Инсултът може да обездвижи ръка или крак, част от лицето, но не и таланта и страстта за творчество. Може да попречи на един актьор да произнася ясно репликите си на сцената, но не и да изрази виждането си за театър в качеството на режисьор.

Такъв е случаят на големия Йосиф Сърчаджиев, осъществил отдавнашната си мечта да постави „Госпожица Юлия“ на Август Стриндберг на сцената на столичния Театър 199. При това с точно определени, отдавна набелязани негови фаворити за ролите на госпожица Юлия, лакея Жан и неговата годеница, готвачката Кристин – съответно Йоана Буковска, Калин Врачански и Мира Върбанова.

И така – вечната история за любовта и омразата, за искреността и лицемерието, за възхода и падението в една връзка между мъж и жена, е разказана от една патетична и страстна, но много объркана госпожица Юлия в лицето на Йоана Буковска, между другото толкова изящна и грациозна, колкото може би не е била и в момичешките си години. От един краен и раздвоен вътрешно Жан - Калин Врачански, на когото ролята на съблазнител подхожда перфектно. И от озарената от своята невинност, покорство и дълбока вяра Кристин – между другото, за мен поне актрисата Мира Върбанова беше откритие в тази второстепенна роля, която тя изведе блестящо до финала.

Спектакълът се получи толкова динамичен, че публиката не усети как мина час и половина, малко по-малко от времетраенето на едноименния филм на Лив Улман, който излезе през 2014 година. Може би по същото време, когато в главата на Йосиф Сърчаджиев се е зародила идеята да постави „Госпожица Юлия“ на българска сцена.