Brexit - всяка първа неделя
Всяка първа неделя от месеца в ямболското село Добрич пристигат англичани от цяла България за превърналия се в традиция пазар. В 12 на обяд настъпва Brexit
Адриана Попова 18 September 2016
Даниела
Първите коли идват преди 8, за да могат да разпънат масите си навреме. „Работното време“ на пазара е от 8 до 12, а точността, както знаем, е кралска учтивост. Дани и майка му Трейси от Норфолк подреждат под капаци и в кутии кейкове, сладки и солени пайове и абсолютно прекрасни на вид торти. Преди година семейството е отворило чайна – Tea Room, в близкото Елхово, където предлага въпросните вкуснотии. Така елховчани може да са спокойни, че ако някой ден Нейно величество кралицата посети града им, ще има какво да сложи към чая си в 5. Дани е на 21 и е завършил гимназията в Елхово, което прави добрия му български особено мек и изразителен. Бахти и мухитье, казва той непринудено, докато разгонва насекомите, които също като нас много държат да надникнат под капаците. Питаме го какво представляват изложените пейстри – тесто с английски кайма, обяснява ни той. А английски кайма е направен хубаво с телешки месо. Разглеждаме пайовете с гъби, кашкавал и яйца, чок кейк фъдж филинг, шортбред и чънк ъф джинджър бред и накрая си взимаме фрут пай – кошнички от маслено тесто с богат черешов пълнеж. Аз ги ям затоплени и със сметана, казва Дани, а ние стискаме палци чаената култура в Елхово да процъфти и бизнесът на Трейси Джейн Пекъм да върви по масло и сметана. Жалко все пак, че Tea Room не е някъде близо до Графа и „Алабин“!
Греъм, някога от Оксфорд, помага на Дейвид Морган от Хотница, Великотърновско, в разсадника му за цветя и храсти „Морганс Плантс“, който Греъм нарича „ясла за растения“. Дейвид има 35-годишен стаж като градинар и е облякъл екипа си във фирмени фланелки. А Греъм е в България от 11 години и казва, че не се интересува особено от британската политика. Не е гласувал и на референдума за Brexit. Ние си имаме наша политика с Борисов и другите, казва той. Струва ни се все пак, че леко се усмихва. За мнение за Brexit ни насочва към съседната сергия.
Станало е някъде 10 и половина и при положение че сме тръгнали от София преди 6 часа, усещаме обеден глад, който ни отвежда в Никс бар. Бившата неугледна селска кръчма се е превърнала в неугледна и-аз-не-знам-каква-като-дизайн кръчма, обаче с изрядна тоалетна. Юниън Джак, британското знаме, е закован над бара, по стените причудливо са накачени предмети от българския селски бит, като дървени лъжици, паламарки и т.н. Вместо герои на Елин Пелин и Йордан Йовков по масите са насядали розовобузи британци, а собствениците, които също не приличат на Сарандовица и са известни като Стивс бенд, отнасят от масите пластмасовите чинии с останките от фул инглиш брекфъст с прилежащите му бекони, бобове и пържени яйца. В този своеобразен кът на българо-британската дружба се носи Sunny Afternoon на любимата банда The Kinks. Към менюто влизат импровизирано откъснати хартийки, срещу които отвън пред кръчмата получаваш coffee or tea. Чаят, естествено, е черен и с мляко. Английският порцелан е изместен от чаши за еднократна употреба, но на сергията в съседство виждаме три наистина красиви порцеланови чашки. Не ги купуваме веднага, а 15 минути по-късно тях просто ги няма.
Срещаме Даниела и мъжа й Пламен, които първоначално объркваме с британци заради маорските татуировки на Пламен. Те са от редовните и ентусиазирани посетители на пазара в село Добрич, за който идват от дома си в Лозенец. Двамата, без да мислят много, се спазаряват на една от масите за панер и боядисана в зелено старинна ютия, с която Агата Кристи веднага би убила някой от героите си. Даниела ни обяснява, че са имали истински удари тук като тенджера за варене на пара за 8 лв., която в Англия струва 90 паунда, интересни стари книги и монети.
which day is next market?????