Есента настъпва, когато и последният ти приятел се е прибрал от морето. И когато морето се напълни с лодките на рибарите, а малкото останали да работят ресторанти на брега най-сетне имат прясна риба.

Но ние вече сме далеч от вълните и близо до препълнените улици, които постепенно ще започнат да жълтеят поради дърветата.

Есента е красива с меланхолията на последните носени от вятъра паяжини, докато ледените кристалчета в чашата й стават все повече.

Есента е, когато започнем да вървим по слънчевата страна на улицата.

И когато краката ни свикват отново с дисциплината на затворените обувки.

Есента е тиква и грозде.

Насладете й се, приятели, точно тази есен можем да изживеем само сега.