Казват, че истински щастливи майки са тези, които имат дъщери. Защото с тях преживяват отново своите най-съкровени трепети, в тяхно лице виждат осъществени своите младежки мечти и копнежи, защото има на кого да предадат своите женски уроци. Защото само в гърдите на дъщерите бие горещо и разбиращо, преливащо от обич, прощаващо и нежно женско сърце.

EVA покани няколко известни и красиви дами да представят порасналите си дъщери – да застанат до тях и да говорят

Глория за Симона

До последно я виждаха момче. Бяхме спретнали стаята в синьо. Баща й Илия Загоров беше толкова развълнуван, че тичайки по коридора, след като родих, беше казал на майка ми: „Стефи, имам син, Симона!“ За име не бяхме мислили, той спонтанно го изрече с първата буква на мама.

Дъщеря ми ме направи много щастлива, осмисли живота ми по всякакъв начин. Мисля, че 50% е на мен, макар че май малко повече прилича на баща си. От себе си виждам у нея своята женственост все повече и повече. По-разсеяна е от мен, но това е нормално за днешните млади. Отговорна е. Много мила, състрадателна, каквато съм аз. Много по-откровена е от мен, изстрелва право в целта и не спестява нищо. Може би с годините ще се научи да не е толкова първосигнална. Надявам се да съм добър пример в живота й, защото рано се разделихме с баща й и той почти не присъства в него. Отношенията ни са като между родител и дете. Държа тя да ми казва всичко, да сме и приятелки. Но в същото време си давам сметка, че това не е реципрочно – аз не бих скрила в сърцето на дъщеря си своя тайна.

На каквото и да искам да науча Симона, тя не приема вербални послания. Малко по-късно чува като ехо това, което съм й говорила. Затова реших, че е по-добре да си научи уроците от преживявания. Стига ми, че я виждам честна и подредена, както съм я учила и продължавам да я уча. Струва ми се, че като по-малка беше по-сговорчива и послушна. Сега ми е по-трудно с нея, но все пак е на 19, не съм й опекун и наставник, а само мама, която подкрепя, обича и вярва. От всичко лошо искам да я предпазя. Но ако не познае злото, нали няма да може да оцени доброто? Как ще се научи да обича и да бъде обичана, ако поне веднъж не преживее любовно разочарование? Как ще се научи да не бърка, ако не си плати за грешка?