"Принц Филип е единственият човек на планетата, който се отнася с кралицата като с равна. Само той може да си позволи това. И дори отстрани да изглежда странно, вярвам, че тя цени високо този факт.“ Думите на лорд Чартърис, личен секретар на Нейно Величество, хвърлят светлина върху един от най-дълго продължилите бракове в европейската аристокрация. Филип и Елизабет, или може би по-правилно заради ранга – Елизабет и Филип, не са обикновена двойка, въпреки че когато са далеч от публичното внимание, той я нарича „Лилибет“, „скъпа“ или „наденичке“.

Така поне твърдят близки до семейството. Подобни източници описват британския принц-консорт и като мъж със силен характер, който трудно остава в сянката на жена си, дори тя да е най-дълго управлявалият монарх на Великобритания. Историческият контекст, уви, предполага друго развитие за биографията на Филип – гръцки принц в изгнание, той трябва да се лиши не просто от заеманата военна служба, но също от реда си в линията на унаследяване, религията, в която е кръстен при раждането си, и възможността да покани сестрите си, до една омъжени за немски аристократи, близки до нацисткия режим, на сватбата си с Лилибет.

„Винаги съм си мислел, че ще имам блестяща кариера във флота, но не ми оставиха надежда или избор в тази посока. Човек трябва да прави компромиси, това е животът. Приех го и се опитах да взема най-доброто от него“, казва години след коронацията на жена си херцогът на Единбург, една от общо трите титли, които Филип приема от тъста си крал Джордж VI след сватбата, състояла се на 20 ноември 1947 г. В началото британското кралско семейство обмисля далеч по-скромна церемония. Минали са едва две години от края на Втората световна война, британците все още са на купонна система (самата Елизабет купува белия сатен и перлите за роклята си с 10 хил. купона!), мнозина са останали без дом след опустошителните бомбардировки, но за тях би било немислимо да бъдат лишени от поглед към едно от най-важните династични събития за рода Уиндзор.

Осем години преди сватбената процесия да премине по улиците на Лондон към Уестминстърското абатство, Елизабет среща своя далечен братовчед Филип (и двамата са правнуци на кралица Виктория) при посещение в Кралската военноморска академия, на която е възпитаник и нейният баща. Ситуацията е особена и, забележете, епидемична – повечето възпитаници на академията са болни от шарка или заушка и Филип е сред малкото кадети на разположение да придружат краля и двете принцеси по време на гостуването им – обстоятелство, силно насърчено от чичото на Филип лорд Луи Маунтбатън.