Винаги, когато съм правила интервю с някой пластичен хирург, съм си мислила как ли изглежда неговата съпруга. Има ли пластики? Как приема неговата професия - като нещо, което не я касае, или като чисто женски подарък от съдбата? Старае ли се да изглежда добре? Защото ако не се старае, как мога да повярвам, че докторът, с когото живее, е естет, чиято работа е да прави пациентите си красиви. ЕВА гостува на петима пластични хирурзи и ги снима с техните съпруги. Неизбежно поговорихме доста и за пластичната и естетична хирургия.
Нашето заключение: Млади, или не толкова, пластичните хирурзи са изключително интелигентни, със свежо чувсто за хумор и дар слово, с много работен ентусиазъм и удивително точни критерии за женската красота. А съпругите им са хубави - почти всички и с помощта на мъжете си.

доц. д-р Димитър Евстатиев, ръководител на Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия в Университетска Александровска болница, председател на Българската асоциация по пластично-възстановителна и естетична хирургия, национален консултант по пластична хирургия
съпруга Лидия, 59 г. Първият работен ден на д-р Евстатиев бил на 4 януари 1968 г. в сливенската болница. С естетична хирургия се занимава от 1972 г. В клиниката по изгаряния и пластична хирургия в МА дошла една българка, която живела във Виена. Донесла си оттам имплантите и й ги сложили. Забележете! Може би това е първата естетична операция у нас. Знам, че като ветеран в реконструктивната и в естетичната хирургия докторът е много възмутен, че единствено в България двете се делят, но това не е тема на срещата ни.
Лидия ... Тя е стопанката на къщата, огънят в семейното огнище и упората на д-р Евстатиев в добро и в лошо. Реставрирала е мебелите от родителите на доктора и е създала една уникална атмосфера, запазила родовата памет: антикварни маси, столове и дивани от орехово дърво, осветителни тела от стъкло мурано, старо радио Телефункен, малка масичка за шах с метален плот... Лидия работела в Министерството на финансите, докторът теглел заеми и тя му ги уреждала. Дълги години си говорили на вие. Така че любовта им пламнала постепенно.
Д-р Евстатиев за Лидия: „Много съм й благодарен. Тя ми е най-добрият критик и съветник. Тя ми е подкрепата, когато съм уморен, кисел или имам неприятности и трудности. Изкушенията са си изкушения - не знам човек, който да не е имал забежки. Но тя си е винаги до мен. Тя ми е щастието и златото. Тя ми поддържа духа... Твърди, че била напълняла, но аз не мисля така. Харесвам си я, каквато е. Никога не я гледам критично. Само когато съм в кабинета, се мъча да разбера причините, заради които една жена идва при мен. Вкъщи или на улицата никога не гледам на жените като на пациентки.“
Така бързо и съвсем естествено минаваме към темата за пластичната хирургия. Да, докторът е правил блефаропластика на горни и долни клепачи на съпругата си, но това била най-лошата блефаропластика в живота му, защото адски се притеснявал. „Има едно правило, че човек не трябва да оперира близките си. Аз го наруших, защото тя много ме изнасилваше.“
Лидия: „Чак сега, след толкова години, разбирам, че е било каприз от моя страна и колко му е коствало като напрежение. Но не ми отказа, макар че можех да го направя при негов колега.“ Другото, което Лидия прави, за да изглежда добре, е, че води природосъобразен живот. Не пуши, слага си маски на лицето от зеленчуците, които отглежда в градината. Не обича и не хапва сладко, яде черен хляб, от 30 години кара ски. Нейната гордост са 80 корена рози, за които се грижи.
семейната философия: Д-р Евстатиев не говори за работата си вкъщи. „Започна ли да разказвам, ще изживея всичко отново.“ Сутрин пък се настройва за работа и не обсъждат битови проблеми. „Слагайки вратовръзка и сядайки да закусва, вече не е с мен“, обяснява Лидия. Тези разговори провеждат късно вечер или в почивните дни. Лидия се грижи за диетата на доктора и с електронно кантарче отмерва за закуската му примерно 30 г хляб и 20 г сирене. „Тя държи и как да ме облече, какъв парфюм или очила да сложа и т.н.“, допълва д-р Евстатиев. Той вече не спори, а очаква жена му да му избере вратовръзката за деня. Кога Лидия може да изпадне в ужас? „Когато се понасям да купя хляб с дрехите, с които съм бил в градината, понеже всички ме познават. В състояние е да ми откъсне главата.“
ЛМЕ – Лидия и Митко Евстатиеви
Столът, на който седи д-р Евстатиев на фотографията, е същият, на който е седял в кабинета си неговият баща, и той лекар. Лидия дала стола да го реставрират в работилницата на Народния театър, но издържал, колкото една постановка. После го разглобила и извикала майстор от Петрич. Той изчистил дървото, орехът грейнал. На облегалката изрязал монограм ЛМЕ – Лидия и Митко Евстатиеви.

Всеки хирург казва, че е господ, но не е. Попитали възрастен хирург коя е най-леката операция. Той казал – апандисит. А коя е най-тежката? Апандисит.


д-р Виолин Петров, медицински център ВиА Медика
съпруга Ани, 46 г., мениджър в частната им клиника

 

Д-р Петров е завършил медицина през 1989 г. През 1992 г. печели конкурс по клинична ординатура във II хирургия на Александровска болница. От следващата година започва работа в Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия към болницата. В момента работи там и в частната си клиника.
Ани: „Щом пациентките научат, че съм съпругата на хирурга, ме гледат под лупа и ме разпитват дали имам корекции. Да, имам няколко и, да, правил ги е д-р Петров - малко липосукция, блефаропластика на горните клепачи, липофилинг на назолабиални бръчки (около устата), попълване на скули и устни. Като си имам под ръка пластичен хирург, защо да не го използвам?” Хубавото е, че може да влезе в абитуриентската си рокля, без някога да е правила диети. Иначе ползва скъпа козметика и редовно ходи на фризьор. Според нея около 50% от външния вид на жената е поддържаната коса.
Ани: „Понякога пациенти искат да се върнат с 30 г. назад, което е нереално, невъзможно и смешно. Не трябва да се прекалява. Трябва да се поддържаш и да не искаш невъзможни неща.”
Макар че се грижи за себе си, Ани е свикнала докторът винаги да й намира „кусури в детайлите”. „Може би го прави, за да ме мотивира винаги да се стремя да изглеждам добре. Макар че не е възможно. Например иска всеки ден по всяко време да бъда с червило. „Държа на това, обяснява съпругът й, защото не работи в хлебарница. И за нея е важно да бъде витрина на клиниката.”
д-р Петров за красивите екстри: Важно е за мъжа, но особено за жената да предлага „екстри”. Екстрите доставят удоволствията в живота и те правят да изглеждаш по-лъскав. Перфектният вид е нещо много красиво и на всеки е приятно да го вижда около себе си и в работата, и вкъщи.
... за анатомията на мъжкото сърце
Всеки мъж в началото харесва външната красота в една жена. Но никога не остава при красавицата, ако тя не притежава и нещо друго. Останал съм при Анита заради онова, което не е на показ, а е вътре в нея. Мъжете се стремят към обикновени неща. Не към такива, каквито гледат по телевизията.
Любовта е нещо хубаво, но трябва да се подклажда. В нормалния живот това става най-вече с въображение. Жените мислят, че мъжът трябва постоянно да ги изненадва. Напротив. Жената е нещото, което изненадва. Ако не се прави на мъж и не се стреми да изземва функциите му, ще знае, че важните неща са няколко и те се въртят около семейството. Държи ли се като генерал, и 400 кубика цици няма да й помогнат.
... за „кръцни-срежи” и липосукцията
Докторът гледа филма с голям интерес. Според него е направен реално. Там има жени – в пластичната хирургия има много жени, има разбити семейства – това е част от играта, има лъскави коли и лъскави мъже – също част от пластичната хирургия. Има много болка, но и много щастливи хора. „И аз съм си правил липосукция на корема – не сам, колега ми я прави, признава си д-р Петров. Считам, че добрият външен вид е задължение и за мъжа. То е като ежедневната хигиена. Разбира се, без да се вманиачаваме.“
... и за мъжката суета :„Не може един мъж да впечатли света с 2-3 см в повече. Много мъже мислят, че тези сантиметри касаят жените. Това са глупости. Жените ги впечатляват много по-прости неща, които се виждат в ежедневието.”
Мъжете се стремят към обикновени неща, не към такива, каквито гледат по телевизията. Държи ли се една жена като генерал, и 400 кубика цици няма да й помогнат.


д-р ангел енчев, завеждащ клиника по пластична, естетична и реконструктивна хирургия в MEDLINE CLINIC, Пловдив
годеница милена, 35 г. Милена. Забелязвам, че Милена, която има фирма за недвижими имоти, е с белег по линията на брадичката от едната страна и ми е интересно как докторът, като го гледам какъв е напорист и непримирим към дефектите, досега не го е оперирал. „Имам белега от дете и така съм свикнала с него, че като се гледам в огледалото, вече не го забелязвам. Може би някой ден след още 10-15 г., ако правим фейслифтинг, ще го махнем. Разбира се, питах Ангел дали го дразни и дали би искал да го махне сега, той каза не. За мен това беше достатъчно.”
Те са още в романтичния период на връзката си. „Засега сме сгодени, но мисля, че сме страхотен екип”, обяснява Милена.
Ангел за Милена: „Това, което ме дразни, си го оправям. Например челото. Тя има голямо чело и като се набръчкаше, ставаше като плисирана пола. Сложих й ботокс на челото и около очите на „пачия крак”, хиалуронова киселина в назолабиалните гънки, 2 пъти в месеца й правя пилинг с киселина на лицето, а с една машина с радиочестоти също 2 пъти в месеца я третирам за увеличаване на процента на колаген в подкожието. Технологията е нова. Получава се дълбоко подкожно затопляне, което предизвиква продукция на колаген. По този начин се запълват ситните бръчки и кожата по-бавно се състарява.” Не е оперирал годеницата си, но ако се наложи, нямало никакъв проблем. „И сега, като й правя тези процедури, не я гледам като любимата ми Милена, а като пациент. Защото ако вложиш емоция и загубиш самообладание, можеш да не получиш резултатите, които би трябвало да имаш, и това добро, което даваш на другите, да не можеш да го дадеш на своя човек.”
Милена: „Имах чувството, че като спим, се буди, за да ми гледа челото. Докато не направихме ботокса. След това спря. Сега започва да ми дърпа клепачите...”
Откакто започнала да живее с пластичен хирург, жените се вглеждали в нея и я питали най-често дали си е сложила гърди. Не е. Макар че докторът е готов да й подари нов бюст за рождения ден. Засега не смята да бърза. „Беше голяма борба и за ботокса, защото казах, че искам да остарявам с достойнство. Вече обаче искам да остарявам с ръцете на Ангел.”
Двамата имат всичките серии на „Кръцни-срежи” и Милена оприличава годеника си повече на д-р Трой. Суетен, държи на облеклото си. На 6 месеца си бие ботокс в челото. Когато се чувства несигурен, се допитва до нея как да се облече. „Но, допълва Ангел, ние не живеем като героите от филма. Аз определено съм привърженик на семейството като институция.”
Д-р Енчев и операционната зала. Завършил медицина у нас, работил като стипендиант две години в Атина обща хирургия в Националния онкологичен център. След това 4 години специализирал пластично-естетична и реконструктивна хирургия. Има още 2 специализации по пластична хирургия в Германия и в Бразилия. После с двама колеги гърци и с брат си близнак, който е гинеколог, открили в Гърция болница по обща и пластична хирургия. Отскоро четиримата имат такава болница и в Пловдив - Медлен клиник. Още по-наскоро в София са открили консултативен офис „Симетрия”.
Милена и операционната зала. Първата операция, която гледах, беше на гърди. Впечатли ме как за около 40 мин. се получи нещо много красиво и изящно. Липосукцията не ми беше интересна, виждала съм по телевизията. Видях още ринопластика, блефаропластика и абдоминопластика. Най-шокиращото за мен беше как изрязаха излишното и го хвърлиха в кофата за боклук! И си казах: Това не е истина. Но взех решение, че ако някой ден ми се наложи да си махам мазнини от корема, ще го направя.
Д-р Енчев: Жените са по-търпеливи, по-могат да изчакат резултата. Мъжът не чака. Иска го веднага. Правя ботокс и му казвам: След 10 дни ще се види какво е станало. А сега, пита, по-добре ли изглеждам? Освен това жените по търпят на болка. Ако мъжете трябваше да раждат, нямаше да има деца. Това е закон.

 

Пластичната хирургия съчетава медицината и изкуството. На практика ние рисуваме, само че с други средства.


Доц. д-р Христо Бояджиев, дм, TRIVIA MEDICAL CENTRE
съпруга Стефка, 70 г.

Доц. Бояджиев (80 г.) и съпругата му Стефка изглеждат като извадени от кутийка. Наистина достолепни и наистина жизнерадостни, като ги сравнявам с напудрените белокоси хора от американските реклами. А когато разбрах, че Стефка е на 70 години, направо ахнах. Д-р Бояджиев вижда, че наблюдавам с нескрито изумление жена му, и обяснява:
д-р Бояджиев за Стефка: „Моята съпруга си беше много хубава от самото начало. Когато се видяхме, беше една от най-красивите в компанията и дори в целия град. Тя е родом от Карнобат, бях хирург там.
И двамата нямаме комплекси за годините и външния си вид. Стареем естествено, но аз пак си я харесвам. Е, след някоя и друга година може да й направя един лифтинг. Засега се въздържам, за да не си викат хората „тоя, стария, с какво младо гадже е тръгнал“
Стефка смята, че малко е позакъсняла за опъване на лицето, но това не я притеснява особено, защото всички в рода й били младолики. Което и давало възможност да си позволява да пие по малко алкохол и да изпушва по някоя цигара с кафето. Между другото, пропушила след 48 г., в онази критична възраст, когато другите жени полудяват по здравословен начин на живот, за да запазят това, което им е останало от младостта. „Аз съм антиреклама на пластичния хирург“, казва тя, но е ясно, че не го вярва.
д-р Бояджиев за професията си: Баща му бил летец, а той живеел по летища сред военни, пушки, пищови, стрелял, ходел по състезания и никога не мислил, че ще стане лекар. Но родителите го убедили да запише медицина. Запалил една-единствена цигара в живота си, и то защото изгубил бас.
Никога не е пил и алкохол. „Не бих казал обаче, че всеки трябва да бъде въздържател. Да пийнеш малко, добре. Но цигарите са абсолютно вредни. В момента не правим лифтинг на жени пушачки. Ефектът при един хубав лифтинг е от 5 до 8 години. При пушачките пада на 2-3 г. Да правиш лифнитг на пушач, е антиреклама.“
Питам го защо днес има толкова комплексирани жени по отношение на външния им вид, без да имат реални основания за това. Заради вас, заради телевизията, отговаря ми той. Информацията сега е такава, че налага идоли във всекидневието. По-рано нямаше толкова холивудски красавици, толкова мис еди-какво си и всичките - с определени мерки. Често искат примерно устни като на Анджелина Джоли. Добре бе, ако до една приличате на Анджелина Джоли и тръгнете по улиците, кой ще ви обърне внимание?
дневникът на пластичния хирург
история 1 Доста хора имат неправилно разбиране за красотата. Идва при мен една жена, която иска да си махне бричовете. Не можела да се съблече пред мъж, защото били големи. Когато я преглеждах, видях между гърдите й огромна черна бенка. Ама толкова грозна и отвратителна, че не смееш да я докоснеш. Това, обяснявам, ще ти го махна безплатно. Не, казва, в никакъв случай. Това си ми е кадем!
история 2 Пристига една смачкана женица, ама нищо и никаква. От малко градче. Инженерка, обаче нямала работа по специалността си и била чистачка в градската баня. Събрала си пари, иска лифтинг. Оперирах я. Месец и повече след това идва една елегантна, хубава жена, която ми е позната като физиономия. Изведнъж се сещам, че това е нашата баняджийка. Намерила си работа в друг град по специалността, облечена, стегната. Това е, което поддържа желанието ми за работа и заради което си харесвам професията.
Защо днес има толкова комплексирани жени ли? Заради вас, списанията, и заради телевизията!

