Днес Бушнел пише нова книга – „Има ли още секс в града“, посветена на поколението на жените над 50, които не са се отказали да търсят любовта в джунглата на големия град и на обърканите сексуални взаимоотношения. Разбира се, такава горчива тематика се преглъща само с големи дози хумор и шампанско. Както самата Бушнел приема живота си. Дори е мислела да нарече книгата си „Лудостта на средната възраст“. Очевидно възприема себе си като жена на средна възраст, въпреки че тази година ще навърши 60.

„Аз ям много аспержи и пия много чай. В 8 вечерта изпивам последната чаша и си лягам. Да пиеш алкохол на моята възраст е опасно. Можеш да паднеш и да счупиш нещо“, казва в едно интервю Кандис Бушнел. И разбира се, се шегува.

Леката завладяваща пародия винаги е била скритото оръжие на писателката, както на героинята й Кари Брадшоу. Известно е, че Кари всъщност е алтерегото на Кандис, тя е огледалният образ на самата писателка, която точно като своята героиня цял живот продължава да търси любовта.

Ако по някаква ирония на съдбата бъде направен трети филм „Сексът и градът“, който засега е невъзможен, то Кари Брадшоу вероятно ще прилича на Кандис Бушнел в момента: разведена, без деца, напуснала Манхатън, за да живее с новата си любов и огромния си гардероб уединено и привидно далеч от купона. Без обаче да се разделя с илюзиите си, че купонът ще бъде вечен – така, както е вечна жаждата за любов, и че тя, Бушнел, винаги ще има специална покана за него.

Новата любов на писателката е Джим Колман, агент по недвижимости. С него очевидно тя споделя „чая и аспержите“ в луксозната им къща в Саг Харбър, яхтено пристанище в най-източната част на Лонг Айлънд. А къде е Тузара? Какво се случи в реалния живот със самата Кандис Бушнел, къде изчезна нейният Тузар и илюзиите й за щастлив брак? Историята й е дълга за разказване. Ето я накратко.

Кандис Бушнел идва в Ню Йорк през 1978 г. да преследва актьорска кариера, но не успява и започва работа като журналист фрилансър за различни издания. Чековете, които получава, едва покриват разходите й за живот и като повечето начинаещи автори тя просто гладува. Едва през 1994 г. нейният главен редактор в „Ню Йорк Обзървър“ Питър Каплан й поръчва да списва колонка във вестника за „широката женска публика“. Негово е и заглавието – „Сексът и градът“, очевидно заимствано от книгата на Хелън Гърли Браун (основателката на Cosmopolitan) „Сексът и самотното момиче“ (Sex and the single girl). Оттам е заимствана и тематиката – за младите 30-годишни жени, които търсят любовта в космополитния град сред море от обвързани двойки. Бушнел става известна и започва да получава по-сериозни чекове, ако 1000 долара за една колонка са достатъчни, за да поддържат шикозен лайфстайл (все пак са с 250 долара повече от стандартното заплащане.) Получава и все повече покани за затворени в кръга на богатите и известните партита. Но продължава да посещава и коктейли само заради безплатната храна и напитки. Не ви ли напомня този начин на живот живота на нейната героиня? Въпреки че едва намира пари за наема и има само няколкостотин в сметката си, Кари поддържа бляскавия стил на модна икона. Често я чуваме да казва „О, не, не мога да си го позволя“, но не и когато става дума за обувки на Маноло Бланик или убийствена скъпа модна дреха.