"Има добродушен вид - помисли си Алиса. Но въпреки всичко ноктите му бяха доста дълги, а зъбите - множко, и тя почувства, че с него човек трябва да се отнася почтително". И аз като Алиса почувствах нещо такова след като предварително планираният следобед с Руши Видинлиев се проточи до късните часове на нощта. Преди година Руши записа песента и клипа "Taking a breath" (с българско заглавие "Всичко се връща"), вторият му сингъл "Away from you" ("Далече от теб") също се класира доста добре в музикалните класации. А малко преди излизането на първия му самостоятелен албум "От друга страна", по радиостанции и телевизионни канали ще се завърти "подгряващо" дуетът му с актрисата Карла Рахал "Лъжи ме".

 

 

В общи линии младото лъвче Руши (наистина е зодия Лъв) мина с танцова стъпка покрай куп родни звезди и без дори да разтръска грива, фокусира върху себе си вниманието не само на тинейджърската публика. Когато си говорих с него за първи път, въобще не допусках, че може да извади такъв "чернокож" глас, типичен за изпълнителите на стила ритъм-енд-блус и подобно на жените от семейството му (майка му, Лора Видинлиева, и двете му сестри - всички отдадени на сериозен бизнес) си мислех, че по-скоро си играе на певец, докато порасне достатъчно, за да се занимава с нещо по-сериозно. Той вече завърши "Театър и кино" в Бристол.

 

И вместо да си остане в Англия, където е живял през последните 12 години, и да си осигури по-добър старт към кино-средите на Острова и отвъд океана, той се завърна в България и като липсващо и с облекчение намерено парченце пъзел идеално пасна на новата вълна в българската поп-музика. "Ако не ми е кеф, веднага ще спра да пея и ще започна да правя нещо друго. Харесва ми в България, защото тук публиката е адски искрена - веднага те хваща, ако не можеш да пееш, ако не се кефиш на сцената, не й пука дали клипът ти е на първо място в някакви класации." И така.

 

 

Поръча си голяма зеленчукова салата и печени зеленчуци, а на мен препоръча паста по средиземноморски, защото там наистина я правели както трябва. Знаеше, че ще трябва да го снимаме, и затова се учудих, че фланелката му, макар и маркова, беше с излющен надпис и единственото нещо, за което се беше погрижил, беше пънкарската прическа. Обяснението дойде бързо: "Много ми харесва модният кич, който е актуален в момента.

 

Луд съм по този стил - ремикс на 80-те години, тук-таме скъсани, носени дрехи, като че ли погрешно боядисани, намачкани, затова специално се облякох така." Междувременно му звънна Ирра. Уговорихме се да гледаме новия й клип, топъл-топъл след монтажа. "Ще видиш, сега се връщат хитовете точно от 80-те години. Парчето й е кавър на един хит на Еми Стюарт от 79 г. и всичко - прическа, грим, облекло и хореографията, която правих аз, е в този стил."

 

 

Знам, че Руши танцува добре, но чак хореогафия… "Ако има нещо, което винаги съм правил без да съм го учил, това е танцуването. Петя и Сашка също не вярват, че никога не съм учил балет. Ваня също не вярваше."

 

Петя и Сашка са "балетът на Руши" и винаги танцуват с него по време на участия на живо. Ваня от Art Generation XXI е неговият мениджър. "Макар че това не е точната дума за нея, защото тя не ми казва какво да правя. Никога не се опитва да ме навива, че не съм прав, оставя ме да си строша главата и да разбера сам как трябва да постъпвам в различни ситуации.

 

Накрая се оказва, че е права. В стила не ми се бърка, защото е горе-долу едно поколение по-голяма от мен и го осъзнава, но е човек, на когото адски вярвам и който освен че урежда участията ми, е страхотен приятел - кеф ми е да се шляя и да си приказвам с нея". Руши и Ваня са единодушни в едно - албумът му трябва да бъде "мега-продукт". Затова и промоцията ще бъде музикален шоу-спектакъл в зала 3 на НДК, по всички правила на изкуството, изучено в Бристол. Освен това ще бъде заснет и излъчен по телевизията.

