Любовта между Пиърс Броснан и съпругата му Кийли Смит е като неразрушима скала, която нито едно холивудско цунами не може да потопи. Двамата са женени от 17 години, но преди да сключат брак са били двойка в продължение на още осем. В момента празнуват 25 години съвместен живот и по всичко личи, че тези 25 години са били еднакво благословени и за двамата. Освен че имат двама синове – Дилън на 21 години и Парис на 17, по време на дългогодишния си съюз нито веднъж не са забърквали имената си в скандали, изневери, жълти сензации.

По повод годишнината от връзката им Пиърс Броснан реши публично да благодари на половинката си за всички хубави моменти, които са имали до този момент. „Благодаря ти за любовта през всички тези 25 години, любов моя! А сега да продължим нататък“, написа той в Инстаграм.

Преди време пък по адрес на половинката си актьорът сподели: „Обичам нейната жизненост, енергия, страст. Тя притежава такава сила, без която не бих могъл да живея. Когато Кийли ме погледне, аз ставам слаб.“

Това е втори брак за Пиърс Броснан. Първият продължава 17 години – актьорът остава вдовец, след като съпругата му умира от рак на яйчниците през 1991 година. От нея има едно биологично дете и две осиновени. Една от припознатите от него дъщери е Шарлот Броснан, която също умира от рак на яйчниците -  през 2013 година.

"Държах щедрата, силна и красива ръка на първата си съпруга Каси, докато ракът на яйчниците отне живота й толкова скоро, толкова рано. Държах ръката и на забавната ни и прекрасна дъщеря Шарлот преди да умре от същото заболяване. Единствено вярата те кара да продължиш, тя те крепи в четири часа сутринта, когато сърцето ти е една голяма черна дупка, а върху раменете ти е тежестта на целия свят“, сподели преди години той.

И това не са единствените драматични събития в живота му. Роден е в Ирландия. Баща му го изоставя още като бебе, а майка му го поверява на грижите на родителите си и заминава за Англия, за да си търси работа. Когато Пиърс е на шест, и баба му, и дядо му умират. Той е подхвърлян между различни роднински семейства, накрая го настаняват в детски дом, а след няколко години майка му си го прибира.

"След време, когато болката започва да намалява, осъзнаваш през какво всъщност си минал и че продължаваш да дишаш, чувстваш, мислиш, вземаш решения. Усещането е много еуфорично, дава ти сили, защото започваш наистина да оценяваш живота", казва още Пиърс Броснан.

Явно в лицето на Кийли най-накрая е намерил пристан, стабилност, щастие и покой.