За най-ценна реликва се сочи смятаният за автентичен трънен венец на Христос. Той е донесен в Европа от първите кръстоносци, крал Луи Девети го откупува от венецианските дожове. Специално за съхранението му е построена църквата "Сен Шапел", но по-късно е пренесен в "Нотр Дам". На особена почит е късът дърво и пирон от кръста на Христос, за които през Средновековието се е вярвало, че имат чудотворна сила.

Хроника от края на 17. век съобщава, че в храма се е съхранявала стъкленица с мляко от Божията майка, а също и кичур от косата й. На тържествени литургии са изнасяни ръката на Св. Ельотер, реброто на св. Реми, ключицата на св. Марина, пръстът на св. Жан-Батист и гръдният кош на св. Урсула – патрон на Сорбоната. Колкото по-значим е бил един храм, толкова повече свети мощи е имал, а няма по-влиятелна френска катедрала от "Нотр Дам".

Сред експонатите в сградата, построена специално за Съкровищницата през 1860 година (прилепена от южната страна на катедралата), е и лъжичката, с която е дадено последното причастие на злочестатата Мария Антоанета, преди да я гилотинират.

Освен свети кости, съкровищницата на "Нотр Дам" съдържа и скъпоценности от злато и драгоценни камъни, включително кръстове от времето на кръстоносците, както и статуетка на Христос от слонова кост, подарена от Луи Четиринайсти на любовницата му Луиз дьо Валие.

Нотр Дам е изградена в чест на покровителката на Париж св. Богородица. Строителите й създават нов архитектурен стил – готика, който впоследствие се разпространява из цяла Западна Европа. Камбаните й носят човешки имена. Най-тежката, 13 тона, се нарича Емануел, нейн кръстник е самият Луи Четиринайсети. Според легендата кристалният звук на Емануел се дължи на дамите от двора на краля, които хвърлили златните си бижута в сместа за изливането й.

"Нотр Дам" е била ограбвана и опожарявана, но камбаните й са продъжавали да звънят.

Значението й надхвърля това на съхраняваните в нея ценности, защото тя е символ красотата и цивилизацията, която Европа е подарила на света. За нея Юго пише: „Тя е като огромна каменна симфония, колосално творение и на човека, и на народа, единно и сложно, подобно на Илиадата.”