Още ли искате да сте норвежци?

Чукате на вратата на мило изглеждащия съсед в грозния бетонен блок, в който сте наели апартамент, за да му искате чук и отвертка, защото искате да си сглобите мебелите от „Икеа“. Съседът се замисля, почесва се по главата и казва „не“, преди внимателно да затвори вратата.

Адриана Попова 19 December 2020

Елеф Дрегни емигрирал от Норвегия в САЩ поради бедност. Вярно, това станало в наистина далечната 1893 година, когато Норвегия била най-бедната страна в Европа или поне си оспорвала тази съмнителна чест с Ирландия.

Книгата на неговия правнук Ерик Дрегни „Да изживееш норвежката мечта“ е интересна именно със съпоставянето между тогава и днес, освен с иронията на американец четвърто поколение към странностите на прародината му. Ерик печели стипендия „Фулбрайт“ с доста мъгляво формулирания си проект да напише книга за Норвегия, като отпуснатите пари са не само за него, но и за бременната му съпруга, което показва, че да спечелиш „Фулбрайт“ е доста по-лесно, когато си американец.

Двамата с жена му Кати се преселват за една година в Тронхайм. Ако Норвегия прилича на попова лъжичка с глава, обърната на юг, Тронхайм се намира в основата на опашката й. Богат на фиорди и скандално беден на слънчева светлина през зимата, градът изненадва новозаселилите се със странни порядки. Чукате на вратата на мило изглеждащия съсед в грозния бетонен блок, в който сте наели апартамент, за да му искате чук и отвертка, защото искате да си сглобите мебелите от „Икеа“ (тук ще отбележим, че никой норвежец с патриотични нагласи не купува мебели от „Икеа“, превърнала се в лице на многовековния проблемен съсед Швеция. Както ще каже един от героите в книгата: „този магазин е предимно за студенти или хора, които наскоро са се развели.“ Това не пречи на норвежците да купуват 50 хил. икейски кюфтенца… седмично, което за страна с население малко над 5 милиона е доста добро постижение.)

Съседът се замисля, почесва се по главата и казва „не“, преди внимателно да затвори вратата. Ерик Дрегни обяснява възмутителното отсъствие на емпатия с някакъв си неписан етичен закон на норвежците Янтеловен, който им пречел да се самоизтъкват и ги правел срамежливи. Вероятно точно това си е помислил съседът, от когото семейство Дрегни поискало чук – о, не искам да се самоизтъквам, че имам чук, затова ще им затръшна вратата под носа им. Срамежливостта също така спира нормалния норвежец да ви поздрави на улицата, дори когато вие го поздравите първи. Той толкова се страхува да не покаже, че с нещо ви превъзхожда, че предпочита да пресече на отсрещния тротоар, когато се насочите към него с глуповата усмивка на лицето.

Срамежливостта на норвежците все пак си има граници. Извън тях остава любовта им към аквавита, местния алкохол, и към алкохола изобщо. Ерик го забелязва още докато е в самолета напът за Норвегия, когато норвежците около него някак успяват да превъзмогнат Янтеловен в себе си и да се възползват обилно от безплатния алкохол на борда.

Разбира се, Норвегия е страна със 101 чудеса, сред които, освен фиордите, са Северното сияние, ферментиралата в пръст пъстърва ракфиск, плетените пуловери с шарки, по които може да се разбере в коя част на страната са направени, вилите с покрив от трева, брендито с разбито яйце, филето от треска, за която в норвежкия има цели 11 думи, толкова е важна, най-красивият на земята Лофотенски архипелаг, коледната традиция да се яде лютефиск – накисната в луга риба, 14 долара за шот водка в заведение…
Когато дядото на Ерик, Елеф Дрегни се преселил в Новия свят, на скандинавците в САЩ не се гледало с добро око. Казвали - тук има 15 бели мъже и 60 шведи. Скандинавците трябвало да бъдат цивилизовани и първата стъпка към това била да ги научат да се къпят повече от веднъж на сезон. Днес никой няма проблем със скандинавските си корени, нито дори Скарлет Йохансон. Кой знае, може да мине има-няма век и същото приемане да постигне клетите източноевропейци. Не че сега някой ще каже – тук има 15 бели мъже и 60 източноевропейци. Не е политкоректно, все пак.

Норвегия е ужасно богата и социална днес, не само заради нефтените находища, а и заради добрата политика на правителствата й. Вероятно мнозина биха искали да са се родили норвежци, но все пак помислете – лесно ли е да сте високи, руси, синеоки и да спазвате правило номер 1 от Янтеловен: „Не си мислете, че сте специални.“

„Да изживееш норвежката мечта“ е издадена от „Ера“ в превод на Юлия Чернева.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР