Тя е приятелка на Салвадор Дали, съперница на Коко Шанел, личен моделиер на Мей Уест. Не е красавица, но е страстна, екстравагантна е, но със скромни навици. Елза Скиапарели влиза в модата като аристократка, опитваща се да изкара пари за себе си и болната си дъщеря, а я напуска с репутацията на успешен предприемач, сравняващ модата със съвременното изкуство.

Елза Скиапарели произхожда от стар италиански аристократичен род. Ернесто Скиапарели е известен египтолог, чиято жена споделя увлечението му по Изтока и източната религия, тъй като във вените й тече кръвта на далечни египетски предци. Дъщеря им Елза се ражда през 1890 г. в римския палацо Корсини. И въпреки че родителите ценят прекрасното, те не съумяват да заобичат детето си - момиченцето е грозновато, слабоподвижно, своенравно и непослушно. Елза с всички възможни за едно дете начини се опитва да спечели вниманието и любовта на майка си и баща си, но те смятат нейните опити да се погали за глупост, а пакостите й - за дръзко нахалство. Елза от ранно детство учи езици, италианска история, култура, източно изкуство. Неин кумир е Леонардо да Винчи най-напред заради инженерните му проекти. Елза даже се опитва да направи парашут по негов проект - скача с чадър от прозореца, но за щастие пада в тревата и не се контузва.

Родителите й я спират от по-нататъшни научни експерименти, като я дават в католически пансион в Швейцария. Там тя започва да пише стихове успоредно с изучаването на история на изкуствата, философия, живопис и литература. Скоро обаче публикуват стиховете й, наситени с юношески еротизъм, и това предизвиква ужас у роднините и скандал в пансиона, приключил с изключването й.

Елза продължава образованието си в родния Рим, като започва да се занимава със скулптура. Завързва роман с момче от благороднически произход, но явно не достатъчно аристократичен, за да задоволи изискванията на родителите й. Научавайки за увлечението на дъщеря си, те грубо прекъсват връзката на младите. Елза никога няма да им го прости, от този момент нататък отношенията й със семейството са безвъзвратно развалени.

Тя заминава за Ню Йорк да се поразсее и след завръщането си заживява отделно от родителите си. Намира си работа като гувернантка в английско семейство, а по пътя към Лондон прави спирка в Париж. Градът я пленява: музеи, театри, модни магазини и антиквариати. Неин стар познат я кани на бал - за първи път през живота й. Елза няма нито подходяща рокля, нито пари да си купи. Купува си обаче няколко метра тъмносин плат, който просто омотава около тялото си - резултатът е, че гостите приемат необичайния тоалет на младата италианка за произведение на някой от модните шивачи в Париж. Всички питат кой е той. Този дебют на Скиапарели във висшата мода обаче задълго остава без последици.

В Лондон тя обикаля музеите, театрите, ходи на лекции. На една от тях преподавателят привлича вниманието й - граф Уилям де Вент де Керлор, известен теософ, умен и изтънчен. Буквално на следващия ден Елза пише на родителите си, че ще се омъжи за него. Графът не може да устои на италианската страст на Елза, идват му много добре и нейното наследство, и връзките на семейството й. Без да вземе под внимание несъгласието на родителите си, през 1914 г. Елза става графиня Де Вент де Керлор.

На първо време между съпрузите цари мир и съгласие, независимо от голямата разлика във възрастта, увлеченията и навиците - Уилям се оказва лекомислен любовчия и разсипник не само на своите хонорари, но и на зестрата на жена си. Като при това не се притеснява да казва, че този начин на живот е необходим за научната му кариера. Елза го следва на лекционно турне в Европа, води кореспонденцията му и превежда, когато е необходимо - за разлика от съпруга си, тя говори свободно всички големи европейски езици. По време на Първата световна война интересът към лекциите на графа намалява и той решава да се преместят зад Океана. Когато през 1919-а те слизат на нюйоркското пристанище, вече ги чакат десетки желаещи да се приобщят към окултното познание. Поклонничките буквално обсаждат Уилям - а той не можел да отказва. Сред неговите любовници броят и Айседора Дънкан, и други дами от американския елит. Елза се оказва изоставена: когато в Ню Йорк се ражда дъщеря й, Уилям даже не е в града.

