Адриана: Пролетта освен сезон на алергиите е и времето на сватбите. Винаги по това време ми се ходи на сватба. И това ако не е работа на природата, която доста директно и с нула политическа коректност напомня, че през пролетта е цъфтежът, от който зависят плодовете през лятото и есента. Това от една страна. От друга, давам си сметка, че съм започнала да се плаша от особено красивите и романтични сватби. Така се случва, че най-хубавите тържества, на които съм била, в по-дългосрочен план имат лоши последствия.

Спомням си сватбата, която е номер 1 в личната ми класация. Красива двойка, особено булката. Обяд с изискано меню, с латино банда след миниконцерт от пианист и флейтистка – младоженците си размениха брачни клетви, написани с много хумор, и танцуваха салса по собствена хореография. Носене на ръце, горчиво, двама професионални фотографи.  Всичко беше толкова хореографско издържано, съвършено и френетично весело. Година по-късно мъжът избяга от семейното гнездо, после се прибра, серия от изневери, опити за дете. И да го кажем така – единият от двамата не го понесе. Съжалявам, че разказвам това. Но ме разбираш, нали? Омир беше казал: „Но бойте се от данайците, поднасящи ви дарове“. В превод на български – много хубаво не е на хубаво. Когато нещо е прекалено, то едва ли е и съвсем истинско. Троянски кон ли са романтичните мъже, как мислиш?  

Ирина: Първо да ти кажа за инстаграм  профила на Ева в The New Yorker. Много е смешен. Бедната ни прародителка се тагва само от Рая и пише отчаяни постове като: „Не мога да си представя, че ще прекарам цялата вечност с един и същ мъж!“. Постът й, пък и всичките й други постове са лайкнати само от двама – god и adam1, понеже в Рая други няма. А adam1 отгоре на всичко непрекъснато й досажда с коментари от типа „love u baby“. Та искам да кажа, че идеята за единствени и съвършени мъже е доста ужасяваща. По-добре да са повечко, пък макар и не чак толкова изрядни. Иначе и аз съм била на подобна сватба, Ади. Уви, последствията бяха съвсем същите. Но пък помня и супер готини, някак естествено завихрили се сватби с видимо оцелели и доволни от живота си младоженци, при това 20, че и повече години по-късно. Но като си помисля, винаги е имало някакъв проблем на тези естествено вихрени, щастливи и красиви сватби – тежко болен родител или пък родители, които са разведени и не си говорят, или силно притеснителни за семейството финансови проблеми, които просто остават скрити от гостите и т.н. Това е знакът на хармонията – петното на несъвършенството върху цялата хубост. Винаги трябва да го търсим, когато ни замирише на идеалност и като го намерим – да се успокоим, а не да се ядосваме. То е гаранцията, че вселенските закони са уважени. По принцип идеята за каквото и да е съвършено и идеално ми е адски напрягаща. Мразя, когато подобна идея се пръкне в моята или в чиято и да е друга близка до мен глава. Отвращава ме надутият перфекционизъм, накарал създателите или собствениците на „Титаник“ да изпишат върху могъщото му тяло: „И Бог не може да го потопи…“ Я да видим не мога ли! – би си казал всеки нормален Бог, като прочете това. Що за идиотска самомнителност! Не съм перфекционист и никога няма да бъда! Виж, Ади, според мен неслучайно в трилърите серийните убийци и психари често са представяни като маниакални перфекционисти. Понеже е ясно, че този перфекционизъм не кореспондира с нормалното, с човешкото (в което, както и да се заблуждаваме, винаги има нещо мърлявичко). Ние сме клетници някакви, не сме съвършени. Ето това ни е трудно да приемем и затова търпим крушение след крушение. Да отговоря на въпроса – според мен романтичните мъже не крият абсолютно нищо. Какъв ти Троянски кон! Най-много някое магаре да крият – като всички останали.

„Изисквам много от другите, но най-вече – от себе си“ – казват, че това е девизът на най-добрите мениджъри (стига да го прилагат на практика, не само да дрънкат, де). Приложи го в брака и очаквай най-лошото. Ще го докараш максимум до – такива са поне личните ми наблюдения –  щастлива сватба с червено кабрио, страхотно меню, танци и двама професионални фотографи, която гостите ти никога няма да забравят. Все си мисля обаче, че човек не се жени заради гостите на сватбата си.

