Зима. Двама първолаци вървят по утъпкана пъртина в дълбокия сняг. Момиченцето е облечено в малиново червено палтенце с бял каракул на качулката и сиви гумени ботуши, в които крачетата му са замръзнали, въпреки  бабините вълнени чорапи, измайсторени на пет куки. Момченцето – русокосо и къдрокосо като Амур – е с палто в цвят каки, с бебешка яка, закопчано догоре от „другарката“ Гаджиева на излизане от училище, и с кафяви обувки „пионерки“.

Току-що е получило разрешението на девойката да я придружи до дома ѝ и е нарамило двете тежки ученически чанти, защото, както е обявило с блеснал поглед: „Ти си дамичка“.  И така я закичи с думичка - драгоценно бижу. На раздяла момченцето изневиделица, като повей на вятъра, докосва дясната бузка на момиченцето, пуска чантата ѝ на земята и хуква да бяга, опарено от собствената си дързост. „Ще се оженя за теб“ – чува се отдалеко. Тя е ококорила големите си сини очи, останала без дъх от изненада и с пламнало личице. И понеже не знае какво да прави, разплаква се. Някой я погалва по главицата. Вдига глава. Видение като от приказките – (миловидна)* девойка ѝ се усмихва насреща. „Коя си ти?“ – пита я. „Аз съм дамата у теб.“ „Прелестна си (всички дами са чаровници)! Искам да приличам на теб!“ „Аз съм ти“ – отвърна тя (твоето красиво аз).

Е, не се ожениха децата. Неговото име забравата е запокитила в тъмен и прашен ъгъл. Но топлината на милата му грижовност остана съхранена навеки, ведно с копнежа по силния, любвеобилен кавалер, когото всяка жена жадува да срещне. Даде на дамата у нея сила да живее и да оцелява (дамата е безценно социално цвете). Щото на девойката никак не ѝ беше лесно. Като поотрасна, стана „другарка“, после някакво „мъжко момиче“, пък като връх на титулуването трябваше да се бори за приза „пич“ – срамно е дори да се изпише само, толкова грозна дума, камо ли да се овеси на врата като медал, и това трябваше да е висше звание, върхът в скàлата на комплиментите (на дамата не ѝ понасят никак простотии).

А тя, милата, за да се докаже, мяташе още една торба от задължения в дома и в работата си, за да заслужи високото отличие. Дамата у нея се сви, отстъпи място (деликатна натура е), прибра се в себе си, изпосталяла от системен недостиг на живителна грижа и внимание, опакова се в свой собствен свят като в пашкул, благодарна за всяко дребно подаяние – внимание, което случайно някой ѝ подхвърляше (дамата е с крехка фигура, но има живец, който винаги ѝ помага да оцелее, защото е по-доброто издание на самите нас).
 
Но дойде Видовден. Изненадващо и внезапно, в едър план, с цялата сияйна сила на надеждата, в бял мерцедес пристигна другарят, вече господин Нахаканият Капитализъм. Ще го наричаме по-нататък ЕнКа за краткост. Дамата у девойката подскочи от радост (тя винаги е оптимистично настроена). Облече официалните дрехи, скътани за специални случаи (винаги безупречно елегантна), и се подреди на Цариградско шосе със съвършено изгладена бяла кърпичка в ръка (детайлите са тайната на финеса ѝ), за да приветства и зърне лелеяния джентълмен.
Когато ЕнКа слезе от колата, тя го поогледа. Млад, небръснат, дивичък някак, без особено добри маниери и възпитание, но (с широта и доброта в душата си) тя отвори сетива (чувствителност) в очакване на деня, в който той ще я разпознае. (Eдна дама я ухажват. Tя не е тази, която първа ще даде аванс на някой кавалер. Ако той не се възторгне от нейното обаятелно присъствие, значи не е нейният поклонник.)

ЕнКа възмъжа бързо, стана предприемач, беше зает човек, после го излъгаха, ругаеше като каруцар, после изкара малко пари, после се огледа за „гърли“, защото си е престижно да ги има в антуража си – като истински бизнесмен.
Но човек колкото и добре да живее, един ден зажаднява за дом, уют, комфорт. Обзе го странно копнение. Тръгна да търси своята половинка, че да стане цяла, завършена личност, беше го чул отнякъде. Трудна работа, защото никой не бе го научил кое има стойност.

