Неслучайно точно в края на безпрецедентната поне за нашия житейски и цивилизационен опит 2020 г. се появи омайно красивата книга Vogue: Fantasy&Fashion, съставена от Laird Borrelli-Persson, редактор на архива съкровищница на модната библия. „Създаваме фантазии, когато най-много се нуждаем от тях, за да се почувстваме по-добре и да продължим напред“, пише Borrelli-Persson и селектира кадри от фотосесии на знакови фотографи за Vogue, интерпретиращи класически вълшебни приказки. В тях модните къщи павират пътеките към омагьосаните места.

През декември 2005 г. Ани Лейбовиц снима фотосесия по „Вълшебникът от Оз“, приказката на Лиман Франк Баум с Кийра Найтли като Дороти и визуалните артисти Джаспър Джоунс, Джеф Кунс и Кики Смит съответно като Страхливият лъв, Летящата маймуна и Лошата магьосница.

Да, Дороти не е с онази рокля на синьо-бели квадратчета, която облича в приказката, преди да тръгне на път. Нито е със сребърните пантофки на злата вещица, затисната под прерийната къща. Но кой не се вълнува от рубинените обувки с висок ток, стъпили върху жълтите павета, и развятата тафтена минирокля с цвят на слонова кост на Marc Jacobs, носени от Кийра Найтли? Невинността е отстъпила място на сексапила. Отнемайки ни безпрекословната вяра в приказно фантастичното, порастването ни позволява да се насладим на новото чувство за сюрреалност и условност. А модата винаги ще го обича и това ще бъде един от начините й да ни повежда към новите приказки за самите нас.

Във вълшебния том Vogue: Fantasy& Fashion нежно свети и фотосесията от декември 1946 г., в която фотографът Ървинг Пен интерпретира Снежанка и Седемте джуджета. Кармен дел’Орефис, все още с тъмни, а не както я знаем – с платинени коси, вече е отхапала от отровната половина на ябълката и е паднала бездиханна. Това е и една от първите появи във Vogue на съвършената Кармен, муза на Дали и супермодел, красиво извайвана от времето, дори и днес, когато е на 90. Фината ирония на диалога с приказката се вижда от избора на „джуджетата“, скупчили се край Снежанка – джаз пианистът Еди Дучин, водевилният комедиен актьор Франк Фей, баскетболистът Ханк Гринберг.

Когато стана дума, че ще пиша текст за приказките и модата, една приятелка възкликна: „И да не забравиш панталона с перка“. Естествено, думите й ухаеха на какаото и пресните кифлички на госпожица Рог, но по приказно странен начин ме отнесоха не към Стокхолм, Дребосъчето и Карлсон, а към Лондон, Кристофър Робин и мечето Пух. Всъщност мечето е нещо много специално. То е част от нашия свят още преди да се превърне в щастливото мъдро мече от книгата, дето ни казва, че колкото и да е хубаво да хапваш мед, има един момент, точно преди да започнеш, който е още по-хубав. През 1988 г. Moschino създава иконичните Teddy Bear Coat&Hat – шапката и палтото с яка от плюшени мечета-играчки. Моделът обвързва приказката, изкуството и модата, идеята за невинността и за чувствеността, за добротата и жестокостта, за порасналия ни аз, който достига нови познания за самия себе си.

В началото на 2016 г. в нюйоркския The Museum at FIT беше показана една от най-вълшебните изложби. Казваше се Fairy Tale Fashion. В нея приказките на Шарл Перо, Братя Грим и Ханс Кристиян Андерсен оживяваха през очите на висшата мода. Естествено, там беше и тя – стъклената пантофка на Пепеляшка, жадуваната, сънуваната, обувката-чаша, напълнена с шумящото шампанско на всички бъдещи пристрастности към един фетиш. Видяхме я интерпретирана от майстора на обувките Noritaka Tatehana, плод на изумителна фантазия и 3D принт на чист акрил, фасетиран, за да отразява светлината като кристал, скулптурна форма с висока платформа, стремителна извивка и... без ток. Там блестеше и роклята на Alexander McQueen от тъмноизумрудено кадифе, декорирана с орнамент от бакърени мъниста, наподобяващ разпуснатите коси на Рапунцел. Наметката на Червената шапчица в интерпретация на Comme des Garçons скриваше главата под огромна прошита качулка от лачена кожа, създавайки магнетична енигма. Вечерната рокля Swan на Charles James от 1955 г. пленяваше с изяществото на съвършеното лебедово творение от каскади тюл в черни, кафяви и бежови нюанси. Постмодерният Swan Lake на Jun Takahashi комбинираше ръчно декорирана пачка и мотоциклетно яке с ръкави от лазерно рязани копринени пера. Приказните образи и кодове бяха разчетени на нови нива.

Какво толкова привлича модата в приказките? Без съмнение фантазността. Но има и нещо друго. Приказките са най-устойчивият наратив. Слушали сме ги като деца безброй пъти и не са ни омръзвали. Бихме ги чели или слушали и сега. Модата обратно – тя носи най-красивото от идеята за ефимерността, очарованието на каприза „това вече ми омръзна“. Ето защо може би понякога й се иска да се топне като лебед в езерните води на другото, вечното, приказното.

