Беър Грилс: оцелей, вдъхновявай, забавлявай се
Трите принципа в живота и работата на Беър Грилс
Невена Дякова 07 June 2021
Може би за някого приключенията на Беър Грилс из дивата пустош са по-скоро професионална постановка, отколкото реалност, но британският пътешественик, експерт по оцеляване, писател и тв водещ е харесван от милиони зрители по цял свят, и неслучайно. Посланието му за връщане към природата, за силата на приключенията да сближават хората, както и звездите, които в предаването му виждаме в твърде нетипична и много далеч от зоната им на комфорт ситуация, са трите стълба, върху които неизменно се крепи успехът му през годините.
Новият шести сезон на „В дивата пустош с Беър Грилс“ по National Geographic е реализиран в много по-предизвикателни условия поради наложените от световната пандемия обстоятелства. За Беър обаче предизвикателствата са ежедневие, а убедеността му, че от трудностите се раждат добри неща, ме зарежда с позитивни мисли по време на интервюто ни за EVA.
„Пандемията ни напомни за всичко, което има реална стойност – за връзките помежду ни, да не бъдем толкова заети със себе си, че важните неща в живота не са материални, че светът е красив, но също крехък и уязвим. Тя създаде множество трудности за хората, но, както знаете, в края на всяка буря небето се прочиства и сякаш го виждаме за първи път с други очи. Вярвам, че пандемията дойде, за да ни припомни колко е красива планетата, която населяваме – с по-малко самолети в небето и повече хора, забавили темпото, оценяващи простите неща и преоткриващи любовта си към природата.“
А какъв по-добър и лесен начин да се завърнем към нея от това да последваме в приключението най-опитния авантюрист, когото ефирът познава?
Случвало ли се е някога да се почувстваш извън зоната си на комфорт, докато снимаш предаването, или пустошта наистина е твоята комфортна зона?
Мисля, че познавам добре пустошта, но това никога не ме е карало да се чувствам самонадеян. Като цяло не харесвам комфортните зони, мисля, че те допринасят за застоя в човешкия живот. В природата ни е да преминаваме границите, да превъзмогваме себе си и да се справяме с неудобството и липсата на комфорт. Бих го нарекъл по-скоро яма на комфорта, не зона на комфорта. Давам си сметка, че пустошта е място, където рядко може да се задоволиш с базисното. Трябва да си много умен, да уважаваш дивото и да осъзнаваш, че за гостите ти в предаването е дори по-страшно, отколкото за теб самия. Много харесвам мотото на британските командоси: Comfortable with uncertainty (Да се чувстваш комфортно от несигурността, б.р.). Като екип сме наясно, че в тази среда винаги трябва да очакваме нещо да се обърка, затова сме развили вътрешна способност да се справяме с несигурността и с промяната.
Кой беше най-предизвикателният за снимки епизод от новия сезон?
Снимахме в пустини в разгара на лятото, в планински райони като Доломитите през зимата. Нашият подход като екип е да уважаваме дивото, но и възможностите на нашите гости, които са за първи път в такава среда. Мисля, че Дани Трехо е един от най-възрастните участници в предаването, заедно с премиера на Индия Нарендра Моди. Да заведеш някой над 70 на голяма височина или пък в горещи пустини е винаги предизвикателно. Няколко пъти по време на похода ни Дани почувства сериозно изтощение, затова трябваше да адаптираме приключението и да го посъкратим. Случва се често и затова не фиксираме конкретни маршрути, защото знаем, че всеки терен изисква специфична адаптация. Епизодът с актьора Антъни Маки през зимата също беше специален. Той е добре подготвен физически, но въпреки това бях щастлив, че мога да го предизвикам. Антъни определено беше извън зоната си на комфорт и доста притеснен, но какъв герой и в същото време скромен, добър човек! Беше много откровен за своите страхове и имахме страхотно приключение заедно.
Трудно ли убеждаваш знаменитостите да участват в предаването?