Майка му беше все на работа, а пък баща му го беше изоставил още малко дете на произвола на съдбата и бе хванал широкия друм на безхаберието. ЕнКа търсеше нещо, чиито контури бяха толкова неясни, че не успяваше да фокусира и дефинира чертите на своята любима. Не го предаде единствено интуицията. Така един ден му се мярна фигура, далечна, но някак позната. Сърцето му трепна. Бе същата онази дама с колосаната кърпичка. Но някак нова, променена,  имиджът ѝ бе различен (при все че винаги с класически привкус). По неволя имаше вече свой бизнес, независима, силна, волна като птица, със самочувствие, с чувство за хумор, с култура и интелект, с натрупан някакъв опит с мъжете, открита и откровена, запазила у себе си загадъчното излъчване на Мона Лиза, обута в скандалните панталони на Жорж Санд, с цигарето на Марлене Дитрих в уста, с неподправения шик на Коко Шанел и сексапила на Мерилин Монро. (Една дама има винаги силни и изявени жени за пример и вдъхновение.) Той дълго се колеба, преди да я покани на среща. Накрая събра кураж и ура! (Дамата не е леснодостъпна девойка. Тя респектира с поведение и обноски.) Сработи.

„Дейтинг“ му казват на чист български днес. Купешките изрази са на мода.

И така се стигна до историята за първа среща.

Щом я зърва да влиза в заведението, ЕнКа онемява. (Една дама впечатлява с класата си.) Той скоква от място, от притеснение да не го превари някой (дами няма на път и под път, те са ценно социално творение), помага ѝ да свали тренча си, поднася ѝ стола за сядане – за свое собствено учудване. (Дамата извиква най-добрите страни у един кавалер.) Така той неусетно прескача първата летва по пътя към сърцето ѝ, без да знае дори. Тя го следи с (мила) усмивка, окуражава го в непривичните за него жестове на внимание и така му дава мотив и вдъхновение да бъде кавалер (една дама събужда покровителя у мъжа).

Благодарен ѝ е, че е дошла навреме (дамата е точна, уважава своя поклонник и оценява, че той ѝ дава най-ценното, което притежава – времето си), защото никак не е сигурен, че би могъл да я чака дълго време, от страх да не се изложи, че точно тази жена ще му върже „тенекия“ (по една дама винаги има копнеж). Юнакът в него се събужда от дълбок сън и е готов за подвизи. Гали самочувствието му фактът, че такава (изключителна) жена е избрала точно него за среща, наперва гребен и започва да ѝ разказва истории, бивали и не. Тя слуша с внимание (мила и великодушна).

Времето лети неустно. „Нима вече тръгвате?“ (Към дамите се обръщат вежливо.) Раздялата ще бъде кратка, той иска, не, бленува да я види отново. Защото тя е Жената (тя е мечтата).

Това е историята на едно двойно Д: Дама&Дейтинг. И като всяка приказка има щастлив край: двамата влюбени се ожениха, заживяха дълго и щастливо, родиха им се една сюрия деца, после внуци и правнуци. ЕнКа обожаваше жена си, като по времето на първата им среща (дамата е вдъхновение за цял живот). И тази сут-
рин, както всяка друга, стоеше пред леглото ѝ с чаша уханно кафе с кардамон и малко мед, както тя го обичаше, в очакване тя отвори очи с цвят на море. И тъкмо, когато поднася…: „дзъъъър“, алармата на телефона безпардонно се обажда. Тя отваря очи, завивката ѝ е паднала на пода.

„Направени сме ний от сънища, И сън отвред обгръща този малък наш живот.“
Шекспир е велик, помисли си тя. В това време телефонът иззвъня. На екрана се изписа: ЕнКа. В миг си спомни сентенцията на приятел художник: „Животът имитира изкуството“.
Поуката е: четете за здраве и дълголетие!

*Ако ви допадна нашата героиня, направили сме Shortcut текст в скоби за бърз прочит повторение с поучение, който щрихира дамата в резюме. В тях е разковничето за щастливата съдба на нашата мила героиня. Ще се изумите колко бързо, лесно и интересно е една дама да бъде неотразима.