За своите 57 години Инес Летиция Еглантин Изабел де Сейнард де ла Фресанж си е спечелила предостатъчно етикети, с които да се забавлява в поредицата свои книги Parisian Chic: A Style Guidе, разкриващи тайните на добрия стил.

От „Невъзпитаното дете на Chanel“ до превъплъщението й в символа на Франция Мариана и титлата Кавалер на Ордена на Почетния легион – мадам Де ла Фресанж може да бъде всичко, което пожелае, освен едно – жена без вкус.

А добрият вкус е предопределен още с раждането й. Отгледана в семейството на потомствен аристократ (баба й, маркиза Де ла Фресанж, е наследница на известен еврейски банкерски род) и аржентинска манекенка, израснала сред каймака на бохемското общество в Париж, попила строгите обноски на елитните училища. Буржоазната среда обаче ни най-малко не й попречва едва 17-годишна да се качи на модната сцена, разрастваща се с еуфоричен шум в средата на 70-те.

Андрогинната й фигура и огромни очи заблестяват от кориците на лъскави списания и дефилета на дизайнери като Thierry Mugler и Yves Saint Laurent, докато през 80-те Инес е забелязана от Карл Лагерфелд. Удивителната прилика на високата 1,80 м брюнетка с емблематичната Коко Шанел й донася първия ексклузивен договор, който легендарната модна къща подписва с модел.

В течение на цели шест години Инес печели световна слава единствено като лице на Chanel, докато през 1989 година договорът й е разтрогнат със скандал от Лагерфелд. Той не може да приеме решението на Инес да позира за статуята на Мариана – национален символ на Франция (и въплъщение на скучния еснафски манталитет според дизайнера, който отказва „да облича исторически монумент“).

Само година по-късно мадмоазел Де ла Фресанж се омъжва за италианския търговец Луиджи Д’Орсо и му ражда две прекрасни дъщери – Вайълет и Нина. Майчинството не й тежи – създава едноименната си компания Ines de la Fressange SA и отваря магазин „за предмети на разкоша“ в партньорство с Louis Vuitton. Отличният й вкус и умението й да не се взима твърде на сериозно са залог за успеха на малкия й бизнес.

Кариерата й продължава като моден консултант на марки като Jean Paul Gaultier и с автобиографичната книга „Професия модел“ (2002), в която смело разсъждава над темите за мъжете, любовта, секса и ботокса. Не прикрива ироничното си отношение към пластичната хирургия: „Може би ще изглеждам по-млада, но перспективата да не се разпозная в огледалото не предизвиква възторг в мен“.

Твърди, че почти не използва козметика, и открито заявява: „Нищо не те прави по-стар от старанието да бъдеш млад“. Съветите й са съвсем достижими: „Бъдете чисти и спретнати, добре ухаещи, погрижете се за зъбите си. Усмихвайте се. Бъдете търпеливи. Не презирайте фейсбук, дори да не го използвате. Следете за здравето си, не си давайте вид, че времето е спряло. И се отнасяйте към живота леко“.

След смъртта на съпруга й през 2006 година Инес смело се хвърля в ново начинание, приемайки предложението на Диего Дела Вале (собственик на Tod’s) да подпомогне възраждането на марката за обувки и аксесоари Roger Vivier. Позицията й в бранда няма официално име. Инес я намира за крайно забавна и иронично се определя като „мулти муза“. Равнодушието й към света на високата мода помага безстрашно да експериментира дори в дизайна на чанти за бранда. Нейна е идеята те да бъдат кръстени с имената на великолепни жени.