Кръщават момиченцето Мариса Ивон, но Елза цял живот я нарича Гого. Откриват й детска церебрална пареза. А преди малката да навърши година, Уилям иска развод. Останала без средства с тежкоболното дете, Елза е принудена да си търси работа. Настанява се в евтин хотел и опитва какво ли не: пише сценарии, работи като преводачка, но парите не й стигат.

Помага й случайността. Лекарят на дъщеря й, изпълнен със съчувствие към младата майка, я представя на Габриел Пикабиа - бившата жена на известния парижки сюрреалист Франсис Пикабиа. След развода Габи отива в Ню Йорк и отваря там магазин за френско модно облекло. Трябват й хора, които да разбират от мода и изкуство, говорят езици и умеят да рисуват. Така че Елза е добро попадение. Така тя влиза в света на модата.

Работейки за Пикабиа, Скиапарели се сближава с нюйоркската бохема: художника Марсел Дюшан, фотографа Ман Рей, барон Адолф де Майер. През 1921-а Габи се връща в Париж, а Елза остава да управлява нейния американски магазин. На следващата година и тя с дъщеря си пристига във френската столица, която толкова много обича. Сътрудничи с Пикабиа както и преди, но приема и работа в голям антикварен магазин. Изследователите смятат, че именно там се раждат идеите на Скиапарели, които в бъдеще ще донесат слава на модната й къща.

Веднъж Габи моли Елза да й измисли рокля за бал с маски. Роклята е толкова успешна, че е забелязана от самия Пол Поаре. Той прави комплимент на Елза и я кани заедно с Габи в своята модна къща. При посещението им там подарява на Елза едно палто, от което тя се възхищава. Когато обаче по-късно, вдъхновена от похвалите и оценките на Поаре, тя се опитва да започне като шивачка при него, една асистентка я попарва с думите, че е по-добре да отглежда картофи, отколкото да се опитва да работи в модния бранш. Същият прием, но без обидни думи, очаква Скиапарели и в току-що откритата модна къща Maggy Rouff. Налага се временно да изостави идеята за мода. Затова пък чрез Габи Елза вече е попаднала в артистичните кръгове на Париж: Жан Кокто, Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Андре Бретон, Кристиан Бернар са нейни приятели.

В живота на Елза има една много важна случка, която тя успява да оцени навреме и да използва. През 1927 г. й идва на гости позната американка, облечена в много оригинален пуловер: на черен фон е изплетена широка бяла панделка. Този рисунък, имитиращ обем и фактура, поразява Скиапарели. Тя пита откъде е тази дреха. Оказва се, че е изплетена от селянка от предградията на Париж и се продава на пазара. Елза няма пари да си купи такъв пуловер, затова намира жената, копира рисунъка на плетката и се опитва да го изработи сама - удава й се от третия опит. Завършения пуловер тя облича на една закуска, на която е поканена, и предизвиква фурор. Присъстващият на закуската представител на голяма американска търговска фирма веднага й поръчва 40 такива пуловера заедно с поли към тях, поръчката трябва да е готова след две седмици. Елза взема пари назаем, наема надомнички и като по чудо успява. С получените от пуловерите пари взима арменки да плетат в едно помещение под наем. Черните пуловери с бяла лента стават нейният пропуск в света на модата. Много години те са най-продаваният и най-копираният модел на Скиапарели.

 

 

На следващата серия пуловери са изплетени африкански рисунки, мотиви от картини на нейни приятели художници, моряшки татуировки и всичките стават необикновено популярни. През 1928-а Елза открива първия магазин Schiaparelli - Pour le Sport, където продава удобни спортни дрехи за голф, тенис, за плаж и езда. Впрочем при желание моделите могат да бъдат носени и всеки ден. Във времето, когато модата е елитарна, идеята на Скиапарели да продава удобни и заедно с това относително достъпни дрехи, бързо й носи печалби и популярност. През 1929-а тя създава бански костюм от две части, при това в телесен цвят, което шокира буржоазията и събира опашки пред магазина й. През същата година Елза предлага и костюм от шест части - рокля, пола, жакет и т.н., които в различни комбинации могат да се обличат при всякакви случаи; идеята е наистина революционна.

