Изброяваме някои от най-странните терапии за красота, на които са се подлагали и се подлагат жените от миналото и нашите сестри от настоящето – огнена терапия (намокрена с алкохол кърпа се поставя върху лицето и се пали и... к’вото остане, ще e красиво), отрова от пчелно жило като натурален ботокс, древна японска терапия с изпражнения от славей, древна египетска терапия с изпражнения от крокодил, тайландски шамари за добро кръвообращение (15 долара парчето, т.е. шамара), слуз от охлюв, урина, коламаска с негасена вар и арсен, тении на хапче за отслабване (питайте Мария Калас)... Мъка! Колко е секси да бъдеш красив?

Адриана: И двете сме отдавна в журналистическия бизнес и сме се сблъсквали с многобройни пиар излияния, след които слънцето навън помръква, а хората не ти се струват точно венец на природата. Но рекламните съобщения могат и да са интересни. Наскоро четох за кампанията „Красотата е изявление“ на технологична марка за грижа за кожата. И там става дума за нова област в икономиката – пулхрономика. Пулхрономистите – да се слави името им и да пребъдат делата им – установили, че съществуват премия за красота и наказание за грозота на работното място, а също при социалните контакти и на брачния пазар. В „превод“ това означава, че привлекателните хора е по-вероятно да бъдат наети на работа от по-непривлекателните, да получават по-високи заплати, да договарят заеми при по-добри условия и да имат по-красиви и по-добре образовани интимни партньори. Не че не сме го подозирали и досега, но друго е, когато ти го кажат пулхрономистите. Какви са твоите наблюдения в това отношение, Ирка?

Ирина: Пулхрономисти значи... Ние, Ади, сме отдавна в журналистическия бранш, но още по-отдавна – в житейския. Бога ми, видяла съм и 2, и 200, че и 2000. 2000 най-вече по време на т.нар. Жан-Виденова зима, когато сложиха по две-три нули накрая на всички цени. Но така или иначе – виждала съм красиви жени или мъже да взимат всичко, виждала съм обикновени жени или мъже да взимат всичко. За „грозни“... Не знам. Баба ми казваше някога: „Не може учен човек да е грозен“. Имаше предвид образован, интелигентен, нещо като одухотворен. Та в този смисъл – да, виждала съм и грозни хора, не е като да не съм. Въпреки това много трудно мога да нарека някого „грозен”. Да не говорим, че общуването променя всичко, често – кардинално. Може да е клише, но е вярно. Не знам тези, които наказват за грозота, как точно я дефинират ... Това е майтап, нали? Кажи, че е майтап? После ще ти кажа нещо за грима.

Адриана: Ирка, точно от мен ли очакваш да се опълча на пулхрономистите?! Не ме ядосвай терапевтично, както казва Силвена Роу. Освен това въпросните са просто наследници на Музите, за които Хезиод свидетелства, че на сватбата на Кадъм и Хармония в Тива запели в чест на младоженците следното: „Който е красив, е любим, който не е красив, не е любим“.  За грозотата си права, че трудно се измерва, както и красотата, говори се нещо за симетрия и липсата й, но! Самата дума идва от гроза – ужас, трепет. Това веднага улеснява разпознаването. Ако нещо всява у теб ужас – грозно е. Аз съм така с претъпканите асансьори, те ми всяват ужас и трепет, ерго – грозни са ми. Но знаеш ли кой е най-безпощаден в определянето на това кой е красив или грозен. Бебетата! Още на 6 месеца те вече предпочитали да гледат и гукат на хора с по-красиви лица. Това си е направо невероятщина (еми пак е Силвена). Значи, мислиш го ти с възрастния си мозък за сладко и невинно същество, правиш му гъди-гъди, а то в това време те прецЕняло. Има и нещо друго. Ако сме честни, един добре възпитан възрастен индивид няма да нарече някого грозен, но дали няма да си го помисли. Красиво и грозно са в, хм, бинарна опозиция – едното не може да се определи без другото.

Ирина: Не съм сигурна, че при хората е толкова лесно, тъй като крайностите винаги се изключват. Сега да ти кажа за грима. Обожавам грима и изключително нездраво завиждам на онези, които намират време, търпение и достатъчно издръжливи нерви, за да се гримират всеки ден. Категорично не харесвам перманентен грим, идеята ме ужасява, но предполагам, че пести време. Не споделям съвсем манията по чистото лице, понеже – как да кажа – животът е труден, трябва да си гримиран. Обаче пък каква свобода за нас, жените, че вече нямаме И това задължение. Ето сега онзи Дамяно Давид от Maneskin се е заел да ни отмени в гримирането и гримът страшно му отива. Трябва да го задължат да се гримира! Та исках да кажа, че имам абсолютно всякакъв грим,  Estee Lauder най-вече (не е продуктово позициониране, а чиста признателност) – за мен велика козметична марка, най-добрите. Гримирам се два до три пъти в годината. Никога не правя така, че да ми остава време за това. Гордея ли се, че ходя без грим, с „чисто лице“? Не. Обичам да съм с грим. Говоря за добър грим, не да се омаскариш, а по-скоро да се намериш.

