Мисля си - имаше ли въобще екшън филми преди Сталоун? В България поне май че не. Този жанр нахлу у нас заедно с демокрацията, че дори и преди нея с първите видео касети с „Рамбо”, разпространявани от... тираджиите, единствената връзка на простосмъртните със западния свят и прочие. Който си спомня, си спомня.

Та през юли 2016 г. Силвестър Сталоун ще навърши 70, а може би само след няколко дни – на 10 януари – ще получи първия си „Златен глобус” за ролята си на застаряващия Роки Балбоа в спортната драма „Крийд: Сърце на шампион”.Филмът вече е в кината, а аз се гърча от носталгия задето Слай, първият екшън герой в живота ми, сега играе някакъв си стар треньор. Слай с шампионското сърце, който си шиеше сам раните насред джунглата в „Рамбо”, а в „Роки” изкачваше тичешком емблематичните стълби, водещи към Музея на изкуствата във Филаделфия!

Преди 40 години Сталоун - момчето, което се мярва като статист в един от ранните филми на Уди Алън „Банани” и влиза в Холивуд през задния вход с няколко филма на ръба на порното - изведнъж става звезда от A-листата с боксьорската драма „Роки”, на която е и сценарист. Номиниран е и за „Златен глобус” и за „Оскар”. След това се появяват още пет филма за Роки Балбоа, но както често се случва нито един не повтаря успеха на първия.

„Крийд: Сърце на шампион” не е продължение на сагата, а по-скоро – нейната поанта. Така поне ми прозвуча лично на мен. Роки беше до тук. Във филма той е стар, уморен мъж, който води спокоен, единашки живот, осветен от отблясъците на отминалата си слава, докато при него не идва незаконния син на бившия му голям съперник Аполо Крийд Адонис (Майкъл Б. Джордан) – и настоява именно Роки Балбоа да му стане треньор. Старото куче в началото не иска и да чуе, но после, естествено, се навива и във филма се случва точно това, което си мислите, че ще се случи. Обаче не това е важното.

Понякога наистина не е важен крайният резултат, а пътуването през самия филм. „Крийд: Сърце на шампион” е точно такъв случай, особено за верните фенове на „Роки”, които гледат на този герой през призмата на собствения си живот и на това, което им се е случило от тогава до сега. Мислех си го и по повод дискусията около новите „Междузвездни войни” – съвсем различно е, когато някой настоящ тийнейджър е изгледал на куп, макар и по десет пъти, всички епизоди на сагата и когато си ги гледал във времето, докато ти самият си пораствал. Различни фенства са.

За мен сега беше интересно да гледам лицето на Сталоун, трансформирано от времето и пластичните операции, от което обаче все пак те гледат неговите санбернарски очи, винаги леко тъжни. Във филма има една такава реплика – стария Роки Балбоа казва на младия Адонис Крийд: „Времето побеждава всички”. Победило е и непобедимия Роки, но в същото време го е направило по-уязвим. Сталоун е великолепен в тази роля, да не говорим за неповторимия му глас, нещо като средно между гласовете на Йода и Вейдър. Култов глас! Трябва да му дадат всички награди дори само заради този глас, тези очи, заради това, че е издържал 40 години в този адски бизнес, че е оцелял след всичко, което е преживял (вижте приложения линк). Обожавам начина, по който си мърмори сам във филма, страхотна актьорска находка!

А особената улична поезия, която носят боксьорските филми! Улиците на Филаделфия, обикновено призори, и главният герой – преди Роки, сега Адонис – прави дългия си сутрешен крос, обикновено с някаква шапка или качулка на главата. Обикновено е студено и от устата му излиза пара. Всеки път се заричам, че непременно ще си купя точно такива сиви спортни дрехи, шапки, маратонки и ще тичам сутрин, нищо че не тренирам бокс. Никога не го правя, но идеята ми харесва. В крайна сметка нали това е важното в изкуството – нещо в произведението да те прелъсти, да те накара да пожелаеш да си част от този свят. Дори да са само едни дрехи и един Сталоун.

„Крийд” е обикновен филм, който би бил нищо без огромната сянка на „Роки”-поредицата, в която сянка той е роден и която е не само благодатна, но и жизненоважна за него. Майкъл Б. Джордан е просто партньор на Сталоун, въпреки че формално изпълнява главната роля. Но нямаш никакво съмнение кой е звездата.

Понякога уморените коне ни разбиват, нали?