 

д-р Антон Тонев, специалист по пластична хирургия, член на BULAPRAS, МЦ по пластична хирургия Д-р Тонев ЕООД Пловдив
съпруга Нели, 49 г.

Нели. Слаба, стройна, без грам тлъстина там, където обикновено жените натрупват – по корема, дупето или бедрата, с деликатен бюст и спокойно лице. Зад нея срамежливо наднича 7-годишната Илиана. Когато Нели ми казва, че имат и друга 20-годишна дъщеря, разбирам, че докторът е проявил вкус към качественото още когато я е избирал. Защото е от онези жени, на които природата е дала шанса да остаряват красиво. „Да, потвърждава Нели, за него имаше значение външния вид.” Но тя не залага само на него. Кара ролери и ски, прави обиколки на близката до дома им гребна база – „Напоследък тичането много ми понася.”
Нели за Антон: „Не е лесно да си жена на пластичен хирург. Бях свикнала да ми обръща повече внимание и да живеем по съвсем друг начин. Сега няма време за семейството си. Дори когато физически е тук, мисълта му е заета с работата. Това важи за всички лекари, но за пластичните хирурзи още повече. Защото пациентите не са болни, а искат да бъдат красиви.” Докторът толкова се преуморявал, че получил сериозно оплакване от дискова херния, обаче продължавал да оперира въпреки болката. Едва успяла да го накара да отиде за 10 дни в санаториум. А почивката им била не повече от седмица, и то планирана месеци преди това.
Нели за пластичните операции: „Когато родих втората ни дъщеря, бях на 42 години. От страх да не я питат това майка ти ли е, или например баба ти, ми трябваше един фейслифт. Докато го накарам да отдели време за мен, беше доста трудно.” Сега Нели смята, че има нужда от малко липосукция на бедрата и от липофилинг, но докторът й казвал... да си запише час при секретарката му.
Д-р Тонев за фейслифта на Нели: „Ужас беше. Бях в голямо напрежение, а екипът умираше от страх. Анестезиологът ме помоли да изляза, докато й сложи тръбата за упойката. Операционната сестра трепереше като лист. Като свърших, си казах: абе, не ми се ще да правя операции на жена си!” Въпреки това тържествено обещава, че ще направи на Нели, каквото иска, за да се чувства тя добре и защото има съзнанието, че е неговата визитна картичка.
...и за професията си: Завършил медицина през 1982 г., изкарал 3 г. разпределение като хирург, след което попаднал в клиника по изгаряния и пластично-възстановителна хирургия. С естетична хирургия се занимава от 91-92 г., когато тя започнала да навлиза масово у нас.
„Мислил съм защо пластичната хирургия е абсолютен световен феномен. За мен причината е в човешката слабост. Лесно е да видиш физическия си дефект, трудно е да анализираш недостатъците на характера си.
Наскоро например един мъж ми казва: „Малка ми е пишката, не можем ли да я удължим?” Обясних му, че според стандартите има пишка като на 99% от мъжете и при него рисковете от операция не са оправдани. Някак си успя да разбере или поне прие, че съм твърдо на тази позиция. Става, тръгва си и ме пита: „А не може ли да оправим поне ушите?” За които досега изобщо не е ставало дума... Ако оперираш такъв човек, винаги след това ще ти се случи нещо неприятно. Защото той има вътрешен проблем и няма да си го реши с операцията. Жените са много по-реалистични и в исканията, и в очакванията си. Когато външният дефект наистина е водел до понижено самочувствие и го оправиш, тя се чувства добре. Ходи по друг начин, излъчва по друг начин. Това вече си струва.“

Жените са много по-реалистични и в изискванията, и в очакванията си от мъжете