Не, ние сме щастливци поради факта, че често самите холивудски знаменитости се свързват с нас и винаги сме успявали да запазим това високо ниво на гости. А и не снимаме много епизоди, на година реализираме средно между 6 и 10, взимаме най-доброто, както се казва. Даваме на звездите нещо, което не може да се купи с пари. Затова и успяваме да поканим толкова невероятни хора в поредицата. Те не се нуждаят от слава или пари, те са тук заради опита, заради преживяването, заради тази невероятна перспектива към дивото, за да придобият нови умения, да споделят своята история и да бъдат искрени и дори уязвими пред зрителите. Мисля, че всеки от тях е стигнал до момент в живота си, в който иска да сподели нещо лично и на практика никога не сме имали проблем с „кастването“ на звезди, дори през тази така особена поради Ковид-19 година. Когато всичко беше затруднено, особено пътуването, ние все пак успяхме да поканим и да снимаме с невероятни личности. Гордея се от този факт!
Работиш с имена от изключителен ранг (Включително с Барак Обама, още докато беше президент. Обама се включи в шоуто в Аляска, б.р.), как подхождаш, когато нямаш добра химия със спътника си?
Аз съм голям късметлия, това никога не се е случвало! (Смее се.) Те идват развълнувани и повдигат духа на шоуто, искрено щастливи са от възможността да прекарат време с мен и аз се чувствам по същия начин. Изключителна привилегия е да срещна тези хора. Може да сме от различни страни и с различен опит, но почти винаги откривам онзи приключенски дух в сърцата им. Те може и да не са преживявали този вид авантюри в чисто физически аспект, но притежават онази пионерска нагласа да поемат рискове в живота си, да прегръщат провала като нещо нормално, да се справят с трудностите, да показват уважение към ситуацията, в която се намират, и именно тези качества са им помогнали да достигнат върха в техните професии. Наистина никога не ми се е случвало да си кажа: „Този не е готин пич“. Щом сме минали заедно през трудни изпитания, това неизбежно ни сближава. Шоуто ни има страхотната способност да показва уязвимостта на хората и точно тези вътрешни битки с нашата уязвимост са моментът, в който осъществяваме връзка едни с други.
Наскоро си имал сериозна контузия в областта на гърба – как успя да се завърнеш към приключенията толкова скоро след инцидента?
Всеки човек има неща, с които се преборва. Винаги съм харесвал цитата: „Не искам в края на живота си да съм в лишено от белези тяло“. Каква загуба би било това, не мислиш ли? Бих искал да изкрещя: „Какво приключение!“, целият покрит в белези – знак, че към живял добре, смислено и пълноценно. Разбира се, имал съм тежки контузии, които са ми причинявали болка, но се чувствам изключителен късметлия и съм благодарен, че съм жив. Контузиите са добро напомняне да продължаваме да тренираме, да сме гъвкави, но да не се самозабравяме по отношение на физическите си възможности.
В един от епизодите на актуалния сезон казваш нещо от типа: „Всички стоим на плещите на гиганти“. Кои бяха гигантите, на чиито плещи стъпи ти, когато започна да формираш публичния си образ?
Много са тези гиганти, но един от тях определено е моят покоен баща, който беше морски пехотинец, обожаваше природата, катеренето, морето. Той ме запозна с всички дейности, които ми помагат в работата ми. За съжаление, почина, когато бях много млад, но връщайки се назад, си давам сметка, че именно той е бил човекът, научил ме на нещата, които наистина си струват в този живот. Не ме е карал да бъда най-добрият, или да покорявам нещо, а по-скоро да имам куража да преследвам житейските си цели, да оценявам приятелствата си, да се справям с провалите, да познавам силата на устойчивостта. Това са ценностите, с които той живееше.
Операторите в шоуто ни също са гиганти, това са хора, чиято работа ме удивлява, носят огромни тежести и остават зад обектива на камерата. Не мога да пропусна и семейството ми, което е винаги до мен в трудни ситуации.
За човек, който е постигнал толкова неща, какво все още е в списъка ти с нереализирани цели?
Списъкът е все още дълъг, вероятно няма да намалее и към края на живота ми. Той сякаш се удължава с всяко приключение, което добавям към портфолиото си, защото ми се иска да се върна тук и там, да изкача този връх или тази планина с приятели… Може би все пак номер 1 в списъка ми е да остана жив (Смее се.), номер 2 – да вдъхновявам хората около мен, и номер 3 – да се забавлявам.