Моите 7
Седем неща, които ме докоснаха (или пък не) през последните седем дни.
24 June 2018
В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Кристина Симидчийска и "Нейните 7
Днес е Еньовден – Ден на Слънцето, билките и водата. Старите хора казват, че още с изгрева си слънцето “играе и трепти”, а годината се обръща и тръгва към зимата. За последната не искам и да мисля, но на всички “билки” в живота си изпращам любов!
Седмицата ми започна със силен снимков репортаж от приятелите ми в Лондон, които с една разходка до езерото Сърпентайн в Хайд парк могат да се усмихнат на новата инсталация на Христо Явашев „Мастаба“ (по името на древните египетски гробници). Този път той използва цветни метални варели (над 7000 броя) подредени в пирамида върху плаваща платформа и подсказа пред медиите, че двумесечният му труд е само загрявка. Планът му за 50 пъти по-голяма „Мастаба“ в пустинята на Абу Даби е още от 1977 година и след успеха на демо-версията – нямам търпение за оригинала.
Откакто започна Световното първенство по футбол, положението в София е “Жените и градът”. Производителите на вино вероятно са толкова доволни, колкото и тези на бира. Заведенията преливат от женски смях и само тук там може да засечете и някоя групичка туристи с изумени погледи. Няма как да не отбележа, че по някаква вселенска слуайност именно тази седмица стартираха и първите летни намаления. Честито, момичета!
Обръщали ли сте внимание колко язовири има около София? В средата на изминалата седмица ми се случи да попадна на един от тях. Само 40 минути ми трябваха за да сменя шума от ремонтите в центъра с почти упояващото спокойствие на едва потрепваща вода, свеж въздух и специфичната тишина, родена от липса на хора. Едно одеяло на тревата и четири часа мързеливо очакване на късния залез е чудесен начин да забавиш скоростта на ежедневието и да забравиш още колко дни остават до ваканцията.
Откритието ми за седмицата идва от Испания, казва се Rosalia и освен че има зашеметяващ глас, брилянтно ни показва как фламенкото може да звучи (и изглежда) повече от адекватно за 2018 година. Нейните интерпретации на превърнали се в класика за жанра изпълнения от началото на ХХ век са абсолютно сърцеразбиващи, особено на фона на неоновите светлини на Лос Анджелис и стилистиката на всичко, което в наши дни можем с чиста съвест да наречем модерно (независимо харесва ли ни или не):
За финал на тези седем дни, Instagram любезно ме подсети за една от любимите ми мъдрости на Далай Лама: “Помни, че понякога да не получиш това, което искаш, е всъщност голям късмет.” Помнете и вие.