Девизът на Скиапарели е: „Универсалност, практичност, удобство". Тя обаче прекрасно разбира, че просто удобните вещи на никого не са интересни. За да привлече и задържи клиентите, трябва да прави модели, които да се отличават от другите. През 1931 г. публиката на Уимбълдън е шокирана от костюма на известната тенисистка Лили де Алварес, появила се на корта в първообраза на съвременните шорти с марка Скиапарели. Париж вече фамилиарно я нарича Скиап и пазарува пълния асортимент облекла и аксесоари, които позволяват да се следва модата.

Първата звездна клиентка на Скиапарели в САЩ става писателката Анита Лус, която не само носи нейни дрехи, но и усърдно ги пропагандира в Холивуд. Дрехи на Скиапарели си поръчват Грета Гарбо, Марлене Дитрих, Джоан Крофорд. Катрин Хепбърн признава, че успехът я споходил, когато започнала да носи дрехи на Скиапарели. Холивудските компании даже сключват с Елза договор за създаване на сценични костюми и всекидневно облекло за Глория Суонсън, Клодет Колбер, Лорън Бакол. Най-голяма слава носи на Елза многогодишното сътрудничество с кинозвездата Мей Уест. Разкошната блондинка с необикновен ум, прославена със забележителните си форми и сексуални подвизи, солени шеги и резки маниери, е най-добрата реклама на Скиапарели.

През 1933 г. Елза открива бутик в Лондон, а година по-късно купува закриващата се модна къща на мадам Шеруи на площад Вандом и й дава името си. Тя първа в света на модата слага имена не само на отделни модели, но и на цели колекции. Първата й колекция "от котюр" се нарича „Стой, гледай и слушай", следва я "Музика", основните мотиви са ноти и музикални инструменти, после са „Цирк", „Пеперуди", „Астрология"... На Скиапарели се приписват подплънките на раменете, които тя използва в създаването на нов женски силует. Консервативна в кроенето (тя никога не се научила да шие), Елза експериментира с материалите, цветовете и аксесоарите. В епохата на бялото и сивото тя съчетава пурпурно, алено и маслиненозелено, комбинира черна рокля с червени чорапи, а на розов фон рисува зелен орнамент. Използва за моделите си кожи, материи, наподобяващи целофан, слама. Шие вечерни рокли от туид и вкарва ципове като декорации. Подчертавайки връзката на моделите си с европейското изкуство, тя първа започва да снима рекламни фотосесии в музеи.

 

Щрих към славата й е нейното сътрудничество с художниците сюрреалисти. Жан Юго, правнук на Виктор Юго, създава за роклите на Елза фантастични копчета във вид на насекоми, акробати, астрологични символи, куршуми, захарчета, както и копчета, които светят в тъмното или пищят. Скиапарели предлага на клиентите си бижута по ескизи на Кристиан Берар - насекоми в прозрачни опаковки, които сякаш пълзят по тялото. По рисунки на Жан Кокто е направена жилетка, на която са нарисувани прегръщащи ръце, рокля, на гърба на която два профила образуват ваза с цветя. Най-голям шум произвежда дружбата на Елза със Салвадор Дали - по негова рисунка е създадена известната рокля с омар и листенца магданоз, в която блести херцогинята на Уиндзор, също сакото с джобове като чекмеджета и главното украшение на бутика на Елза - диванът с формата на устните на Мей Уест.

Дали вдъхновява Елза да създаде серия необичайни аксесоари - чанта с формата на телефон, ябълка или балон, ръкавици със залепени на тях нокти или с джобчета за кибрит, шапки с формата на пържоли, мастилници или износени чехли - според легендата идеята за тези шапки е на любимата на Дали Гала. Една такава шапка носи самата Елза, с другите греят дами от висшето общество, близки приятелки на дизайнерката, сред тях Хелена Рубинщайн.