 

 

Защото пия кафе, но от друга страна обичам чай. Защото обожавам киното и театъра, но от друга страна обичам да пея и танцувам. Защото съм мил и любвеобвилен, но от друга страна съм зъл и ревнив. И защото където и да пътувам, винаги се чувствам чужденец. Дори в България съм някой "от друга страна".

 

Албумът е авторски - в смисъл, че всички текстове и 5 от музикалните композиции са на Руши, но от друга страна е сериозно подплатен и от истински професионалисти в музикалния аранжимент - 2 парчета е правил Момчил, 1 - Мага, 1- Слави, китаристът на БТР, а дуетът с Карла Рахал е нейно дело.

 

 

Там няма никакви глезотии. Следващите три дни имат участие в Пазарджик и Варна. Затова без да се разсейват правят една бърза, но изчерпателна репетиция на всички танци, които вървят в пакет с песните на Руши. На една от песните танцът ми се стори доста театрален.

 

"Стори ми се, че по едно време театралничите малко повече, отколкото е редно за хореография към песен?" - споделих мнението си след репетицията. "Не, това е хореография към тази конкретна песен. И това, което правим, се нарича "движенчески театър", обяснява ми Руши. "Родил се е от недоволството на танцьори, учили балет по канони. Но повече се ползва в театъра. Това е начин актьорът да вкара собствената си емоция с движения на тялото и въобще не е задължително публиката да разбира защо го прави.

 

Когато започнах да уча и аз мислех, че има норми, че сега ще знам кое е правилно, кое погрешно. И най-важното, което научих, е, че няма такива правила. Важното е да има мисъл в това, което правиш. Можеш да я изразиш както си поискаш."

 

 

Ирра се хвърля към хладилника и започва да маже филии за всички. "Тук се ядат филии - каквито искаш, само не карай Нина да готви". Нина уточнява, че може да прави и яйца в микровълновата. "Стават за две минути - няма толкова бързи яйца". След което една през друга започват да ми обясняват колко вкусно готви Руши. Най-добре приготвя паста (италиански макаронени изделия), почти по всички възможни средиземноморски начини, но се справя и с пилета, и с по-завързани мръвки.

 

"Научих се да готвя докато живях 12 години сам в Англия. Нямах избор, пък и ми беше приятно. Там има много добри кулинарни предавания, гледах ги и си готвех, никога не съм имал кулинарен провал".

 

След филиите пускаме на видео клипа на Ирра "Тайни". На петото гледане Руши сяда близо до телевизора с дистанционното, за да може да спира и връща и кадър по кадър й казва какво му харесва и какво не. "Е, щом само две неща не ти харесват, мога да го пусна и така" - казва Ирра, видимо доволна от продукта си. После го пита какво става с българската версия на песента "Away from you" - "Далече от теб".

 

Руши пише текстовете си на английски и това, което наистина му е трудно, е да намери адекватните български думи. "На английски е много лесно - като не ти достига някоя дума, слагаш "baby" и готово". В раничката му винаги има две тетрадки, удари ли го музата, вади ги и пише. "Чуйте какво измислих - There are no mistakes, baby; Just things you do; Things you don't; But you don't know what you want" (Няма такова нещо като грешка, скъпа, просто има неща, който правиш, и такива, които не правиш. Проблемът е, че не знаеш какво искаш")

 

Ирра: Ти пък само драми, я напиши нещо по-жизнерадостно.

 

Руши: Имам едно парче на италиански "Ритъмът на моето сърце" - жизнерадостно ли ти изглежда?

 

Макар че Руши, Нина и Ирра са твърде близки приятели, разговорите им са предимно за музиката, която правят. Говориха си още за фитнес - Ирра беше най-компетентна, тъй като нейният текстописец, Гаро, е по-известен като фитнес-инструктор; за дрехите, които градят имиджа им на сцената и на улицата, и за това кой каква сценична треска изживява.

 

Ирра: Ти имаш ли феномена сълзене на очите?

