Родена на 23 октомври – точно на границата между Скорпион и Везни – актрисата Дария Симеонова май е взела най-хубавото от двете зодии. Тя е директна, гледа те в очите, не поставя бариери, категорично не играе роли и притежава много особен момчешко-женски чар. Спечели доверието ми още в първите пет минути от разговора ни въпреки закъснението си от 15 минути – така де, явно е взела и някои не чак толкова добри черти на двете зодии, известни с девиза си „Имам предостатъчно време да закъснея“ (този девиз си го знам, понеже моя милост също е Везни). Другото, което тутакси забелязвам в Дария, е, че е доста висока – 1,78 м, както разбирам по-късно – и затова веднага си я представям в ролята на жена от бъдещето в някоя фантастика. Като Мила Йовович в „Петият елемент“ на Люк Бесон например или нещо подобно.

България се запозна с Дария Симеонова така, както се запозна и с повечето млади актьори от нейното поколение – чрез телевизионните сериали. Появи се в ролята на проститутка в третия сезон на „Под прикритие“, а сега я гледаме в ролята на пиарката Наталия в лекарския сериал „Откраднат живот“ по Нова телевизия. Между тях Дария се снима в доста чужди кинопродукции (например „В името на краля“ с Доминик Пърсел, който стана звезда със сериала „Бягство от затвора“) и направи няколко много силни роли в театъра. За ролята на Хор в „Антигона“ на Иван Добчев по едноименната трагедия на Софокъл бе отличена с две номинации – за Икар за поддържаща женска роля и за Аскеер за изгряваща звезда, а за ролята на Камий в „Презрението“ на Крис Шарков по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия бе сред номинираните за Икар за главна женска роля.

В момента тя е, така да се каже, с двата крака в „Откраднат живот“ и много се забавлява със зрителските коментари във форумите, някои от които съдържат дори препоръки какво да се случи по-нататък с даден герой или пък откровения как самият коментатор би постъпил в подобна ситуация. Случвало й се е и когато я срещнат „на живо“, да я питат: „Ама ти наистина ли си толкова злобна?“

Дария злобна?! Ами не, приятели на „Откраднат живот“, въобще не е. Да си знаете и да не я питате повече.

Дария, според мен твоята Наталия не е просто злобна, тя е също така уязвима и несигурна. Разкажи как се подготви за ролята.

Актьорът прави това по свое усмотрение – някой действа по интуиция, друг много чете и се рови. Аз имам познати пиари, един от които между другото ми каза, че вече мразят професията им заради моя персонаж. Така че превъртах в съзнанието си хора, поведения, ситуации. Освен това около професията си съм срещала вече доста хора от медийния свят и познавам този хъс, тази самоувереност, на моменти безцеремонност... Все пак се опитвам да заложа на някакъв чар и да направя Наталия поне от време на време симпатична. Иначе това за нейната уязвимост сама си го извоювах. Отлично знам, че нито един човек не е еднопланов, и затова много държах да вложа в нея и някаква крехкост, чупливост, да не е само това, което се вижда на повърхността.

Гледаш ли се в сериала?

Неизбежно е, въпреки че по принцип аз изобщо не мога да се гледам. Нищо от това, което виждам, не ми харесва. Все си казвам: това тук можеше много по-фино да го направиш. Най-ценното на опита, който ми носи този сериал, е, че трябва да изграждам един персонаж, да го развивам, без да знам какво се случва по-нататък с него. Ето, в момента аз разполагам със сценариите едва на три епизода напред и от там нататък... И ги гледам старите вълци, които имат повече опит – Стоян Алексиев, Мария Каварджикова – как знаят точно кога, какво и защо да направят. На тях тези неща са им в главата вече, имат изграден рефлекс...

По-добре така, отколкото да си се самолюбувам. Харесвам си тази самокритичност, защото тя води до прогрес. Докато преди наистина въобще не можех да понеса да се гледам, сега вече се приемам и виждам какво мога да променя. Гледам разумно на това какво съм свършила, какъв път съм извървяла. Всъщност е много отговорно да правиш сериал като „Откраднат живот“, който се гледа от толкова широка аудитория, включително и от деца.

От кого си наследила тази самокритичност?

Аз съм дъщеря на баща си. Много често виждам как у мен се проявяват черти, които той ми е дал. С майка ми също сме много близки, но мисля, че специално самокритичността ми е свързана по-скоро с моите си неувереност и колебания.

Как едно момиче, в което има неувереност и колебания, решава да стане актриса?

Аз вярвам много в интуицията и мисля, че ние сме гениални в това да не я слушаме. Ей така, напук. Тя ни казва едно, ние правим друго. Когато кандидатствах в НАТФИЗ, направих точно това – най-безцеремонно и безобразно послушах интуицията си и скочих с главата надолу в дълбокото, загърбвайки години труд. Oт шести клас ходя на уроци по рисуване, после ме приеха в Художествената гимназия, но отказах да отида там и се записах в Приложното училище, специалност „Детски играчки“. Когато завърших, кандидатствах в Художествената академия и ме приеха. Обаче един ден – както ме беше понапекло слънцето в една кола – изведнъж си казах: ама аз не искам да ставам художник. Искам да съм на сцена, да съм артист. И през септември кандидатствах в НАТФИЗ, приеха ме, изтеглих си документите от Художествената академия и се записах в театралната.