Филип Аврамов идва на срещата ни обезбирен (негово определение) след дълга репетиция за поредното превъплъщение в „Като две капки вода“. Логично възстановява енергийния си баланс с бира. Пуснал е странни бакенбарди, но иначе е с харизмата си, която познаваме от „Писмо до Америка“, „Кецове“ и спектакли като „Охранители“ и „Ритъм енд блус 1 и 2“. Няма и помен от безхарактерния заврян зет Коцето от сериала „Домашен арест“...
Защо се нави да участваш в „Капките“?
Защото е огромно предизвикателство. Трудно е да играеш кореец. Или певци символи на музиката. Отстрани погледнато, само 3 минути и половина трябва да запълниш на сцената, обаче е хубаво да хванеш не само външната прилика, но и душата на човека.
Лесно ли учиш текстове, от които не разбираш нищо?
На кого му е лесно да учи корейски? Некакви асоциации правиш в текста. Алагамола ве (чете от листче с текста на „Джентълмен“ - песента на Psy, която изпълнява в „Капките“). В смисъл моля ви, много ша ви замола. Уакун хея ханун... гари... кари хе (пак чете). Не знам какво ще додам от себе си в тоя текст, но трябва да се додава нещо, хората трябва да се забавляват.
Откога са твоите отношения с музиката?
Откак съм се родил. Бебетата имат много пробивни гласове. Те стигат горно си, което сигурно съм постигал и аз за радост на моите родители. Но си спомням, че в детската градина не пеех с другите деца, защото ужасно ме дразнеха тия уааа-уеее („блее“ с идиотска физиономия).
Имам един музикален спектакъл „Бог рок“, който се появи преди 2-3 години. Направих го с пианиста Красимир Спиридонов и Венцислав Велев, китарист. И аз свиря там на китара, на казу (вид перкусия – б. а.) и на хармоника. „Бог рок“ е правен специално за бар. Втората му част е по-интересна, защото е неофициална. Ако хората продължават да искат да слушат простотиите, които ни хрумват на момента, я правим – пълен джемсешън.
Кога изучи тези инструменти?
Брат ми започна с китара и аз покрай него. Но не съм добър китарист, не съм за соло, по-скоро за ритъм китара.
Вкъщи пееш ли, свириш ли?
Да, сега се налага даже и да танцувам. Един артист трябва да може всичко.
А един баща? (Филип има дъщеря Рая, почти на 3 – б. а.)
Още повече. Репертоарът ми е голям. Хайде да се крием, хайде!
Промени ли те това, че стана баща?
Как да не! То е любов, любов! (Произнася го с ударение на ю.) От пръв поглед. Аз го изродих това дете. Видях първата му глътка въздух и първото ококорване. И като я видях, й казах – много си красива бе, ти не се издържаш. Дадоха ми да срежа пъпната й връв.
Казваш ли й сега, че е красива?
Да. Жените имат нужда да бъдат красиви. Не е като при момчетата. За мен е важно детето да знае, че има силен гръб. И аз съм имал гръб, затова съм такъв, какъвто съм. И продължавам да го имам в лицето на баща ми. Майка ми си замина. Важното е детето да има добра среда, оттам нататък да се развива само. Трябва да се научи да познава хората. След 20-ата година на човека всичко е изписано на лицето. Няма как да скриеш кой си, защо си, какъв си.
Ти можеш ли да четеш по лицата?
Мога. И ти можеш. Правиш го несъзнателно, когато се налага да прецениш с кого си имаш работа. Много бързо отсявам вече. В тийнейджърските години се тревожех, че може да не съм прав. Не бе, прав си. Няма как да сбъркаш. Като видиш някой, той или свети, или не свети. Това ми е помагало да избягвам конфликтни ситуации, като виждам, че човекът не е читав.
