ансамбъл и самото му присъствие и изключителен талант ми даваха голяма сила. Доверявам се и на моите мениджъри. В момента съм в процес на подписване на договор с най-престижната агенция за класически музиканти и съм много щастлива.

Какво дете беше Виви Василева?

Аз съм най-малката от три сестри и един брат. Като дете бях с къса коса и приличах по-скоро на брат ми, отколкото на двете ми сестри. Най-много си играех с момчета, ритах футбол, даже бях част от детски отбор. Обичах да се катеря по дърветата.

На кого поверяваш тайните си?

Аз съм, както се казва на немски език, отворена книга. Не мога да търпя да не споделя мислите си и предпочитам близките ми да знаят всичко за мен.

Защо избра ударни инструменти, а не цигулката, която е почти семеен инструмент?

Аз също свирех на цигулка, както двете ми каки и батко ми, но бързо усетих, че това не е моето нещо. Баща ми беше разочарован, защото си мислеше, че не се упражнявам достатъчно. Всяко лято моето семейство прекарва на Черно море, там, на Карадере, за първи път чух ударни инструменти като тарамбуки и джембета. Един ден тези музиканти ме включиха в кръга си и ми дадоха едно джембе. След това за мен нямаше нещо по-интересно от тези инструменти. Нито морето, нито игрите ме впечатляваха. Когато лятото свърши и се върнахме в Германия, една година умолявах баща ми да ме прати на уроци по ударни. След първия ми урок по барабани моята цигулка остана в кутията, свирех на ударни по цял ден.

Заслужавало си е, защото на сцената с Васко направихте много хубав и прочувствен експеримент – българска народна песен. Почитател си на българския фолклор и дали вече не е време за по-мащабен проект в тази посока?

В моя диск Singin’ Rhythm записах една авторска обработка на народната песен „Калино моме“. Страшно ме кефи този български 11/8 такт. В близкото бъдеще искам да направя един по-голям проект с Wiener Konzerthaus – с нови аранжименти и да поканя български певици и музиканти.

С кого свириш сега?

Най-много концерти имам в Германия и Австрия. Тази година имах дебют във Филхармонията в Кьолн и на Aldeburgh Festival в Англия, където е роден композиторът Бенжамин Бритън. Предстои ми дебют в Elbphilharmonie Хамбург и в голямата зала на Берлинската филхармония. Преди се връщах в България само лятото и понякога на Коледа, но откакто имам активна концертна дейност тук, се връщам много по-често. Никога не съм се чувствала по-свързана с моята страна, отколкото сега. По-рано говорех на български само с роднини и приятели, но сега родният ми език се разширява и отваря място на професионални ангажименти на родна сцена. Свиря в най-различни комбинации. Имаме интересна програма с моя приятел и дуо партньор китариста Лукас Кампара Джинис, имам състав от перкусионисти “Extasi Ensemble”, освен това преживяването да свиря като солистка с големи симфонични оркестри е страхотно.

Как изглежда интимният свят на Виви Василева?

Моя приятел Лукас е моят център сега, с него постоянно мислим за музика.

Какво обичаш да правиш, когато не свириш?

От няколко години сестрите ми ме направиха леля и искам да обръщам възможно най-много внимание на племенниците ми. Обичам природата, планината и морето. Дядо ми е от Родопите, но и в Залцбург, където живея, има жестока планина, и когато съм там, все едно съм у дома. Ние сме много лудо семейство, разпръснати по цял свят. Половинките ни са бразилец, германец, американец и японка. Да успеем да се съберем вече е голям празник.

Предимство или недостатък е да си жена на сцената?

Аз се уча много от мъжете, но ценя повече женската природа и артистичен потенциал. Пожелавам си в близко бъдеще все по-малко да се сравняваме и да се съдим, а да започнем като общество да оценяваме женската сила и качества. Това трябва да започне от възпитанието на децата.

На кого си кръстена?

Няма да повярвате, но Ванеса Мей даде идеята всички деца в семейството да носим имена, които започват с В, буквата на дядо ми Васил. Васко е кръстен на него. Сестра ми Вероника – на баба Вера. Ванеса е измислила името на сестра ми Виктория, а по-късно една приятелка на майка ми е дала идея аз да съм Вивиан. На баща ми много му харесало, защото Виви значи да живееш.

Къде се виждаш след 10 години?

В голяма къща с 200 квадратни метра студио, пълно с всякакви ударни инструменти и много стаи, за да може денонощно да се репетира там и да се канят музиканти от цял свят. Мечтая да имам деца и да мога да комбинирам кариерата си със семейство.