В самото навечерие на католическия Великден шеф Андре Токев и съпругата му Мария се стягат да посрещнат роднини от Германия. Известно е, че Андре е роден в Лайпциг, майка му е германка. Баща му Тодор Токев я срещнал по време на една специализация в ГДР навремето и много бързо станали семейство. Както впрочем и Мария и Андре... Но ще разказваме тяхната семейна история успоредно с подготовката на великденската трапеза, която двамата са започнали още от предишния ден.

Традиционно Мария и Андре месят козунак. По изпитана рецепта на тъщата. Започва го Мария и оставя на мъжа си да свърши по-тежката част с дългото месене и удряне на тестото о масата. Козунакът е готов от снощи, шарените яйца също, но няма да ги крият, както са правили за огромно удоволствие на децата, спазвайки католическата традиция. Тъй като стягат източноправославен великденски обяд, няма и шоколадови зайци сред украсата на трапезата.

От сутринта Андре е започнал да пече агнешка плешка. Въпреки че кухнята в апартамента на семейството – приятно ментовозелена, е оборудвана с най-новата парова фурна на Electrolux, Андре казва, че винаги оставя агнешкото поне 6 часа на 100 градуса преди да го сервира (рецептата прилагам по-надолу).

А сега – за тях двамата. Мария също има корени в Европа – прабаба й е от Любляна, Словения, а прадядо й – от Братислава, столицата на Словакия. Странното е, че с Андре са се запознавали три пъти. Първия път в Костинброд, където Андре тренирал ръгби. До 6-ата си година живял със семейството си в Германия, но тъй като страдал от проблеми с белите дробове, се преместили в България. Завършил ТОХ в Банкя. Покрай ръгбито срещнал Мария за първи път. Когато се срещнали за втори път, пак се запознали, тъй като тя не си го спомняла. Той хитро присвива очи – помнел много добре светлоокото момиче. Скоро след като си стиснали ръцете за трети път, вече спомняйки си кой кой е, станали най-близки на света. Не им попречило на връзката това, че Мария била студентка в София, докато Андре се образовал във Варна. Нито това, че тя учела финанси, а той – международен туризъм.

Първата им дъщеря Ренате, кръстена на майката на Андре, била студентско бебе. Родила се на датата, когато падна Берлинската стена. Втората, Елиза, се появила 5 години по-късно. Така Андре само на 26 години се уредил с три любими жени, на които да прави закуска в неделя и да ги глези със своите умения в кулинарията.

Аз бях много изненадана, когато го чух веднъж да казва, че до такава степен обича професията си, че дори и да се прибере вкъщи след полунощ, изпратил и последния посетител на ресторанта, може да си приготви нещо малко, за да изпие чаша вино преди лягане. Докато го гледам как маневрира в собствената си кухня, се убеждавам, че за него това е наистина удоволствие. Мария се смее, че мъжът й може да прави няколко неща едновременно, докато тя – не. Подготвяйки салатите, наглеждайки тавата с пресните картофи на второто ниво във фурната над месото, Андре разбърква и домашна лимонада за нас – мед, лимонов сок, листа мента. В същото време уточнява с Мария в какъв цвят да е покривката на масата и въобще дали да има покривка, кои прибори да подредят...