*Текстът е написан в края на февруари и е публикуван в мартенския брой на сп. EVA, т.е. преди извънредното положение и карантинните мерки да влязат в сила в България, пък и в Европа. 

А. Ирка, усещаш ли как призракът на 8 март броди наоколо и подрънква с веригите на половото неравенство? След като навремето жените са горели сутиените си, не е ли време да кажем НЕ на зюмбюлите, които ни поробват? Въпреки че така ще повлияем негативно на зюмбюлопроизводството, в което вероятно са ангажирани много наши посестрими. Сложна работа е борбата за женското равенство.

И. Не усещам, Ади. Празниците вече не са това, което са. Преживяваме ги през рекламите за тях, които месеци преди това ни заливат отвсякъде, обират празничния дух и когато дойде самият празник, ти си: Писна ми! Два месеца преди Коледа те облъчват със съвършени Дядо-Коледовци, коледни атмосфери, снежни пейзажи през запотени прозорци. На самата Коледа вече си уморен от Коледа. Същото важи за 14 февруари. Червени плюшени сърца, парфюми, торти червено кадифе, жартиери ти вървят пред очите, докато не ти причернее, или по-скоро – докато не ти причервенее от любов. Ето сега, преди да дойде 8 март, ще се появят мартениците. Ще се промушваме поне половин високосен месец сред сергии с мартеници, очите ни ще прелеят от мартеници и когато дойде самият 1 март и се появи любезен и мил колега, роднина или приятел с наръч мартеници, ти идва да се обесиш – на въже мартеница, естествено. Никого не искам да обиждам, и аз съм носила и раздавала наръчи мартеници.

На мен лично 8 март ми е напълно безразличен, пък така или иначе той сега е малко „маргинален“ празник. По-обрано се празнува, понеже а са те заподозрели в носталгия по соца, а са те разприятелили във Facebook. Пък и голям праз, като си жена! Който не е решил, той не е станал жена. Кажи ми, Ади, какво от битието си на жена би изгорила като символичен акт на бунта си срещу поробването на пола ни? Не ще да са сутиените, нито зюмбюлите… вярвам? Впрочем, наскоро се спомина едното от двете зелени растения у дома – моето дърво на живота. Вечнозелена му памет! Спомни си го с добро, моля те!

A. Да, за умрелите или добро... Къде ли отиват растенията след смъртта си? Лесно е да се каже – в рая. Плевелите обаче също ли отиват в рая? Все едно, на въпроса – не бих горила сутиен. И без това фините прахови частици са над нормата. Все пак бих изгорила нещо. Лъжите, които жените говорят, когато говорят за мъже.

И. На голяма опашата маркетингова „лъжа за мъжа“ мирише, на какво друго! Ако перифразираме неособено задълбочено Булгаков – лъжите не горят. Тези поне де! Те са безсмъртни, защото са част от гигантския панаир на суетата. Нали уж винаги трябва да започнеш от себе си, а не да търсиш вината в другите. Обаче що се отнася до много неща, включително до правата и свободите на жените, никой не защитава тази теза. В нея винаги жените са/сме прави и невинни, а мъжете, обществото като цяло и законодателството в частност, грешат и те трябва да се променят, а не самите жени. Смятам, че трябва да започнем с изкореняване на някакви прастари женски матрици на поведение, мислене и говорене (не че те не са ни втълпени от мъжете през вековете на „мъжко присъствие“ на наша територия). Как обаче да изгорим лъжите, които разтегляме, когато говорим за мъже? Това ще съсипе всичко! Ще съсипе литературата, филмовата индустрия, модната индустрия, ентъртеймънта, политиката, всичко. Не, не, караме нататък и лъжем като истински жени.

А. Абсолютно съм съгласна за двойния стандарт. Искаме ли например да сме силни, или не искаме? Ако искаме, не е ли честно и да се простим с идеята за джентълменството. Харесва ли ни да ни държат вратата, да ни подават ръка, да казват – лейдис фърст? При опасност джентълменът първо спасява жените и децата, след това себе си. Но ако сме равни във всеки един аспект, откъде-накъде първо нас ще спасява? Значи трябва да се съгласим, че на аварийния изход на самолета мъжете няма да ни държат вратата, че могат да ни избутат, нас, силните независими жени, и това ще е ОК. Приемаме ли го, или не? Кари Брадшоу, този символ на модерната жена, силна жена ли е всъщност? Как се държеше тя по отношение на Тузаря?