Броени часове преди да отпътуват за фестивала в Локарно, където „Котка в стената“ е селектиран в основния конкурс за „Златен леопард“, двете дами от продуцентска къща „Активист 38“ снимат някъде в Странджа, завършват официалния плакат на „Котката…“ и отгоре на всичко намират време за чай с EVA. Чаепитието се състои в очарователния слънчев и зелен двор на стара кооперация на столичната улица „Панайот Волов“, където се намира и офисът им (прохладен мрак, високи тавани, леко готик и много готин).

Весела Казакова е едно от знаковите лица на новото българско кино с ролите си във филмите „Мила от Марс“ и „Откраднати очи“(за който печели сребърен „Свети Георги“ за женска роля на фестивала в Москва през 2005 г.). Мина Милева е режисьор-аниматор със сериозен опит в европейската филмова индустрия – от около 20 години живее и работи в Лондон. В момента и двете обаче са се отдали на режисурата и продуцентството, а в портфолиото на компанията им „Активист 38“ присъстват всякакви филми – документални, анимационни и игрални. Един от тях, документалният „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ – през 2013 г. предизвика истинско цунами сред българската кинообщност, разказвайки историята на покойния аниматор Антони Траянов и неговите схватки с властта в годините на комунизма.

В първия си игрален филм режисьорският тандем отново се занимава с пулсиращи, болезнени и остро актуални не само за българите, но и за всички европейци теми – емиграцията, расизма, социалните сблъсъци, брекзит дори. „Котка в стената“ изглежда като първия опит на българското кино да погледне „отвъд стената“, в живота на българските (пък и не само на българските) емигранти в един от европейските и световни мегаполиси – Лондон,  в „сезона“ на брекзит обаче. Филмът е копродукция между България (в лицето на „Активист 38“ и БНТ), Франция и Великобритания. Весела и Мина са режисьори, продуценти и сценаристи, а сценарни консултанти са Ваня Николова (водещ сценарист на сериалите „Под прикритие“, „Връзки“ и др.) и англичанката Клеър Донс. Филмът е с оригинална музика, дело на известния композитор Анди Каутън.

Поздравления за селекцията на „Котка в стената“ в Локарно и Сараево – фестивали, на които дори самото присъствие е достатъчно престижно! Каква е историята във и на филма?

Весела: Можем да обобщим: базиран на истински случки. Комедийна драма, случваща се в Пекъм, Лондон, където българско семейство, успяло да си закупи държавно жилище, влиза в конфликт с местните наематели, живеещи на социални помощи.
Мина: Историята е до голяма степен автобиографична и Весела е свидетел на голяма част от случилото се. Живея в Лондон от 1996 г. В момента съм по-скоро тук, в София, но пък синът ми живее там. Почти половината от живота си в Лондон съм прекарала в Пекъм, работнически квартал, така че мога да кажа, че познавам добре средата. Историята, която разказваме във филма, се развива в един блок с общински жилища, т.нар. кансъл естейтс –  много малки апартаментчета с обща тераса. Това е като друг квартал, съвсем не безопасен при това, защото наркодилърчетата те причакват още на втория етаж. Става въпрос за социални жилища, защото повечето хора там живеят на социални помощи, но има и такива, повечето емигранти, а сред тях и българи, които отказват да живеят на помощи, работят, плащат данъци и… гледат леко надменно на онези, които разчитат на социалната система. Имаше една котка, която се мотаеше из сградата, и реших да я прибера вкъщи – за сина ми. Изведнъж се оказа, че котката е на съседите наркомани и те започнаха да ни терорят, за да си им я върнем. Тази котка отключи расистки спор, който прерасна в такава патаклама, че дори полицията се намеси. Когато избухна скандалът за котката, се стигна до реплики от типа: „Вие ни откраднахте работните места! Вие сте емигрантска отрова!“ От друга страна, семейството, което си искаше котката, бе бяла жена англичанка, която живее с черен мъж, от който има дете мулатче, но с тях живее и 24-годишният й син от предишна връзка, който е бял и който от своя страна живее с черна жена, която е с дете от друг мъж…

С една дума – доста толерантни хора.