 

Повод за много клюки е „студената война" между Скиапарели и Коко Шанел, достигнала апогея си през втората половина на 30-те години. Шанел нарича Елза „онази италианска художничка, която прави рокли". Те си крадат взаимно шивачки и клиентки, идеи, разменят поръчките при едни и същи майстори. Казват, че на един прием Коко подпъхнала на съперницата си прясно боядисан стол. А в рисунките върху някои рокли на Скиапарели може да се разпознае карикатурно изображение на Коко. Дружейки с едни и същи хора, те са пълни противоположности и това ги прави съперници. Елза принадлежи към аристокрацията и е приета във висшите кръгове на Париж, където бившата държанка Коко не е допускана. Край Шанел има винаги много обожатели и тя постоянно мени любовниците си, докато Елза живее сама с дъщеря си и не губи време в авантюри. „Мъжете се възхищават от силните жени, но не ги обичат. Има сред нас и такива, които успяват да съчетаят у себе си сила и нежност. Само че повечето живеят в самота, отказвайки се от личен живот" - с тъга казва тя.

Изследователите на нейното творчество смятат, че оригиналността на моделите й е следствие на комплекса на некрасивото момиче: ярката дреха отвлича вниманието от лицето, а подбраният с вкус и смелост ансамбъл придава шарм и на най-голямата глупачка. Казват, че Елза обича клиентките си повече от себе си, дава им любовта, от която е била лишена в детството си и от която след раждането на дъщеря си се отказва доброволно. За нея Андре Бретон пише: „Тя е най-добрата от жените, тя е по-добрата от жените, тя практически не е жена. Тя е Творец, чист дух, лишен от веригите на собствената плът."

Единственият близък и любим човек за Елза е дъщеря й Гого. Тя прави всичко, за да има момичето и щастливо детство, и любяща нежна майка. Не пести пари за лекари и това дава резултат - последиците от парезата в детството стават почти незабележими. Гого расте като обаятелно момиче, а за Елза това е повече от щастие.

През 1936 г. Елза скандализира Париж с shocking pink - цвят, който заимства от художника Кристиан Берар. В този цвят, станал фирмен, тя пуска на пазара рокли, шапки, обувки, червило и даже парфюм. Shocking се появява във флакон като женски торс и легендата е, че за образец е послужило тялото на Мей Уест. Следващият аромат на Скиапарели - Sleeping, е във флакон с формата на свещ. Обвиняват Елза в експлоатация на фалически символи.

Скромна и сдържана в личния си живот, Скиапарели скандализира с публичните си прояви. Много се спекулира с нейния гневлив характер, карикатуристите преувеличават физическата й грозота, критиката я обвинява в нарушаване на нормите на приличие, но през втората половина на 30-те Елза Скиапарели е най-влиятелната фигура в света на световната мода.

Създаденият от нея силует - ярко сако с широка линия на раменете и черна барета - е също толкова знаков като правия силует и малката черна рокля на Шанел през 20-те години.

Още при започването на Втората световна война Елза Скиапарели започва да продава дрехи за новите условия - комплект за бомбоубежище, комбинезон за разходка по време на бомбардировки, костюм за разбитите улици. Представя колекция в цветовете на френския национален флаг и екстравагантно палто с копчета с буквата S: нейния логотип, но и знак на долара, воюващ с Германия. През 1939 г. Елза напуска Европа, модната й къща в Париж работи през цялата война, ръководена от Бетина Бержери. Именно благодарение на нея през 1945 г. там е приет на работа Пиер Карден, а през 1949-а - Юбер де Живанши.

В САЩ Гого Скиапарели се омъжва за дипломата Робърт Беренсон и ражда две дъщери - Мариса и Бери. След войната Елза със спокойно сърце може да се върне в Европа - бившите й клиентки жадуват да обновят гардероба си и изглежда нищо не заплашва модната й къща.

Но се оказва, че в следвоенната мода са се появили нови герои - знаменитият ню лук на Кристиан Диор затъмнява екстравагантните модели на Скиапарели. Скиап обаче не се предава - веднага се разграбват нейните слънчеви очила с прикрепени към тях сини мигли, през 1952-ра създава костюмите за филма „Мулен Руж" със Заза Габор. Бори се мъжки с финансовите трудности, но въпреки това през 1953 г. се налага да обяви закриването на къщата "Елза Скиапарели" поради банкрут.

Последните 20 години Елза живее ту при дъщеря си в Ню Йорк, ту в Париж. Гого овдовява и се омъжва втори път за италиански маркиз. Майка й се радва, че се е върнала към италианските си корени, макар самата тя никога да не пожелава да живее в родната Италия. Умира в Париж на 13 ноември 1973. Погребват я в копринен костюм в любимия й шокиращо розов цвят.