Гримът ме е спасявал много пъти, честна дума. Никога не съм се гримирала сутрин. Да ставам сутрин преди мъжа, с когото съм, и да се гримирам? Добре ли сте, хора?! Не съм имала никаква нужда да го правя. Мъжът ми ме е виждал всякак – с грим, без грим, без грим, без грим. Ти представяш ли си да ходя само гримирана пред него? Аз да не съм госпожа от турски сериал! Или пък от „Дързост и красота“! Мъжът ми да не е Рич или Мич, или пък някой Бехлюл, господин Аднан или както там се казват мъжете в турските сериали! Тези госпожи имат цялото време на света, кой може да се мери с тях! И освен това не съществуват. Но ето какво ще ти кажа – имало едно време, преди много, много години едно 20-годишно момиче, което преживяло любовна раздяла, плакало три дни и три нощи, а на четвъртия ден сутринта станало, почистило си лицето, направило си маска, наплискало си очите със студена вода точно 40 пъти, направило си масаж с бучка лед, сложило си грим – очна линия, спирала, руж, червило, гланц и... И изведнъж видяло в огледалото някой, който е прескочил трапа и е решил да се пробва да продължи да живее. Това е гримът за мен. Мелодраматично, а? Имаш ли подобна история?

Адриана: Не, винаги при любовни фалити съм залагала всичките си чипове на добрата стара троица – сълзи, време, приятелки. А не се гримирам по религиозни причини.

Ирина: ?

Адриана: Предполагам, не си чувала за Църквата на негримираните от Осмия ден, в която членуваме аз, Алиша Кийс и други. Но не мога да разкривам повече подробности, освен че някои от нас са известни, а други – не, и че мразим Братя Грим. Да се върнем обаче на красотата, Ирка. Каква е според теб релацията й към секса? Ето, Уелбек, този хубостник на политическата нетолерантност, пише: „Исках да обърна внимание на факта, че ако някой няма полов живот, това не е по някаква морална причина, ами просто защото този някой е грозен“. Хайде, обори ме, знам, че те сърбят ръцете.

Ирина: Ха-ха, да, това е Уелбек! Винаги на едно желание за плесник разстояние. Признавам, тази негова мъдра мисъл звучи достатъчно дразнещо и в същото време не е вярна. Рядко нещо, което не е вярно, е дразнещо, но ето че можело. През годините съм срещала доста очевидно недвусмислено красиви или хайде, да сме по-точни – категорично негрозни хора, които нямат така наречения полов живот. Въпреки че ако някой в опозиция ми каже: „Пусни един линк с доказателство, че този и този наистина не е имал полов живот за толкова дълъг период от време, както твърдиш“ (сега нали е актуално каквото и да кажеш, да ти искат линкове с доказателства), няма да мога да пусна нищо. В крайна сметка откъде да знам! Уелбек откъде би могъл да знае кой има и кой няма полов живот. Да пусне линк с доказателства! Според мен сексуалният живот на човека зависи най-вече от вроденото му желание за секс, а не само от външността. Въпрос на химически процеси, хормонален статус, либидо, темперамент, потенция, откъде да знам... Това е, което те движи. Комбинацията с красива външност просто качва интензитета, защото желанието за секс става двупосочно и когато често си обект на такова желание, все някога няма да устоиш.

Външността е толкова важна и толкова без значение – и при жените, и при мъжете! Абе с една дума – външността не е това, което е. Освен това много официално красиви жени, пък и мъже, никога не правят току-така секс, ако не е подплатен с някакви други екстри – работа, където искат, обществен статус, какъвто си представят, че заслужават, или за какъвто са ги възпитавали, че им се полага, потекло, пари, апартаменти, връзки и т.н. И се случва доста от тях да не преценят добре силите си и просто да си останат така в чакалнята на живота, чудейки се защо не им се получава. Ами нямаш реална представа какво се търси и ти какво предлагаш – с извинение за пазарната терминология. В крайна сметка трябва да призная, че на абсолютните красавици рядко им се случва да останат без предложения, какво да се лъжем. Добре де, и Уелбек, и ти май все пак сте прави. Не мога да ви опровергая.

Адриана: Пийс?

Ирина: Пийс да е. Ти представяш ли си да трябва да лежиш половин час например с маска на лицето с крокодилски изпражнения?! И как точно се събират тези изпражнения? Не ми отговаряй, мърморя си.