Навръх Коледа миналата година си отиде Франка Содзани, моден титан, журналистка и главен редактор на италианския Vogue от почти 30 години. Малко преди смъртта й списание Architectural Digest успя да посети 66-годишната икона в парижкия й апартамент, за да го представи на страниците си. Представяме ви една виртуална разходка из дома на една вдъхновяваща дама.

Леко строг, издържан основно в бяло и черно, парижкият дом на Содзани е истинско изкушение за почитателите на минимализма. В него доминират правите, изчистени линии на мебелите, по поръчка на италиански и скандинавски майстори. Домът на творец като нея логично отразява естетиката, философията и стила й на живот.

Елегантната й резиденция всъщност е съвкупност от 3 апартамента на един етаж във величествена сграда от 19-ти век. По нейни собствени думи, когато попада на помещенията, те са в доста лошо състояние, но вижда изключителния им потенциал. Наема архитекта Масимилиано Лукатели да й помогне да ги обърнат „с главата надолу“ и го принуждава да й праща снимки на всеки ъгъл по всяко време, тъй като тя мрази прах и не стъпва там до приключването на ремонтните дейности. Репродуцират типичните френски корнизи и запазват патината по бронза на вратите и полилеите.

Содзани бяга от прекалената декорация, тъй като я натоварва и предпочита монохромно обзавеждане с малко цвят за акцентиране. Стените и таваните са бели, дървеният под – в черно, мебелите следват скандинавската естетика и са от естествени материали – дърво и кожа. Държи да подкрепи производители, чиито творения следват нейния собствен усет за домашна хармония, еклектичен, но изчистен микс от винтидж и минимализъм - Zanotta, Marco Zanuso, Alvar Aalto, Vittorio Nobili, Osvaldo Borsani.

В дневната има вградена висока библиотека по дизайн на Локатели, а книгите и произведенията на изкуството са нейна страст – тя колекционира в своя pied-à-terre снимки на Ширин Нешат от серията „Жените на Аллах“, Питър Линдберг, портрети на Пати Смит, както и картини на Анселм Кийфър и други художници. В гостната е окачен портрет на нея самата, дело на Юлиън Шнабел, допълнен от печатани дървени гравюри.