Адриана: Не, но може да се ожени, за да чуе какво мисли кумът му за него и за любовта. Ако младоженецът е романтично настроен, това може да се понесе, но ако и кумът е… Богородица Елеуса да им е на помощ! В българския интернет фолклор по темата има гениални примери, до които може да стигнеш лесно, ако напишеш нещо от сорта „Ще кумуваме, помощ!!!“. Ще си позволя да цитирам великолепен образец на реч на кума. „Един поглед, една усмивка, едно докосване, една прегръдка, една целувка, една любов, двама влюбени, два интелекта, две души, две съдби, един път, един живот, един край. Заедно!“ Това преливане на едно в две и после пак в едно, тази сватбена нумерология… супер е! Сега, това с двата интелекта е малко притеснително, като се вземе предвид какво е натворил кумът с единия си интелект… Както и този внезапен зловещ финал – „един край! Заедно“. Но всяка добра реч на кума трябва да съдържа някакъв конфуз. Това важи за сватбите като цяло – задължително с конфуз, нещо като червен конец срещу уроки, онова петно на несъвършенството, за което ти говореше. Дори смятам, че сватбените агенции трябва да предлагат като услуга създаване на конфуз. Мисля, че и ти харесваш „Четири сватби и едно погребение“. Там сватбите служат основно някой да се изложи (или да умре). А пък погребението във филма беше едно от най-великите обяснения в любов. Затова е готин филмът, заради ин-ян баланса в него.

Ирина: Когато нещо е прекалено хубаво, може и да е истина, но едва ли ще е задълго. Съвършенството обикновено е илюзия, твой си фейк ефект. Или пък негов – на претендента за титлата „съвършен“. Нещо механично, отработено.  Историята на всяка от нас, предполагам, помни поне един такъв тип, предизвикващ „Уау!“ ефект. Някои от тях, както се оказва, не стават не само за цял живот, но и за една нощ, нищо че са… уау! Има и такива, които са невероятни на първа, втора и трета романтична среща, ама ела да ги видиш после… Работата е там човекът да съумява понякога да изпълзи от блатото, да си вземе душ, да се качи на някое пухкаво облаче, да мине да те вземе и теб, и там, горе, на облачето, да сте над всичко. И ако може на връщане да не те пуска от прекалено високо. Според мен така нареченият „съвършен мъж“ се отразява най-зле на разглезени момичета, пълни с илюзии за себе си, света и другите, които изведнъж виждат  фиаското на своите фантазии. Изтрезняването обикновено е остро, болезнено и понякога непоносимо. И се случват тези неща, на които и двете с теб сме били свидетели. Човек не трябва да взима на сериозно инфантилните митове за „съвършения мъж“ или „съвършената жена“.

Адриана: Знаеш ли, наскоро попаднах на класификатора на професиите. Прелюбопитно четиво, препоръчвам ти го в дни на униние. Има професии, които веднага пожелаваш. Генеалог. Мистериозната позиция на инспектор на хор (не ми звучи като заетост на пълен работен ден). Стифадорът и талиманът водели стокови документи, но на мен талиман ми звучи като талисман. Бих се пробвала като талисман, едва ли се иска особена квалификация. Има позиции за монах/монахиня, отделно за послушник/послушница. Лихвар (в нашата литература обикновено лихварят е и чорбаджия, но в класификатора последната професия липсва). Можеш също така да бъдеш назначена за гадателка, окултистка, френоложка и хиромантка. Официално съществува компаньонка в хотел, какъв беше синонимът, че не мога да си спомня?!? В траурния бизнес има поне десетина професии, сред които балсаматор-гримьори, дори съществува толкова тясната специалност на прахосъбирача. Вече чувам обвиненията, че това не е смешно. Не е. Споменавам ги, за да се види контрастът със сватбения бизнес, където има една-единствена позиция, тази на сватбен агент. Конкретното ми предложение е да има и сватбен конфузатор, нещо като отрезвител при предозиране с романтика. Това няма да е лека професия, човекът трябва да е артистичен, с бързи реакции, с опит в спринта и да е готов да бъде набит, ако случи на по-темпераментни сватбари. Ще ме подкрепиш ли, Ирка? И била ли си свидетел на някой особено добър сватбен конфуз?

Ирина: На особено добър – не, само на най-често срещания, който не е нито много елегантен, нито кой знае колко забавен. Това е пияният роднина, който разлива чаша червено вино върху покривката, върху ризата на някой гост, роклята на булката или на пода, счупва поне две-три чаши и/или чинии, кара се със сервитьорите, поръчва на диджея най-нелепата музика и е готов да се бие, ако не му се угоди. Сватбени конфузи с такива хора – дал Господ! Ади, според мен просто съществуват такива, които понякога улавят мига и ти го поднасят – понеже романтиката е миг, не е вечност. И други, които не го правят. Но ако ще стига човек до сватба, смятам, че е по-добре да гледа и другите мигове. Познавам хора обаче, които подсъзнателно се женят просто за да преживеят една хубава сватба – гледат на това като на събитие, на… „ивент“, и им трябва партньор за събитието. Само че не съобразяват дългосрочния ефект. Но ако имат нужда от това и го приемат от забавната му страна, осъзнато, като не планират да има потърпевши (деца например) – нека, какво толкова! Важното е да не заблуждават себе си или другия.