Само малко над час път със самолет до Атина и още половин час с моторна лодка ни пренася от студената сутрин в София до едно топло и блестящо от светлина кътче в Гърция, остров Евия. Там душата се отваря, за да поеме безкрайната синева на небето, на кристалните морски води и мириса на кипариси и алмерики. Малко по-късно акостираме на малкия пристан на остров, един от неголемия клъстър в началото на Цикладите. Той, както и съседните около него, винаги е бил частно притежание и затова човек стига дотам само ако е поканен.

Толкова е тихо, след като двигателят на лодката спира, че гласовете ни сякаш се разтварят във въздуха и изчезват в небето. В лагуната няма вълни, които да се разбиват в брега, имаш чувството, че сякаш си над стъкло, а под него играят пъргави малки рибки. Дори двете кучета не се разлайват при появата на непознати, а кротко стоят до стопанина си. Фамилията му преди сто години е купила острова от 400 хектара и го предава по наследство. Сега той го обитава със съпругата си.

Късчето земя има много по-дълга история, известна от времето на Омир. Бойните кораби, тръгнали да завоюват Троя, са минавали през тези води, а се твърди дори, че Перикъл е имал дом тук. На острова живеели селяни, отглеждащи всичко необходимо за изхранването си – пшеница, лозя, маслини, овце. И разбира се, ловили са и риба, изобилстваща във водите наоколо. По време на османското господство този остров също не е потъвал в забвение. Запазена е сградата, приютявала харема на военачалника на турския флот. По-късно островът е владение на руския царски двор. След сватбата на княгиня Олга Константиновна, племенница на цар Александър II (известен у нас като Цар Освободител), с гръцкия крал Георгиос I, е даден като зестра и тук е била лятната кралска резиденция, много скромна по сегашните ни представи за лукс. Но истинският лукс тук е спокойствието и общуването с природата. Дискретността на пребиваването, независимо че островът е близо до столицата, винаги е била приоритет. Малката православна църква в имението приканва към смирени молитви там, където дори и само природата може да осъществи връзката между душата и Бог.

„Това е било място, на което хората винаги са идвали да си починат добре и да се почувстват спокойни и защитени – казва собственичката. – Мария Калас е била канена и е оставала в къщата, Грета Гарбо също. Много известни имена са пребивавали тук – Аристотел Онасис е гостувал често, както и прима балерината на Лондонския кралски балет Марго Фонтейн. Идвали са тук, но никой не го е знаел, защото винаги е било важно да се запази неприкосновеността на мястото. Когато някой гостува тук, никой не може да разбере кой е той.“