„- Казах, че в музиката истината се открива по-често отколкото във философските книги – повтори той.

- Какво е истината? - попитах го. Всъщност не исках да знам. Опитвах се да поддържам разговора. И да изглеждам умен.

- Истината е, че не съществуват добри или лоши хора – рече той. Доброта или злина притежават само делата им. Има добри дела или лоши дела. Хората са просто хора – онова, което ги свързва с доброто и злото, е онова, което вършат или отказват да вършат...“

Из романа „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс

Няколко дни преди концерта на участниците в XV-я международен майсторски клас на Райна Кабаиванска говорим с нея за операта като бизнес, като пазар, на който трябва да се пласират талантите. С това съзнание голямата оперна певица прави и невъзможното да даде на своите питомци конкурентноспособност, да им даде, както тя самата казва, хляба в ръцете. През смях ми разказва как видяла в италианско музикално списание снимка от оперен спектакъл – баритонът пеел чисто гол! „Много красиво момче наистина. Но не пее добре!“

На концерта в Софийската опера Маестра Кабаиванска седи в средата на реда с най-добра видимост към сцената. И ако всички в залата се наслаждават на музиката, изпълнена от оркестъра на Софийската опера и балет под диригентството на Найден Тодоров, Райна Кабаиванска ... работи. Красивата й глава се поклаща в такт, устните й помръдват, дори ръцете й неволно политат към гърлото, сякаш за да помогнат на артиста на сцената да извае брилянтно музикалната фраза.

А певиците и певците – минали курса на обучение в майсторския й клас в София - пеят като ангели с техниката, предадена им от Ла Дивина, както наричаха Райна в пика на артистичната й кариера. Разпознавам в лицето на Дарина Линкова момичето, с което миналата година видях как работи Маестра Кабаиванска в музикалната академия Веки-Тонели в Модена. Мога да сравня, съвсем дилетантски разбира се, гласа на Дарина преди и сега – красивото й сопрано е по-уверено, по-ярко, по-страстно в изпълнението на дует от „Любовен еликсир“ на Доницети. Партнира й Костадин Мечков, „моето мече“, както го нарича с обич Райна, също „пораснал“, басът му се лее могъщо и завладяващо. Публиката аплодира лудешки. Райна – съвсем пестеливо. Дори и уникалния контратенор Димитър Арнаудов, чието изпълнение на арията на Рамиро от „Мнимата градинарка“ на Моцарт ме кара отново да гледам филма „Фаринели, кастрата“ на Жерар Корбьо за легендарния контратенор от началото на XVIII век Карло Броски – Фаринели. Колкото да се уверя, че попаднал в ръцете на Райна Кабаиванска, този глас има уникалния шанс да повтори оригиналния отпреди векове.

Райна каза, че ходи да слуша своите ученици по световните сцени и винаги е много критична към тях. За всичко – дори и за сценичното облекло. И може би трябва и за него учениците й да се съветват с нея, тъй като тя е образец за безкомпромисна класа и висок стил във всеки детайл от поведението си. „Не успях да намаля деколтето на италианката“, - засмива се Райна в почивката на концерта, когато възторжено й съобщавам, че от това, което чух и видях до момента, смятам, че на учениците й няма да се налага да пеят голи. „Чакайте де, има още!“, - отвръща тя. Това „още“ придава плът на твърденията й, че от Южна Корея идват много красиви гласове, за които не е лесно да се пласират (грозна дума според Кабаиванска – б.а.) в големи роли на оперната сцена. Защото публиката трудно би възприела една руса венецианка като Дездемона да бъде изпята от жена с други характерни физически данни.

Но тенорите от Южна Корея, които Маестра Кабаиванска е подбрала и обучава, са наистина великолепни – Джуд Уон пее Неморино от Доницети така, че очите ми се насълзяват, Тесунг Лий е Оронте от „Ломбардци“, а Йонгхюн Риу кара космите ми да настръхнат с изпълнението на ария на Манрико от „Трубадур“ на Верди. Ако имате проблем със запомнянето на имената, нека ви кажа, че и с Кабаиванска е било така - „невъзможното“ й име, което тя не се съгласила да съкрати до „Кабаи“, било произнасяно и като Кабяска, и като Кавазаки... Но е оставило ярка диря и продължава да буди възхита и уважение. Защото зад името има освен талант, и характер, и ум, без които, дори и да я има, славата е мимолетна.

Интервю с Райна Кабаиванска може да прочетете в октомврийския брой на EVA.