На 21 ноември 18 града в България ще се превърнат в сцена. Идеята за Нощта на театрите, която предстои за трети път у нас и за осми – в 12 страни от Стария континент, е на французойката Елеонора Роси, но е осъществена за първи път през 2008 г. в Хърватия. На 21 ноември в театри, алтернативни локации, зали и клубове ще бъдат показани 200 спектакли, моноспектакли, пърформанси, музикални изпълнения, изложби и прожекции.

Много домове на Мелпомена като Народния театър и Софийската опера ще отворят вратите си и актьори ще развеждат публиката зад кулисите, ще има възможност за автографи, разговори и снимки с тях след представленията. Публиката ще може да съпреживее не само това, което се случва на сцена, но и да надникне в гримьорните и коридорите, в живота на и в театъра, да чуе интересните случки на тези, които са част от него.

Сред събитията, които предстоят, са „Театър на бар стола“ и „Печа Куча“ – буквално в превод от японски „свободен разговор“. Участниците в този формат разказват истории в рамките на 5 минути по предварително зададена тема. Такова събиране се случва за първи път в Япония като среща на млади архитекти и дизайнери и вече над 750 града в света са негови домакини.

Програмата на Нощта на театрите ще включва и представления за деца, огнено шоу, клубна програма и закриващо парти в „Ялта“ в София. 15 актьори, едни от най-ярките таланти на сцената, са посланици на събитието и помагат за популяризирането му. Те предизвикаха всички, които обичат театъра, да споделят в платформата I Love Theatre в социалните мрежи свои истории, свързани с него, с кратки видеа, снимани с телефон или таблет.

Ето какво споделиха самите актьори за любовта си към сцената:

Сутрин театърът е тих и тъмен.
Театърът прилича на КРЪСТ-О-ПЪТ.
В театъра мога да устоя на всичко, освен на тишината и затаения дъх.
Светът е сцена, а всички ние сме пеперуди в прожектора.
Цветът на театъра в полунощ е какъвто ти решиш. НОЩ НА ТЕАТРИТЕ е твой избор.

Сутрин театърът е с аромат на кафе.
Театърът прилича на машина на времето.
Част от мен подозира, че в театъра съм Kосмос...
…а другата – че в театъра съм Aтом.
O, слабост, твойто име е Сценична Треска.
Светът е сцена, а всички ние сме сценични работници.

Сутрин театърът е малко тъжна гледка.
Театърът прилича на игра в пясъчник.
Хората ходят на театър, защото искат взаимност.
Животът в театъра е това, което се случва, докато навън вали дъжд.
Цветът на театъра в полунощ е приятно изтощен.
Нощта на театрите е ЛЕКА НОЩ.

Още за Нощта на театрите можете да научите на www.theatresnight.org.