Оперната певица Цветелина Василева: Сърцето трябва да потрепери
Меломани и критици я наричат „българското оперно чудо“
Адриана Попова 11 July 2017
„Няма нищо по-вдъхновяващо от човешкия глас“, казва лирико-драматичното сопрано Цветелина Василева, която ще имаме удоволствието да чуем в рамките на 13-ия поред Моцартов фестивал в Правец (12-16 юли). Меломани и критици я наричат „българското оперно чудо“. Завършва Софийската консерватория. Международната й кариера започва в Сан Франциско с „Трубадур“, тя прави прекрасни роли в Метрополитън Опера, Гранд Опера, Ковънт Гардън, Торонто, Щатсопера и на почти всички важни сцени по света, печели конкурси и почитатели. Пяла е с най-големите съвременни имена като Анна Нетребко, Луис Лима, Дмитрий Хворостовский, Агнес Балца, Самуел Рейми, имала е щастието да си партнира с Гена Димитрова и Николай Гяуров, а Мария Калас е еталонът й за артист, който екзалтира публиката.
Опера във водата
Артистите трябва да са подвижни, за да могат да отговарят на новата естетика и спектакълът да бъде атрактивен за публиката. Дори да не са толкова слаби, трябва да съумяват да изпълняват трудни във физически план задачи. Движиш се повече, тичаш, пееш във вода до шия. Това са модерните схващания. За постановката на „Аида“ на фестивала в Брегенц, Австрия, преди близо 6 години, трябваше да вляза в Боденското езерото по едни стълби и да пея оттам. От двете ми страни имаше водолази, които пазят да не паднеш в дълбокото. Под дрехите бях с неопренов костюм и наколенки. После трябваше да коленича върху сцената, която беше направена от метална мрежа. Бях махнала наколенките, за да се чувствам по-подвижна, и получих травма в коляното. Дори не го разбрах по време на представлението, тогава адреналинът скача и не усещаш болка. След това трябваше да се лекувам, имах предложение да играя в „Мадам Бътерфлай“, но не можах да го поема. Слава Богу, че нямаше нещо по-сериозно, защото вече след месец пеех в премиерата на ,,Отело" в Сан Франциско. Хора, винаги слушайте екипа, който гледа да те обезопаси, за да стигнеш до успеха. Слагай си неопреновия костюм, слагай си наколенките...
Силата на добрата храна
Гласът ми с годините се промени. Преди бях много по-слаба, поддържах се с хранителни режими, с лишения, гладуване. В един момент човек спира да пази диети, започва да се храни по-балансирано. Храната като че ли дава сила на гласа. Ето че преди 2 години дебютирах като Турандот, миналата година пях тази роля и на престижния оперен фестивал в Сплит – не съм знаела, че мога да го направя, защото за Турандот се иска волюм (мощ). Успехът ми беше донякъде изненада за мен, защото моят глас не е като на Гена Димитрова, която беше еталон за изпълнението на Турандот, но се получи. Колегите и критиката го забелязаха и ме канят за тази роля.
Видът глас говори за човека. Басите са малко по-задълбочени, докато тенорът е по-емоционална личност. Винаги съчувствам на тенорите и на сопраните, и аз съм в това число, защото те, горките, влизат в неестествена позиция за човешкия глас. И като че ли най-бързо се амортизират.
Намерената икона
Явявам се на първия си международен конкурс в Италия и докато репетирах на сцената, намерих една икона на Исус Христос и си я взех. Спечелих конкурса. След него още един. И оттогава иконата е винаги с мен.
Бяха идоли за мен
И Гена Димитрова, и Гяуров са идоли за мен. С Гена пях в няколко постановки на „Турандот“, а с Николай Гяуров – в „Дон Карлос“. С Гена сме били в една гримьорна, тя беше много респектираща като личност и характер, докато Гяуров беше много добър, мек човек. Като говореше, от него течеше една благост. Той ме харесваше, защото смяташе, че имам сходство в тембровата характеристика на гласа с Мирела Френи (съпругата му – б.р.), и все ми го повтаряше. Най-големите са най-скромни. С Анна Нетребко кариерите ни започнаха почти едновременно, моята се разви малко по-рано, но пък тя стана суперстар след това. Тя е номер 1, но се запази в годините такава, каквато беше в началото.
Калас и неповторимият й тембър
Когато започвах кариерата си, имах едно основно правило – да пея красиво и да си защитя образа. И до ден-днешен ме вълнува Мария Калас. Меломаните говорят – тембърът й е остър. Не е като на Рената Тебалди или Френи, които като запеят, сърцето ти притреперва от красотата на гласа им. Но Калас... тя те помита с вълна от чувства. Нейната техника е да подчини всичко на образа. Ако я проследиш как пее Тоска, виждаш, че тя е един абсолютен професионалист и е спазила точно ремарките на композитора. Нейната Кармен те докосва, настръхва ти кожата. Когато си слушам по-ранните записи – обикновено като се слушаш сам, си намираш пропуски, – виждам, че е имало какво още да се направи, но въпреки всичко се изненадвам от бликащата неподправена младежка емоция, която и до сега ме вълнува.
Бохемска професия?
В личен план ние сме най-скучните хора. Блясъкът на професията е част от оперния пиар, от желанието да се привлекат хора. Иначе животът ни е режим, пътуване и релакс, за да оцелееш. Най-добре си почивам с уединение – да мълча, да гледам телевизия, да чета и с шопинг. Дали ще гледаш дрехи, обувки, бижута, няма значение, важно е, че самата мисъл се отклонява от гласовия апарат. Ако отидеш на ресторант, трябва да си само с близък човек или сам, за да нямаш много комуникация или да се надвикваш.
В Америка
В Америка често те викат на допълнително прослушване на място, защото театрите са огромни и трябва да се уверят, че гласът ти ще ги изпълни, ще пробие над оркестъра. Имало е изпълнители, които правят много хубава кариера навсякъде, но не и в Америка, защото мащабът на гласа им не е голям. Някои театри подсилват гласа и с микрофони, но това не е добър стандарт и се пази в тайна. Има сцени, които изискват използването на микрофон – откритите, които нямат акустика. Важното е микрофоните да са поставени така, че да подсилват всички гласове, да няма нечестно състезание между изпълнителите.
Жест от почитатели
Много се трогвам от сърдечните пожелания, написани от моите почитатели преди и след спектаклите ми в имейли, във фейсбук, или оставените малки подаръчета и картички в гримьорната ми. С умиление си спомням за малкото букетче от диви ягоди, оставено за мен след спектакъл в една от първите ми професионални изяви! От него цялата гримьорна ухаеше.
На 12 юли Цветелина Василева ще пее при откриването на фестивала в Правец в Девета симфония на Бетовен, с която ще се отбележи 10-ата година от встъпването на България в ЕС. На 14-и е участието й във фестивалния концерт, в който оперни звезди ще изпълняват оперетни арии. На 6 юли е поканена за ролята на Микаела в операта „Кармен“ в Стара Загора – зрелищната продукция се изпълнява на стадиона в града, заедно с друга голяма оперна звезда – Веселина Кацарова в ролята на Кармен, и известния тенор Калуди Калудов. Предстои й участие за втора поредна година на фестивала в Сплит, където ще пее Аида (22 и 24 юли) и Турандот (29 и 31 юли).
И беше чудесна Микаела на 6 'ли 2017 на стадиона в Стара Загора! И публиката много топло реагира!
БРАВО Цветелина!