Мина: Да. И фактът, че семейството е такова, съвсем естествено налага темата за расизма. Смятам, че ние, българите, сме си расисти. Дори много от интелигентните хора са такива. Във филма има и друг пласт, който също е свързан с реално случващи се неща. В момента във въпросния блок в Пекъм се извършва ремонт. Това е т.нар. процес на джентрификация. Държавата задължава собствениците да платят смяна на дограмата, която е на неадекватно високи цени. Ако не си съгласен – изчезваш от там. Само че преди това ти откупуват жилището на цени доста под пазарните. Получава се нещо като държавен рекет с да изгонят както социалнослабите, така и собствениците, да направят ремонт и да продадат жилищата на много по-платежоспособни клиенти – китайци, руснаци и т.н. Подобни неща са случват в цяла Западна Европа, темата е актуална и затова ние много искахме първият фестивал, на който ще представим филма, да е ориентиран към западноевропейската публика. Щастливи сме, че фестивалът в Локарно е точно такъв. Освен това в Локарно вече има българска следа – и „Безбог“ на нашата приятелка Ралица Петрова, и „3/4“на Илиян Метев са носители на „Златен леопард“.

Само с професионални актьори ли работихте?

Весела: Да, и се гордеем с това. В главната роля е Ирина Атанасова, българска актриса, завършила НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, но от години живее в Лондон, където обаче е работила всякакви неща – детегледачка, сервитьорка, йога инструктор и т.н. – но не е снимала филми. Случайно се срещнахме с нея, направихме й кастинг и тя се оказа истинско попадение. Много добра актриса, забавна, смешна в същото време. Първоначалната идея бе аз да изиграя тази роля, но аз не съм живяла в Лондон, никога не мога да постигна тази автентичност, която тя има. Благословени сме, че я имаме тази Ирина и много се надяваме филмът да й проправи път, да й помогне. В една от главните мъжки роли е друг български актьор – Ангел Генов. За останалите правихме кастинги, но най-трудно ни бе да открием момиче на 12-13 години, но да е много високо и едро. Просто такова бе момичето в истинската история и ние искахме да е такова и във филма.
Мина: Бях се отчаяла, че никога няма да намерим такова дете, а снимките приближаваха. Един ден Весела и Деси Тенекеджиева, която ни помогна на терен с някои неща, срещнали точно такова момиче в някакъв магазин и когато го поканили на кастинг, се оказало, че то не само е ходило на актьорски уроци и иска да се занимава с това, но и че живее буквално в съседния блок.
Весела: За някои от епизодичните роли правихме кастинги на улицата, във фризьорски салони, в супермаркети. Имахме си и професионални кастинг агенти.

Какво разпространение ще има филмът, извън фестивалите, разбира се?

Весела: Филмът ни е един от 17-те, селектирани от Europa Cinemas Label,  и ще се бори за място в първите три, които ще получат европейско разпространение. Дори и да не се класираме, сме доволни, че сме в селекцията, защото това означава, че „Котка в стената“ има мейнстрийм потенциал. Борим се за разпространение в цяла Западна Европа. Затова и отказахме участие на един фестивал преди Локарно, ориентиран към Източна Европа. В момента, в който стартираме на източноевропейски фестивал, си оставаме там и на Запад ще продължават да не ни познават. Те не искат да ни познават и ние трябва непрекъснато да им се бутаме, да им заставаме пред очите, да им говорим кои сме, какви сме. Предпочитат филми от Мексико, Африка, Азия, а в задния двор –  тоест в Източна Европа – кучета ги яли!
Мина: Да, в интерес на истината не сме много модерни. Румънците пробиха трайно на фестивала в Кан, сърбите от години са в Берлин, много отдавна. Сърбите имат огромно лоби. За гръцкото да не говорим.
Весела: А ние някак не можем да се напипаме, да се намерим. Липсва ни автентичност и затова не ни познават. Ние с Мина гледаме да ги жегваме непрекъснато. И с „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“, и със „Звярът е още жив“ им казваме – ето, това е нашата история, това е част от нас, вижте ни!