Една от най-загадъчните рокли за мен като дете беше тази с цвета на времето от приказката „Магарешката кожа“. Да, там се разказваше, че тя била като синьо небе със златни облачета, но аз подминавах това описание и се реех из някакви мои фантазии за чудния цвят на времето. (Сега мисля, че съм си я представяла като нещо неуловимо, подобно на шанжан ефекта.) Тези дни отидох до „Иван Асен 22“, адреса на концептуалната дизайнерска платформа, създадена от Нели Митева, и съвсем спонтанно я попитах как тя си представя тази рокля. „Като барометър на времето, днес тя може би ще е изолиращ скафандър, реагиращ на климатичните промени и напасващ се спрямо атмосферните условия. Ще отблъсква вирусни атаки, ще създава индивидуален уют с вътрешен слой от музиката на индивидуалното тяло и дух. Вероятно ще може да сменя цветовете и обемите си според менящите се настроения на своята собственичка. Да се самозатопля и самоизстудява. Със сигурност ще я предпазва, а може би ще е и индикатор за приближаващото се по-добро бъдеще… или за човека, за когото ще си струва да се раздели със своята „черупка”.“

Приказките освен че създават устойчиви фантазии,  без които модата не би била възможна, създават и важни за живота първообрази – на пътя и пътуването, на преобразяването, на придобиването и губенето на сила. И обичайно дрехата играе важна роля в тези първообрази. Отношението на концептуалния моден дизайн към това видях и в новата книга на платформата „Иван Асен 22 – Идеи за носене“.  

„Дрехи-спътници, рокли-убежища, обитаемо облекло, нагънати идентичности, облечен уют, палто за сън, времето в раница. Това са само част от дизайнерските интерпретации в един от големите ни концептуални проекти Stations, отразен в книгата ни. Там дрехата ни помага като реален партньор по време на пътуването. Дрехата въплъщава дори в покой потенциала за движение. Това е приказката, която сме написали по време на различните спирки от живота си, градили пъзела на нашата идентичност, а всяко негово парченце влиза в пачуърка на една обща пъстроцветна и многослойна дреха“, обобщава Нели Митева.  

Разхождах се из ателието и докосвах моделите от колекцията Culture Clash. Тя преплита влияния от африканската и българската култура. В нея ръчно тъкани и бродирани престилки от бабата на Нели влизат във визуална хармония и диалог с наивистични ярки флорални африкански мотиви. Точно тази колекция назовава Нели, когато я питам дали би свързала свои модели с някоя приказка. „Опитвам се да бягам от утъпкани пътеки и да създавам свои. Така и в дизайна си искам да разказвам собствени истории и приказки, които да отговарят на духа на времето ни. Колкото до тази колекция, тя би могла да е приказката за гордата африканска принцеса с български корени, съчетаваща смело и умело контрастите, красива и умна, посланик на общите нишки, които ни свързват“, казва с усмивка модната дизайнерка. А аз вече вярвам в тази приказка и виждам себе си като тази екзотична принцеса.   

Лятото в един стъклен павилион, в който залязваше септемврийското слънце, сложих на шията си наниз от матови полускъпоценни камъни, ескортиращ сребърно сияещ Заек от Алиса в Страната на чудесата. Малката пластика-бижу стана запазен знак на бранда NRG, а неговата дизайнерка Надя Розева – художничка и международно признат автор на медали, разказва: „Беше студен януарски ден на 2021-ва, когато влязох в света на Алиса и пресъздадох този  герой. Заекът се появи във восък в ръцете ми на един дъх. След това в сребро, в месинг, а интересът стана толкова голям, че сега едва смогвам да изработя всяко бижу. Колекционер на изкуство така го хареса, че поръча идентична 20-сантиметрова пластика в сребро. Лимитиран тираж от 10 броя в бронз. Последва Алиса, която, както каза една от най-запалените колекционерки на Алиси в САЩ, „е най-хубавата, която съм виждала“. Сега се разхождат NRG Алиси от Америка през София до Австралия. И зайци също.“ На кадифена лента, с полускъпоценни камъни, на корда. Малки лимитирани серии, неповторяеми. Клиенти споделяли, че Заекът сбъдвал мечти.

Прекрачвайки границата с приказния свят, модата активизира спомени и връзки в съзнанието ни. Както действа героят на този сезон – catsuit – прилепналият гащеризон. Обличайки го, не може някъде там из спектъра от себеусещания да не затрепти и същността ни на Жената котка. Така както залагайки на гръндж стила, виждаме в себе си и вечния приказен герой на този стил – с коси с цвят на морков, носле като луничаво картофче и рокля, която отначало е мислена да е цялата синя, но синият плат не стигнал и затова тук-там е пришито по някое червено парче. Естествено, Пипи, която всички сме искали за приятелка или за собствено аз. Порта към приказния свят ни отваря и шалът Hermes. Независимо дали го замятаме върху раменете си или върху косите си. Или пък го прехвърляме и завързваме така, че да придържа навехнатата ни ръка, както виждаме, че е направила принцеса Грейс – реалната, не от приказките – на онзи кадър, в който тя слиза от луксозна яхта, следвана от Аристотел Онасис и принц Рение. При това не е задължително моделът да е точно Fairytales на Филип Доше. Каквото и да е нарисувано върху коприната, този шал има способността да ни кара да си спомняме побиращите се в орех рокли и всички други смисли, които годините и порастването намотават около техните образи.

Както стана дума, създаваме фантазии, когато най-много се нуждаем от това, за да се почувстваме по-добре и да продължим напред. Затова и модата обича приказките. А и нали помните кое е второто нещо, което принцът, целунал Спящата красавица, забелязал? Че е облечена с рокля от времето на баба си, разбира се.