Премиерният сериал на Netflix „Дамски гамбит“ за мечтателка, преминала през серия от житейски предизвикателства, за да докаже таланта си на шахматната дъска, е най-гледаната телевизионна продукция в историята на компанията. Явно е, че хората имат нужда от вдъхновения, добри примери и (не)обикновени герои. Като Сузи Кейв, която с деликатност и рафинираност налага нови правила в бизнеса. Едно от тях е: победата няма смисъл, ако не е споделена.

Сузи Кейв, родена като Сузи Бик, е като подобрена версия на готическата принцеса Мортиша Адамс. Порцеланова кожа, ясно изразени скули и устни, гарваново черна коса и дълбоки сини очи, зад които прозира миналото на пътуващо дете, успешен топмодел, влюбена жена и майка, преживяла чудото да роди, прегърне и отгледа двете си момчета Ърл и Артър Кейв и ада да загуби едно от тях преди пет години.

Животът на 54-годишния топмодел Сузи Кейв, съпруга на принца на готиката в музиката Ник Кейв, изглежда като модерна приказка, в която едно красиво момиче, обиколило целия свят като дете, живяло между Африка и Англия, среща мъжа на мечтите си в паузата на концерт на групата му The Bad Seeds.

Виновницата за тази съдбоносна среща през 1997-а е дъщерята на прочутия британски художник Лушън Фройд – Бела, която е най-добрата й приятелка и много близка на самия Ник Кейв. Сузи и Ник се влюбват лудо един в друг, споделяйки страстта си към черните краски и мистиката, и заживяват в Брайтън, на брега на морето. Там, където според думите на Сузи „Ник среща всички митични същества, за които пее в песните си – русалки, морски богове и възкръснали от отвъдното приказни и леко демонични герои“.

През 2014 година мадам Кейв започва модна авантюра, наречена The Vampire’s Wife Wife („Жената на вампира“) по името на неиздаван роман на Ник. В края на миналата година компанията й представи авторска мини колекция за шведския моден гигант H&M, която се разпродаде за броени дни. За разлика от колекциите, продавани на сайта на бранда й или на водещите онлайн модни платформи, където цените за роклите на Сузи варират между 1500 и 2000 евро, в колекцията за H&M сумите за дрехи и аксесоари са между 20 и 100 евро.  

„Създадох компанията и бранда The Vampire’s, защото в един момент осъзнах, че не мога да намеря нещо, с което да попълня гардероба си и което да ми харесва на 100 процента. Започнах да рисувам модели и Ник предложи да създам своя авторска колекция. Бях много изненадана, че дизайнът на дрехите се харесва на хора, на които се възхищавам аз самата – актрисата Сиена Милър, певиците Кат Пауър и Флорънс Уелч, моделът Кейт Мос и моята любимка, певицата Стиви Никс. Не можех да повярвам, когато в профила на компанията в Инстаграм започнах да получавам съобщения от тях: „Моля те, направи ми рокля за едно събитие!“ или „Уший ми нещо за специален повод!“. Те ме накараха да повярвам, че се движа в правилната посока, а по-късно успехът на компанията на световния пазар и обажданията от големи и престижни магазини като Dover Street Market в Лондон и Китай, както и интересът от онлайн модни платформи като Matches Fashion и Net-a-porter ми вдъхнаха кураж, че правя нещо, което има смисъл и значение за много други жени като мен – търсещи нещо, което не могат да намерят“, коментира Сузи в интервю за Vogue. Тя и до днес гледа на бизнеса си по-скоро като на артистично общуване.

С безрезервната помощ на съпруга си, който е регулярен автор в рубриката Stuff („Неща“) на страницата на бранда, а често се появява и в рекламните кампании на артистичните колекции на The Vampire’s Wife, както и с подкрепата на звездни клиенти като Кийра Найтли, Кейт Бланшет, Дакота Джонсън и Рут Нега Сузи Кейв най-сетне има усещането, че е постигнала успеха, за който е мечтала още като дете. „Израснах в Малави, Африка, където най-голямото ми модно вдъхновение беше баба ми. Тя винаги намираше нещо в гардероба си, с което ни очароваше. От нея съм наследила интереса към миналото, вдъхновението от дрехите, характерни за друга епоха, които сякаш пътуват през годините и са все актуални. Сърцето ми живее в миналото и се забавлявам да превръщам старите неща в модерни. Гледам много филми, слушам ретро музика, разглеждам стари фотографии, чета исторически книги и се старая да помня детайлите, които после ме вдъхновяват за нови колекции. Всичко, което се случва днес в света, носи ехото на миналото“, допълва Сузи Кейв.

Смята себе си за много срамежлив човек: „Противно на очакванията ние не сме party animals, предпочитаме да си стоим у дома и да гледаме филми. Когато се налага да пътуваме, винаги отсядаме в едни и същи хотели, посещаваме едни и същи места – ресторанти, барове, музеи“. Сузи разчита на артистичността и таланта за общуване на прочутия си съпруг и винаги избира да е повече мадам Кейв, отколкото Сузи. Тя е откритие на модния фотограф Стивън Майзел, който я вижда в агенция в Ню Йорк и я прави истинска звезда, която снимат и Хелмут Нютън, и Ги Бурден.

Монохромността, така характерна за Ник Кейв (много често се облича в черно и бяло), е типична и за бранда на съпругата му. Понякога тя разбива този домино модел с флорални мотиви. Признава, че единственото им разминаване с Ник е по отношение на ботите до глезена, които той обожава, а тя ненавижда. „Много малко хора знаят, че Ник е като Имелда Маркос на чорапите. Притежава безброй чифтове, от които понякога си вземам назаем, защото между тях има наистина впечатляващи модели.“

През 2016-а се появява документалният филм One More Time with Feeling, заснет няколко месеца след трагичната смърт на сина на Сузи и Ник – Артър. Черният коридор, през който преминават и двамата след загубата на любимото си момче, е осветен единствено от пламъка на любовта на Ник. Неговото търпение и плътното му присъствие до Сузи я спасяват от депресията. „Седмица след смъртта на Артър бях в леглото си и казах на Ник – не мога да продължа с компанията, всичко свърши.

Три месеца по-късно ми се обади Дейзи Лоу и ме помоли да й ушия рокля за едно събитие. Буквално се издърпах от леглото, седнах и нарисувах доста нетрадиционен за мен модел. Тя го облече и роклята стана хит. Когато видях фотографиите от събитието с Дейзи в моята рокля, сякаш надеждата и желанието да творя се завърнаха отново. Шест месеца след смъртта на моето момче си бях изградила спасителен режим – ставам, отивам в офиса и стоя там до късно. Работата и безкрайната обич на Ник ме спасиха!“, спомня си трудните дни в интервю за списание Another magazinе жената, която премина през ада, но не остана там завинаги.