На най-крайния край на полуострова на Сестри Леванте, между Портофино и Чинкуе Тере в Италия, тази прекрасна вила е била домакин на големи имена в дизайна и архитектурата на 20. век. Години по-рано мястото е вдъхновило Ханс Кристиан Андерсен за написването на „Малката русалка“, чиято скулптура се превръща по-късно в една от емблемите на столицата на Дания.

Авторът на вълнуващите приказки е прекарал ваканцията си в този див по онова време регион, наслаждавайки се на морето, топлите слънчеви дни, на връщащите се на брега риболовни лодки, на трудния, но красив живот на местните хора, годината е 1833-та.

Неговата приказка, в основата на която е местната легенда за невъзможната любов на водния дух Тегулио и русалката Сегеста, от своя страна е вдъхновила художника Едвард Ериксен, който по поръчка на наследника на пивоварните „Карлсберг“ Карл Якобсен кани примабалерината на Датския кралски балет да позира за скулптурата на Малката русалка. Балерината позволява да се използва само лицето ѝ, защото не иска да позира гола. Лицето на примата Якобсен допълва с изображение на голото тяло на съпругата си. Бронзовата статуя е открита на 23 август 1913 г. и е предадена като дар на Копенхаген. Оттогава тя се превръща в символ и една от най-важните забележителности на града.   

Но да се върнем в Сестри Леванте, града, който днес е атрактивен район за туристите, търсещи все още „дивата красота“ на незастроените крайбрежни пространства. Вилата на известен италиански издател е рядък пример за рационалистична архитектура.

Тук, в края на скалата, разделяща живописните Залив на тишината и Залив на приказките, само на 15 км от Портофино и на 25 км от Чинкуе Тере, архитектът Луиджи Карло Данери, черпейки вдъхновение от маестрото в архитектурата Льо Корбюзие, проектира между 1938 и 1940 г. очарователната вила.

Заобиколена от 2,3 хектара парк, тя е място на пълно уединение, на спокойствие и красота, кътче от рая, далеч от лудостта на бушуващата по това време война. Още след завършването на строителството снимките ѝ са публикувани в престижните италиански списания за дизайн Casabella и Domus, а през 90-те години – в Abitare.

Често посещавана през годините от големите имена на италианския дизайн, издателството и бизнеса, вилата е рядък пример за непроменена с времето и поддържана в автентичния си вид рационалистична архитектура.

Къщата е призната за национален паметник от италианското министерство на културата като „съществено свидетелство за италианската архитектура на 20. век“.

Сградата е проектирана в интимния контекст на околната среда, с внимателен баланс между личното изживяване във вътрешните пространства и красотата на пейзажа отвън. Функционалната строгост, яснотата в разпределението на стаите и най-съвременната за времето технология на градеж я превръщат, по думите на едно от емблематичните имена в италианския дизайн Джо Понти, в „жилище, предназначено не само за обитаване, но и в театър на човешките действия в бита и мисълта, в работата и съзерцанието“.

Впечатляваща пътека през гората и стълбище водят до частния плаж с изключителен достъп до морето. С басейн, слънчева тераса и достатъчно място за паркинг, вилата разполага с 1100 квадратни метра вътрешно пространство, което включва основната сграда и две независими пристройки.

Къщата е разположена на три етажа, с девет спални и шест бани, идеални за настаняване на много гости.

Сестри Леванте от своя страна е красиво малко градче на Лигурийската Ривиера, приблизително по средата между Генуа и Ла Специя.

То не може да се мери с известността на такива дестинации на Италианската Ривиера като Портофино и Чинкуе Тере, но набира популярност, и то най-вече сред ценителите на спокойствието.

Притегля с тихите си омагьосващи заливи, с малките кафенета и ресторанти, предлагащи улова на деня, със старинните си църкви и манастири и с магията на девствената природа, която завладява сетивата и ума на всеки, чувствителен към историята, легендите и красотата на живота.