Отговорът звучи плашещо – защото обичаме болката. Още през 70-те и 80-те години на 20. век американският психолог проф. Ричард Л. Соломон посочва, че положителните и отрицателните емоции обикновено идват по двойки. Оцелелите след удар от мълния свидетелстват, че след първоначалния огромен ужас са изпитали щастлива възбуда. Подобни са усещанията при скок с бънджи – ужас от свободното падане, последван от приповдигнатост. Горещият въздух в сауната прорязва дробовете, но ни напомпва с усещане за лекота. Яденето на чили ни докарва лека еуфория. Соломон го нарича „облагите от болката“.

Обратното също е вярно, казва ученият, положителните преживявания са последвани от спад на настроението, и дава пример с бебе, което заплаква, след като му отнемат биберона. Наскоро приятелско семейство пък изпадна в депресия след двуседмично плаване с яхта из гръцките острови (но поне се утешиха, че е по-добре в депресия след яхта отколкото в депресия след стоене в офиса).

Защо хората обичат люто, както и още много любопитни и полезни факти ще намерите в наскоро излязлата книга „100 милиона години храна“ на професора по биология Стивън Ли (издателство Gourmet в превод на Десислава Димитрова).