 

Руши: Не, аз имам феномена суха уста и потене. Затова много внимавам с дрехите.

 

Докато ядем втора порция филии, ми разказват, че една от любимите им игри, когато са заедно, е да се имитират един друг. "Ако искаш да знаеш, освен че умее да прави косите на жените красиви, Гого е най-добрият имитатор на Руши, а Руши е върховен, когато имитира Любо от "Те" - светва ме Ирра. Всички те предпочитат да си ходят на гости, отколкото по нощни клубове.

 

"Много бързо се научих да се пазя от публични постъпки, които после се вадят от контекста". После си говорим за сценичните им изяви като деца - "задължително с кичур като на Майкъл Джексън от 80-те години".

 

 

През целия ден Руши се срещна с доста жени, говори по телефона с още толкова, но по нищо не можах да разгранича "специалната".

 

 

Малко ме плашат тези неща. Като малък си представях, че всичко е като по филмите. После разбрах, че "филмови" са само първите две седмици. След това не знам какво става, но май не знаем какво да правим заедно. Най-тъпо е да свикнеш да караш сърф по една вълна. Когато се стигне до там, предпочитам връзката да приключи.

 

Затова не ми идват отвътре жизнерадостни текстове за щастливите срещи. Мъчно ми е, че всичко красиво в отношенията много бързо прераства в грозна ревност, че за да запазят връзката си, хората започват да се лъжат. Затова в клипа на "Away from you" моят образ е само в едни монитори. Споменът за човека, който е далеч от теб, е свързан с нещо толкова нематериално като електронния образ, страдаш за нещо, което винаги е било само в твоята глава и можеш да избягаш само ако се откажеш от собствената си представа.

 

Или както е написал в английския текст на "Лъжи ме": It doesn't matter who's to blame 'cos everytime you are near, my hope turns to fear (Няма значение кой е виновен, защото всеки път, когато си близо до мен, надеждите ми се превръщат в страхове).

 

 

А ти колко песни знаеш за войната, или за гладуващите? Само песните и филмите за любов се помнят от всички. Хората ги знаят наизуст и продължават да ги гледат и слушат до безкрай.

 

 

В "Червило" имаме среща с голяма група хора от медийно-артистично-музикално-рекламния свят. Още преди да е успял да си поръча любимото ягодово дайкири, Руши е уведомен, че авангардната режисьорка Деси Шпатова "го иска" за неин спектакъл по един скандален текст, в който мащеха (Снежина Петрова) се влюбва в доведения си син (за която роля всъщност "го искат").

 

От друга маса го викат, за да му дадат филмов сценарий с британска субсидия, в който той да изиграе главната роля. Обещава по-късно да седне на трета маса, където го уговарят да стане лице на куриерската фирма "Блу - експрес".

 

"Когато учех, ми беше много странно, че хората от шоубизнеса са приятели помежду си, но сега установих, че няма как иначе. Чрез песните, чрез актьорската игра, чрез писането пращаш някакво послание на хората.

 

Търсиш най-добрата форма, за да изразиш нещо, което може би всички си мислят - затова с хора, които правят същото, е много по-лесно веднага да си паснеш. Песента в дует с Карла се роди, докато си приказвахме една вечер за лъжите, които говорим само за да не останем сами. На следващия ден тя се беше събудила с музика за песен в главата си, обади ми се и заедно написахме текста. Няма как да не станеш приятел с някой, който мисли и се изразява като теб."

 

 

На трите маси, които вече са се слели в една голяма, вместо любовни погледи и неангажиращи летни флиртове се стрелкат идеи, разменят се телефони на хора, които ще свършат една или друга работа, правят се уговорки кой с кого ще пътува по време на летните турнета.

 

Малко уморените погледи от 10 вечерта към полунощ са оживени, трескави, възбудени, но не от алкохол, не от кокаин, трева, не и от интимна близост, а защото утре всеки един от тези хора ще се събуди с мелодия, която ще затананикаме, с театрален монолог, който ще ни помогне да простим, за да можем отново да обичаме или просто защото "шоуто трябва да продължи".