Лий Алекзандър Маккуин, един от най-аплодираните и гениални дизайнери на своето поколение, бе намерен мъртъв в дома си в Лондон на 11 февруари, четвъртък. Лий е едва на 40. Причина за смъртта – самоубийство. Причина за само-убийството – неизвестна.
По данни на лондонската полиция Маккуин е оставил няколко прощални писма до свои приятели и близки. Те изясняват единствено дълбоката депресия, в която дизайнерът е изпаднал няколко дни след смъртта на майка си Джойс, и паралелно с нея - раздялата с човека, в когото бил влюбен. И всичко това седмици преди да покаже последната си колекция в Париж, озаглавена Hells angels&prolific demons (от англ. - Ангели от ада и усърдни демони). Модното шоу на 9 март все пак ще се състои. Дизайнери, търговци, журналисти, почитатели – всички ще бъдат там, за да изразят поклон и последна почит към неповторимия гений на Маккуин. Някои от тях вече споделиха мислите си със световните медии. Други просто замълчаха.
„В свят, където всеки човек - че и неговото куче, се смята за дизайнер, Алекзандър Маккуин беше истинско попадение“, бе коментарът на шапкаря Филип Трейси, който създаваше фантастичните шапки за колекциите на Маккуин. „Неговият талант бе свръхзвуков.“
“Той беше смел, оригинален, вълнуващ - каза Джон Галиано. - С таланта си успя да разклати установените традиции и разбра какво е нужно, за да се превърне във велик британски посланик на модата. Възхищавах му се. Той направи модна революция точно като мен: стартирайки пътя си от Сейнт Мартин (британски колеж за мода и дизайн – бел. ред.) и стигайки до Париж, където постави своя уникален отпечатък върху индустрията. Той никога няма да бъде забравен.“
Карл Лагерфелд призна, че не е познавал Маккуин лично, но това не пречи високо да оценява дизайна му: „Това е голяма загуба за модната индустрия. Неговата история е показателна за успеха и таланта. Но ето че те може и да не са достатъчни, за да те поддържат жив.“
„Винаги съм се възхищавала на Лий“, заяви и творческият директор на Gucci Фрида Джанини. „Той имаше свой собствен подход към модата – и като шивач, и като дизайнер, и като изобретател. Правеше всичко сам. Той бе един огромен талант, чийто творчески гений ще остане завинаги в историята на модата.“
„Самата мисъл, че нещо такова може да се случи на толкова талантлив човек, е шокираща. Като се замислим, малко хора са така емблематични“, каза Дона Каран. „Той притежаваше способността не само да минава отвъд границите, но и да прави това творчество достъпно. Владееше и двете - да мечтаеш и да предоставиш уникален продукт, който бихме могли да възприемем.”
Музата на дизайнерите висша мода Дафне Гинес си припомня деня, когато се е запознала с Маккуин: „Той ме засече на Leicester Square. Носех неговото кимоно Givenchy с дракон на гърба. Станахме добри приятели. Той бе най-милата, най-срамежливата и смешна личност. И в тежките моменти винаги се е отзовавал. Не беше нехранимайко, можеше да се разчита на него, защото сърцето му беше голямо. Много ще ми липсва... Всъщност, той беше аристократ в пълния смисъл на думата. Имаше вградена грация, естествени благородни инстинкти. Имахме обичай да ходим до студиото му и да правим прости неща – да седнем и да изпием по чаша чай и просто да се забавляваме. Играели сме си като деца, представяйки си, че живеем в не толкова циничен и погълнат от парите свят.”
„Спомням си първия път, когато видях Алекзандър Маккуин – споделя и модният критик Сузи Менкес (в. The International Herald Tribune). - Той живееше в съвсем малък апартамент в източния край. Толкова малък, че нямаше място да се обърнеш. По целия под имаше изрезки от плат, конци и разпръснати други неща. Изглеждаше малко като ироничен образ на моден дизайнер от викторианската епоха. Това му беше присъщо, това бяха неговите корени – мястото, откъдето идва. По онова време той бе толкова обзет от работата си. Гледах го как работи и в тези моменти просто знаех, че е изключителен талант... Другият ми силен спомен с него е, когато в края на едно шоу той се показа „пред света” и връщайки се зад кулисите, се разплака: „Провалих го! Провалих го!” Твърдеше, че всичко е объркал! Тогава му казах : „Не си. Беше прекрасно представяне, просто трябва да се освестиш и да продължиш.” Той така и направи.”
